Разлика между версии на „Графика на функция“
(Нова страница: ==Вижте още== *Работна заплата *Изоморфизъм *Метод на критичния път *Зависимост *[[Извад...) |
|||
| (Не са показани 8 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[file:graf.jpg|right|thumb|400px|Графика на функция]] | ||
| + | '''Графика на функция''' може да се обясни уравнението: | ||
| + | Нека f е дефинирана въху X. | ||
| + | Графика на f наричаме '''Γ(f)={(x,f(x)):x∈X}''' | ||
| + | ==Същност== | ||
| + | Графиката е просто множество от точки, абсцисите на които са от дефиниционното множество, а ординатите - функционалните стойности за съответната абсциса. | ||
| + | ==Построяване== | ||
| + | |||
| + | ===Дефиниционно множество=== | ||
| + | |||
| + | Представяме DM като крайно обединение на интервали. | ||
| + | |||
| + | ===Симетрии в графиката=== | ||
| + | |||
| + | Тук проверяваме дали: | ||
| + | |||
| + | a) f (−x) = f (x) ∀x ∈ DM. Тогава имаме четна функция или от геометрична гледна точка осева симетрия. | ||
| + | |||
| + | b) f (−x) = −f (x) ∀x ∈ DM. Тогава имаме нечетна [[функция]] или от геометрична гледна точка централна [[симетрия]]. | ||
| + | |||
| + | c) ∃T > o ; f (x+T ) = f (x) ∀x ∈ DM. Тогава имаме периодична функция или от геометрична гледна точка [[транслация]]. | ||
| + | |||
| + | ===Знак на f (x)=== | ||
| + | |||
| + | Тук изследваме разположението на графиката относно координатните оси и евентуалните пресечни точки с тях. | ||
| + | |||
| + | ===Поведение на функцията в краищата на интервалите на дефиниционното множество=== | ||
| + | |||
| + | Тези изследвания включват и намирането на: | ||
| + | |||
| + | a) Вертикални асимптоти: Ако например lim f (x) = +∞, то имаме лява | ||
| + | x→a−0 | ||
| + | вертикална [[асимптота]] x = a. | ||
| + | |||
| + | b) Хоризонтални асимптоти: Ако например lim f (x) = a ; |a| < ∞, то | ||
| + | x→+∞ | ||
| + | имаме хоризонтална асимптота y = a. | ||
| + | |||
| + | c) Наклоненини асимптоти: Ако например lim f (x) = +∞ | ||
| + | |||
| + | f (x) | ||
| + | = k и lim f (x) − kx = n, | ||
| + | x→+∞ x | ||
| + | x→+∞ | ||
| + | то имаме наклонена асимптота y = kx + n. | ||
| + | |||
| + | и съществуват границите: | ||
| + | |||
| + | x→+∞ | ||
| + | |||
| + | ===Знак на f (x)=== | ||
| + | |||
| + | Тук определяме интервалите на растене и намаляване на функцията. Точките в които функцията е непрекъсната и имаме смяна на знака на производната са точки на локален [[екстремум]]. Желателно е да знаем кои са допирателните (евентуално различни) отляво и отдясно в такива точки. | ||
| + | |||
| + | ===Знак на f (x)=== | ||
| + | |||
| + | Тук определяме интервалите на вдлъбнатост и [[изпъкналост на функция]]та. Точките в които функцията е непрекъсната и имаме смяна на знака | ||
| + | на втората производна са инфлексни точки. Желателно е да знаем кои са допирателните (евентуално различни) отляво и отдясно в такива точки. | ||
| + | |||
| + | ===Полезни съвети=== | ||
| + | |||
| + | *Използвайте работен чертеж и нанасяйте цялата информация която имате до момента на него! | ||
| + | *Проверявайте за противоречия между информацията от различните точки ! | ||
| + | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Работна заплата]] | *[[Работна заплата]] | ||
| Ред 7: | Ред 71: | ||
*[[Технически анализ]] | *[[Технически анализ]] | ||
*[[Мертон Шолс]] | *[[Мертон Шолс]] | ||
| + | ==Източници== | ||
| + | *[http://fmi.wikidot.com/anal103 Числови функции] | ||
| + | *[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:bwQOR1khgnEJ:www.fmi.uni-sofia.bg/lecturers/ma/pparvan/41f43e43c43e44943d43e%252043f43e44143e431438435%2520437430%252043843743f438442.pdf+%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShLnu7gkSCTVf9iL81Gwj5joSQ28FEKX98hHafGv2P9OKA4ohb_xcXFrgCQtkRx3SHTaJxXvQ_LDHuDRSm1UunMAk4cTboXMErPGFVrYQ04pOW5KwftjB1hFPG13i4LIxmIU5q4&sig=AHIEtbSiqouwNTxK4ThP2Sp1109L_MEBCA Изследване на функции и постояване на графика] | ||
| + | ==Външни препратки== | ||
| + | *[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:cbMN79u-XE4J:www.fmi-plovdiv.org/evlm/DBbg/database/calc/16_grafika%2520na%2520function.pdf+%D1%87%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiksBfVFYxr8onHTlcKtkppt_ZaWhQSwp9sl6bDGUN43-TcC2zLrCYWGN5mlk2dG79H4rBkOj2fhDqMX5J0gQZeJHkoFpkQ6Qvq1UUHRuhgH5bE-GCldVHcrybKTG0Li6IITbI1&sig=AHIEtbSh0oZFoYxBHLSUBUJC81qfCV1Ojw Построяване на графика на функция] | ||
| + | *[http://www.socr.ucla.edu/ Онлайн ресурс за статистически пресмятания (УКЛА)] | ||
| + | *[http://wiki.stat.ucla.edu/socr/index.php/EBook Статистическа електронна книга (Ebook)] | ||
| + | *[http://stats.oecd.org/Index.aspx Статистика (OECD)] | ||
| + | *[http://www.statsci.org/ Сайт за Статистическа наука (Мелбълнски университет)] | ||
| + | *[http://statprob.com/encyclopedia Статистическа енциклопедия] | ||
| + | [[category:Математика]] | ||
Текуща версия към 00:51, 9 юли 2013
Графика на функция може да се обясни уравнението: Нека f е дефинирана въху X. Графика на f наричаме Γ(f)={(x,f(x)):x∈X}
Същност
Графиката е просто множество от точки, абсцисите на които са от дефиниционното множество, а ординатите - функционалните стойности за съответната абсциса.
Построяване
Дефиниционно множество
Представяме DM като крайно обединение на интервали.
Симетрии в графиката
Тук проверяваме дали:
a) f (−x) = f (x) ∀x ∈ DM. Тогава имаме четна функция или от геометрична гледна точка осева симетрия.
b) f (−x) = −f (x) ∀x ∈ DM. Тогава имаме нечетна функция или от геометрична гледна точка централна симетрия.
c) ∃T > o ; f (x+T ) = f (x) ∀x ∈ DM. Тогава имаме периодична функция или от геометрична гледна точка транслация.
Знак на f (x)
Тук изследваме разположението на графиката относно координатните оси и евентуалните пресечни точки с тях.
Поведение на функцията в краищата на интервалите на дефиниционното множество
Тези изследвания включват и намирането на:
a) Вертикални асимптоти: Ако например lim f (x) = +∞, то имаме лява x→a−0 вертикална асимптота x = a.
b) Хоризонтални асимптоти: Ако например lim f (x) = a ; |a| < ∞, то x→+∞ имаме хоризонтална асимптота y = a.
c) Наклоненини асимптоти: Ако например lim f (x) = +∞
f (x) = k и lim f (x) − kx = n, x→+∞ x x→+∞ то имаме наклонена асимптота y = kx + n.
и съществуват границите:
x→+∞
Знак на f (x)
Тук определяме интервалите на растене и намаляване на функцията. Точките в които функцията е непрекъсната и имаме смяна на знака на производната са точки на локален екстремум. Желателно е да знаем кои са допирателните (евентуално различни) отляво и отдясно в такива точки.
Знак на f (x)
Тук определяме интервалите на вдлъбнатост и изпъкналост на функцията. Точките в които функцията е непрекъсната и имаме смяна на знака на втората производна са инфлексни точки. Желателно е да знаем кои са допирателните (евентуално различни) отляво и отдясно в такива точки.
Полезни съвети
- Използвайте работен чертеж и нанасяйте цялата информация която имате до момента на него!
- Проверявайте за противоречия между информацията от различните точки !
Вижте още
- Работна заплата
- Изоморфизъм
- Метод на критичния път
- Зависимост
- Извадков метод
- Технически анализ
- Мертон Шолс