Разлика между версии на „Векторна графика“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[file:vek2.png|right|thumb|Векторно изображение на Рубик куб]] | ||
При '''векторната график изображението е съставено от множество обекти изградени от вектори'''. Основен елемент е линията, която може да бъде права или крива. | При '''векторната график изображението е съставено от множество обекти изградени от вектори'''. Основен елемент е линията, която може да бъде права или крива. | ||
==Изграждане на векторната графика== | ==Изграждане на векторната графика== | ||
| − | Тя се представя във вид на формула, а не като съвкупност от точки както е при растерната графика. От съчетанието на няколко линии се получава даден обект в изображението. Всеки обект във векторната графика има определени свойства. При линиите това са форма, дебелина, цвят, вид(плътна, пунктирана и др.). Затворените линии притежават свойството запълване с цвят текстура , шаблон. Всяка незатворена линия притежава два края наречени възли. Те определят вида на линията и как тя ще е свързана с останалите линии. В основата на векторната графика стои математическото представяне на геометрични фигури. За основна фигура е взета линията. Тя се задава с определено уравнение. Широко приложение са намерили кривите на Бизие. Построяването на такива криви става с двойка допирателни прекарани към линията в нейните възли. В програмите тези допирателни се представят като отсечки, единият край, на които съвпада с възела на линията и чрез влачене на мишката потребителя може да огъва линията. Формата на линията зависи както | + | Тя се представя във вид на формула, а не като [[съвкупност]] от точки както е при растерната графика. От съчетанието на няколко линии се получава даден обект в изображението. Всеки обект във векторната [[графика]] има определени свойства. При линиите това са форма, дебелина, цвят, вид (плътна, пунктирана и др.). Затворените линии притежават свойството запълване с цвят текстура , шаблон. Всяка незатворена линия притежава два края наречени възли. Те определят вида на линията и как тя ще е свързана с останалите линии. В основата на векторната графика стои математическото представяне на геометрични фигури. За основна фигура е взета линията. Тя се задава с определено уравнение. Широко приложение са намерили кривите на Бизие. Построяването на такива криви става с двойка допирателни прекарани към линията в нейните възли. В програмите тези допирателни се представят като отсечки, единият край, на които съвпада с възела на линията и чрез влачене на мишката потребителя може да огъва линията. Формата на линията зависи както [[ъгъл]]а на наклона на допирателната така и от дължината на [[отсечка]]та. |
[[file:vek1.png|right|thumb|Разделено векторно изображение на пеперуда]] | [[file:vek1.png|right|thumb|Разделено векторно изображение на пеперуда]] | ||
| − | + | ||
[[file:vek6.png|right]] | [[file:vek6.png|right]] | ||
[[file:vek3.png|right|thumb|Растерно изображение на пеперуда]] | [[file:vek3.png|right|thumb|Растерно изображение на пеперуда]] | ||
| Ред 10: | Ред 11: | ||
[[file:vek7.jpg|right|thumb|Изображение от програма с отворен код за векторно редактиране на изображения]] | [[file:vek7.jpg|right|thumb|Изображение от програма с отворен код за векторно редактиране на изображения]] | ||
| − | Векторните графики представят прецизни геометрични данни, топология и стил като координатни позиции на точки, връзките между точките (за да се образуват линии или траектории) в цвета, дебелината и възможния пълнеж от нюанси. Много векторни графични системи могат също така да използват неопределени | + | Векторните графики представят прецизни геометрични [[анализ на данните|данни]], топология и стил като координатни позиции на точки, връзките между точките (за да се образуват линии или траектории) в цвета, дебелината и възможния пълнеж от нюанси. Много векторни графични системи могат също така да използват неопределени [[интеграл]]и от стандартни [[модел]]и като кръгове, правоъгълници и т.н. В повечето случаи, за да бъде видимо едно изображение, създадено чрез векторна графика, то трябва да бъде конвертирано до [[растерна графика|растерно изображение]]. |
[[file:vek.jpg|right|thumb|Пример за векторни графични примитиви]] | [[file:vek.jpg|right|thumb|Пример за векторни графични примитиви]] | ||
| − | Векторната графика или геометричното моделиране е използване на геометрични неопределени интеграли като точки, линии, кръгове и многоъгълници за представяне на изображения в компютърната графика. Тя се използва обратно на правилата при растерната графика, която е представяне на изображения като сбор от | + | Векторната графика или [[геометрично моделиране|геометричното моделиране]] е използване на геометрични неопределени интеграли като точки, линии, кръгове и многоъгълници за представяне на изображения в компютърната графика. Тя се използва обратно на правилата при растерната графика, която е представяне на изображения като сбор от [[пиксел]]и. |
Да вземем например един кръг с радиус r. Основните части от информация, от които една програма се нуждае последователно, за да нарисува този кръг са: | Да вземем например един кръг с радиус r. Основните части от информация, от които една програма се нуждае последователно, за да нарисува този кръг са: | ||
| − | радиусът r, | + | *радиусът r, |
| − | мястото на централната точка от кръга, | + | *мястото на централната точка от кръга, |
| − | задаване на стила на линията и цвета (възможно е да е прозрачен), | + | *задаване на стила на линията и цвета (възможно е да е прозрачен), |
| − | стил за пълнеж и цвят (възможно е да е прозрачен). | + | *стил за пълнеж и цвят (възможно е да е прозрачен). |
| − | Тук има някои възможни предимства за използване на векторната пред растерната графика. Това минимално количество информация се превръща във файл с много малък размер, в сравнение с големите растерни изображения (размерът на изображението не е зависим от размера на обекта). Съответно, | + | |
| + | Тук има някои възможни предимства за използване на векторната пред растерната графика. Това минимално количество [[информация]] се превръща във файл с много малък размер, в сравнение с големите растерни изображения (размерът на изображението не е зависим от размера на обекта). Съответно, може да се определи временно увеличение или намаление на мащаба (zoom) върху обекта (крива) или да се промени размера и при това той да остане гладък. При временно намаляване на мащаба на изображението, линиите и кривите няма нужда да стават пропорционално по-широки. Често ширината или не е увеличена или е по-малко пропорционална. От друга страна, нерегулярните криви, представени чрез прости геометрични форми, могат да бъдат направени пропорционално по-широки, когато временно се увеличава техният мащаб (zoom in), за да може да изглеждат гладки и не като тези геометрични форми. Параметрите на обектите са запазени и могат да бъдат променяни по-късно. Това означава, че преместването, скалирането, завъртането, запълването и т.н. не намаляват качеството на рисунката. Много повече, това е нормално за определяне на разстоянието в независими от устройството единици, което дава като резултат най-добрата възможна растеризация на растер устройствата. | ||
| − | Векторната графика не е алтернатива на растерната графика, защото всяка от тях си има своя собствена цел и се използва за различен вид неща. Растерната компютърна графика има тенденцията да бъде по-добра за фотографии и за ситуации, където принципът на визуализация на векторната графика не се използва или би била твърде бавна. | + | Векторната графика не е [[алтернатива]] на растерната графика, защото всяка от тях си има своя собствена [[цел]] и се използва за различен вид неща. Растерната [[компютърна графика]] има тенденцията да бъде по-добра за фотографии и за ситуации, където [[Принцип на Парето|принципът]] на визуализация на векторната графика не се използва или би била твърде бавна. |
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| + | *[[Графика на функция]] | ||
| + | *[[Фрактална графика]] | ||
| + | *[[Теория на хаоса]] | ||
| + | *[[Едуард Лоренц]] | ||
| + | *[[Функция]] | ||
| + | *[[Компютър]] | ||
| + | *[[Код]] | ||
| + | *[[Анализ]] | ||
| + | *[[Математика]] | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
*[http://uroci.net/urok/1034/%CA%EE%EC%EF%FE%F2%FA%F0%ED%E0-%C3%F0%E0%F4%E8%EA%E0-%CE%F1%ED%EE%E2%ED%E8-%EF%EE%ED%FF%F2%E8%FF-%C2%E8%E4%EE%E2%E5.html Компютърна Графика. Основни понятия. Видове] | *[http://uroci.net/urok/1034/%CA%EE%EC%EF%FE%F2%FA%F0%ED%E0-%C3%F0%E0%F4%E8%EA%E0-%CE%F1%ED%EE%E2%ED%E8-%EF%EE%ED%FF%F2%E8%FF-%C2%E8%E4%EE%E2%E5.html Компютърна Графика. Основни понятия. Видове] | ||
Версия от 15:40, 2 октомври 2012
При векторната график изображението е съставено от множество обекти изградени от вектори. Основен елемент е линията, която може да бъде права или крива.
Изграждане на векторната графика
Тя се представя във вид на формула, а не като съвкупност от точки както е при растерната графика. От съчетанието на няколко линии се получава даден обект в изображението. Всеки обект във векторната графика има определени свойства. При линиите това са форма, дебелина, цвят, вид (плътна, пунктирана и др.). Затворените линии притежават свойството запълване с цвят текстура , шаблон. Всяка незатворена линия притежава два края наречени възли. Те определят вида на линията и как тя ще е свързана с останалите линии. В основата на векторната графика стои математическото представяне на геометрични фигури. За основна фигура е взета линията. Тя се задава с определено уравнение. Широко приложение са намерили кривите на Бизие. Построяването на такива криви става с двойка допирателни прекарани към линията в нейните възли. В програмите тези допирателни се представят като отсечки, единият край, на които съвпада с възела на линията и чрез влачене на мишката потребителя може да огъва линията. Формата на линията зависи както ъгъла на наклона на допирателната така и от дължината на отсечката.
Векторните графики представят прецизни геометрични данни, топология и стил като координатни позиции на точки, връзките между точките (за да се образуват линии или траектории) в цвета, дебелината и възможния пълнеж от нюанси. Много векторни графични системи могат също така да използват неопределени интеграли от стандартни модели като кръгове, правоъгълници и т.н. В повечето случаи, за да бъде видимо едно изображение, създадено чрез векторна графика, то трябва да бъде конвертирано до растерно изображение.
Векторната графика или геометричното моделиране е използване на геометрични неопределени интеграли като точки, линии, кръгове и многоъгълници за представяне на изображения в компютърната графика. Тя се използва обратно на правилата при растерната графика, която е представяне на изображения като сбор от пиксели.
Да вземем например един кръг с радиус r. Основните части от информация, от които една програма се нуждае последователно, за да нарисува този кръг са:
- радиусът r,
- мястото на централната точка от кръга,
- задаване на стила на линията и цвета (възможно е да е прозрачен),
- стил за пълнеж и цвят (възможно е да е прозрачен).
Тук има някои възможни предимства за използване на векторната пред растерната графика. Това минимално количество информация се превръща във файл с много малък размер, в сравнение с големите растерни изображения (размерът на изображението не е зависим от размера на обекта). Съответно, може да се определи временно увеличение или намаление на мащаба (zoom) върху обекта (крива) или да се промени размера и при това той да остане гладък. При временно намаляване на мащаба на изображението, линиите и кривите няма нужда да стават пропорционално по-широки. Често ширината или не е увеличена или е по-малко пропорционална. От друга страна, нерегулярните криви, представени чрез прости геометрични форми, могат да бъдат направени пропорционално по-широки, когато временно се увеличава техният мащаб (zoom in), за да може да изглеждат гладки и не като тези геометрични форми. Параметрите на обектите са запазени и могат да бъдат променяни по-късно. Това означава, че преместването, скалирането, завъртането, запълването и т.н. не намаляват качеството на рисунката. Много повече, това е нормално за определяне на разстоянието в независими от устройството единици, което дава като резултат най-добрата възможна растеризация на растер устройствата.
Векторната графика не е алтернатива на растерната графика, защото всяка от тях си има своя собствена цел и се използва за различен вид неща. Растерната компютърна графика има тенденцията да бъде по-добра за фотографии и за ситуации, където принципът на визуализация на векторната графика не се използва или би била твърде бавна.
Вижте още
- Графика на функция
- Фрактална графика
- Теория на хаоса
- Едуард Лоренц
- Функция
- Компютър
- Код
- Анализ
- Математика
Източници
- Компютърна Графика. Основни понятия. Видове
- Векторни компютърни графики
- James D. Foley, Andries van Dam, Steven K. Feiner ; Нова ред. и доп., Computer Graphics: Principles and practice
- Джон Макуейд, Професионален дизайн на бизнес материали
- Векторизиране