Школа на човешките отношения

За разлика от класическата школа, която акцентира върху взаимодействието човек-машина, школа на човешките отношения се интерерсувала само от взаимоотношението човек-човек. Школата на човешките отношения възникнала вследствие на критиките за ограничеността и игнорирането на човешкия фактор от класическата школа.

История

Школата на човешките отношения се развила през 30-те до около 60-те години на XX век. Неговите привърженици вярвали, че успешното управление зависи от отношението от страна на ръководителя към работника. Основните представители на Школата на човешките отношения са Елтън Мейо, Мери Фолет, Оливър Шелдън, Робърт Оуен и други.

Елтън Мейо (1880 – 1949)

Елтън Мейо

Елтън Мейо е американски социолог и организационен психолог роден на 26 декември 1880 г. в Аделаида, Австралия. След пристигането си в Съединените щати той постъпва на работа в Харвардския бизнес факултет. Заедно с Фриц Ротлисбъргър, Уилям Диксън и други Мейо формулира теории, които засягат факторите, повишаващи човешката мотивация и удовлетвореност, които впоследствие се превръщат в основа на направлението в мениджмънта, отнасящи се до човешките взаимоотношения.

Той за първи път доказва ролята на междуличностните отношения за повишаване производителността на труда чрез серия от научни експерименти. Елиминирайки ролята на материалните условия, Мейо доказва, че човек като емоционално същество не му е безразлично с кого ще работи и какво ще бъде отношението към него. Към това са особено чувствителни хората, които се занимават с творчески труд, т.е. управленските работници.

През 1927г. Мейо е поканен да се включи в провеждането на експерименти в предприятие в град Хотърн, известни като Хотърнски експерименти. Целта е да се установят кои фактори оказват влияние върху производителността на труда.

През първия етап задачата е била да се изясни влиянието на техническите условия, на осветеността върху производителността на работниците. За да оценят осветеността върху работниците, експериментаторите са формирали две групи - експериментална и контролна. Първата е трябвало да работи при променяща се осветеност, а втората - при неизменлива. Направени са многобройни опити, но не се наблюдава никакво различие върху производителността на двете групи. Става очевидно, че не съществува пряка връзка между степента на осветеност и равнището на производителност.

Хотърнски експеримент

През вторият етап е била избрана само една група от шест работнички, на която е било обяснено предварително за целите на експеримента. Тя била отделена в помещение, същото като останалите с тази разлика, че в това помещение са били поставени апарати за измерване на температурата, влагата, времето за индивидуален монтаж на едно реле и др. Те били съпътствани само от един от експериментаторите, който е разговарял с тях, съветвал ги е и е бил е изцяло на тяхно разположение. През цялото времетраене на опитите производителността е нараствала и се задържала на едно високо равнище, вместо 2400 релета те монтирали 3000 релета. Изследователите правят два извода. Първият е, че производителността се увеличава в следствие на подобрените условия. И второ, че намаляването на умората у работничките е пътят за увеличаване на производителността.

За да проверят верността на направените изводи, експериментаторите решили да отнемат всички подобрения на работничките и да наблюдават производителността им. За тяхно учудване производителността на работничките в този момент била по- висока. Изследователите се отказват от изводите и стигат до заключението, че са на лице други фактори.

През третия етап се включва и Елтън Мейо, чиято задача е била да анализира получените резултати. Според него търсените фактори се крият в моралното състояние на изследваните работнички. По време на експеримента работничките са се превърнали в група и по тази причина реакциите на работничките са продукт на вътрешните връзки в групата, а не на тяхното индивидуално състояние. Стига се до извода, че неформалните работни групи вътре в една организация оказват положително влияние върху производителността. Натискът от страна на групата, а не от страна на управляващите оказва най-силно влияние върху производителността.

Елтън Мейо твърди, че работниците не са „живи машини”, а същества със социални нужди. За да работят ефективно и ефикасно те трябва да бъдат мотивирани и да имат изпълнени със смисъл взаимоотношения на работното място.

Мери Паркър Фолет (1868 – 1933)

Мери Паркър Фолет

Мери Паркър Фолет е американски социален работник, консултат и автор на книги, свързани с демокрацията, човешките отношения и мениджмънта. Тя е родена и израснала в заможно семейство в Масачузетс, а през 1898г. завършва колежа Радклиф.

Според нея, вместо доминиращата власт в организацията, характерна за класическата школа, следва да се възприеме идеята за съвместна власт, при която интегрирането на дейностите на всички звена ще осигури максимална ефективност. Фолет твърди, че заповедната форма на управление винаги предизвиква определена съпротива.

Робърт Оуен

Робърт Оуен

Оливър Шелдън

Робърт Оуен (1771-1858) е собственик на мелници в Ню Ленарк, Шотландия. Оуен стига до извода, че човешките ресурси са толкова ценни за производството на стоки, колкото са финансовите и материалните. Той вярва, че работниците ще произвеждат повече, ако са стимулирани от награди, а не от наказания. Експериментира няколко начина за стимулиране и твърдо отстоява идеята за подоб-ряване на работните условия чрез увеличаване на минималната работна възраст на 10 г. при децата, осигуряване на редовна почивка за хранене на работниците и намаляване на работния ден на 10,5 часа, като се забрани нощният труд на децата. Докато сега тези идеи са широко възприети, то по онова време те се смятат за “прекалено радикални” от другите производители и политици. Оуен доказва, че подобрените условия на работниците довеждат до увеличено производство и печалба. Докато повечето негови съвременници влагали капиталите си главно в технически подобрения, той подчертавал факта, че най-добрите инвестиции са работниците, или “живите машини”, както ги наричал. Освен промени в условията на труда Оуен въвел всекидневното оценяване на работниците. Той смятал, че тези оценки не само показват какви са проблемите, но и дават самочувствие на работника и го подтикват към конкуренция. В този смисъл той е първият, който е приложил принципа на посто-янната обратна връзка. Много от идеите на Оуен относно управлението на човешките ресурси са използвани по-късно от представителите на поведенческата управленска теория.

Оливър Шелдън

Оливър Шелдън в своя труд Философия на мениджмънта поставя въпроса за социалната отговорност на бизнеса. Според него индустрията е преди всичко човешка организация, а ефективността непосредствено зависи от човешкия елемент. Според него модерна индустрия е възможна само когато обществото и управляващите осъзнаят този факт и се съобразяват напълно с него.

Вижте още

• Бъръс Фредерик Скинър
• Ефективност на управлението
• Система
• Обратна връзка
• Поведенчески науки
• Количествен подход в управлението
• Ситуационен подход в управлението
• Научен подход в управлението
• Административна школа на управление
• Школа на научното управление
• Психология
• Бихевиоризъм

Източници

• Марчев, А., "Основи на управлението - част 1: Кибернетика и теория на системите" - Лекционен курс, Университет за национално и световно стопанство, София
• сп. „Психология журнал“ - (10) брой 64/2009г.

Външни препратки

• Крис Арджирис
• Chester Barnard and the Systems Approach to Nurturing Organizations
• Честър Бърнард
• Двуфакторна теория на Хърцбърг
• Курт Левин
• Rensis Likert: Creator of Organizations
• Ренсис Ликърт – Презентация
• David C. McClelland: Biographical Statement and Synopsis of His Work
• Дъглас Макгрегър. Биография
• Теории Х и У на Макгрегър
• A theory of human motivation. A Maslow