Разлика между версии на „Видове предприемачески риск“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 2 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
 
'''Рискът може да се класифицира според различни критерии'''.
 
'''Рискът може да се класифицира според различни критерии'''.
−
==Предприемачески риск==
 
  
−
Ефективността на [[Управление на риска|мениджмънта на риска]] до голяма степен зависи от идентифицирането на видовете риск.
+
==Според възможния резултат==
−
* според възможния резултат – чист (като възможност за получаване на негативен резултат) или спекулативен (свързан с възможността за печалба);
+
*чист (като възможност за получаване на негативен резултат)
−
* според начина на възникване – субективен (свързан с личността на вземащия решение) или обективен;
+
*спекулативен (свързан с възможността за печалба);
−
* според сферата на възникване – външен или вътрешен;
 
−
* според възможността за застраховането му – застраховаем и незастраховаем;
 
−
* според възможността за диверсификация – систематичен (присъщ за дадена дейност и имащ масов характер на проявление) или специфичен ( с единично, немасово проявление);
 
−
* според степента на допустимост – минимален (с вероятност за проявление до 25%), повишен (25-50%), критичен (50-70%) или недопустим (над 75%) – тази класификация се използва често и при оценяване на риска на работното място в сферата на управлението на [[управление на човешките ресурси|човешките ресурси]];
 
−
* според сферата на дейността – производствен, търговски, имуществен, транспортен, иновационен, финансов.
 
  
−
Последната класификация най-често се отнася към определението “стопански риск”, като най-честата асоциация на термина е свързана с финансовия риск. Той от своя страна се подразделя на риск свързан с [[покупателна способност|покупателната способност]] на финансовите [[актив]]и ([[ликвидност на пазара|ликвиден]], инфлационен/дефлационен, [[валута|валутен]] и др.) и [[инвестиция|инвестиционен]] риск (пропуснати ползи, преки финансови загуби или намаление на доходите). В този случай в ролята на неизвестната променлива, като резултат от избора на алтернатива се явява нормата на възвращаемост ([[rate of return]]) – колкото по-променлива е тя, толкова по-рискова е от гледна точка на инвеститорите. Така, в сферата на [[финанси]]те, рискът се проявява в абсолютно количествено отношение под формата на “рискова премия”, като съставен компонент на изискваната от инвеститорите възвращаемост (която от своя страна е сума от премиите за поетия ликвиден, матуритетен и инфлационен риск и рискът, свързан с надежността на емитентите), заедно с нормата на безрискова възвръщаемост (най-често приравнявана с основния лихвен процент на съответната [[централна банка]] или средната проста годишна доходност на тримесечните [[Държавни ценни книжа|сконтови съкровищни бонове]] при продажбата им на първичния пазар).
+
==Според начина на възникване==
−
 
+
*субективен (свързан с личността на вземащия решение)
−
==Ликвиден риск==
+
*обективен;
−
 
+
==Според сферата на възникване==
−
Ликвидността на финансовите активи се детерминира от текущата им платежоспособност. Парите в брой са съвършено ликвиден актив. Всички останали активи са по-малко ликвидни, т.е. винаги съществува несигурност отностно тяхната обратимост в текуща платежоспособност. За инвеститорите тази несигурност е тъждествена на опасност от финансови загуби и те я възприемат като ''ликвиден риск''.
+
*външен
−
 
+
*вътрешен;
−
==Матуритетен риск==
+
==Според възможността за застраховането му==
−
 
+
*застраховаем
−
Това е рискът, свързан със ''срочността'' на очакваните постъпления. През преиода, в който [[Капитал|капиталът]] е инвестиран и следователно е в неликвидна форма съществува вероятност от настъпване на определени събития, които да повлияят неблагоприятно върху постъпленията от тази инвестиция. Затова и срочността на инвестицията определя нейната степен на риск. Колкото по-краткосрочна е тя, толкова е и по- безрискова, тъй като е по-малка и вероятността от настъпване на неблагоприятни събития в икономическата среда.
+
*незастраховаем;
−
 
+
==Според възможността за диверсификация==
−
==Инфлационен риск==
+
*систематичен (присъщ за дадена дейност и имащ масов характер на проявление)
−
 
+
*специфичен ( с единично, немасово проявление);
−
Този риск е свързан до известна степен с матуритетния риск и отразява възможността от загуби, свързани с обезценяването на финансовия актив през времето, в което той е инвестиран. По-дългосрочните инвестиции предполагат по-малка защитеност от инфлация и следователно са носители на по-голям инфлационен риск.
+
==Според степента на допустимост==
−
 
+
*минимален (с вероятност за проявление до 25%),  
−
==Пазарен и специфичен риск==
+
*повишен (25-50%), критичен (50-70%)
−
 
+
*недопустим (над 75%) – тази класификация се използва често и при оценяване на риска на работното място в сферата на управлението на [[управление на човешките ресурси|човешките ресурси]];
−
Инвестиционната премия за всеки един от горепосочените видове риск обаче гарантира доходността в рамките на техните очаквани параметри. Затова по своята същност инвестиционният риск се свежда до несигурността на очакваните постъпления от инвестициите, техния вероятностен характер и колебанията в тяхната доходност. Поради тази причина инвестиционната теория прави и друго разграничение на риска. ''Пазарният риск'', като компонент от инвестиционния риск, се разглежда като вероятност за колебания в доходността на инвестициите вследствие на фактори, влиящи на икономиката като цяло. В тази класификация се включват ''лихвеният риск'' (промени в лихвените проценти, които респективно оказват влияние на нормата на възвращаемост), ''инфлационният риск'', ''валутният риск'' (свързан с колебанията на валутните курсове), ''нормативно-правният риск'' (свързан с промени в правната уредба – данъци, акцизи, мита и др.) и други рискове, произтичащи от турболентността на външната среда като източник на възможности и заплахи (виж още [[SWOT анализ]]). Пазарният риск засяга едновременно всички икономически единици и въздействието му е перманентно. Поради това той се възприема и като ''системен риск''. Другият компонент на инвестиционния риск е така наречения ''специфичен или уникален риск'', произтичащ от фактори свързани с конкретната икономическа единица и/или конкурентната и среда. Тази класификация включва понятията ''бизнесриск ''(произтичащ от конкретния пазар, на който оперира), ''капиталов риск'' (произтичащ от капиталовата структура и най-вече от дълговото финансиране в общия обем на капитала) и ''емисионен риск'' (свързан с емисионните условия на ценни книжа и тяхното обезпечаване, ако е налице такова финансиране). Специфичният риск няма перманентен характер, поради което се приема за ''несистемен риск''.
+
==Според сферата на дейността==
−
 
+
*производствен,
−
==Управление на риска==
+
*търговски,  
−
 
+
*имуществен,  
−
В управленската теория и практика могат да се разграничат четири общи подхода за управление на риска – избягване, външен трансфер на риска (Joint venture), вътрешен трансфер на риска (чрез диверсификация на ресурсите, с цел намаляване вероятността от абсолютна загуба) и поемане на риска. Основните принципи, които се следват в така наречения риск-мениджмънт са ''максимална печалба, максимална вероятност, минимални колебания ''в очаквания резултат'' ''и'' оптимално съчетаване ''на печалбата с размера на риска''.'' Това води и до необходимостта рискът да бъде измерван точно и чрез подходящи показатели.
+
*транспортен,  
−
 
+
*иновационен,  
−
В рамките на инвестиционната теория това измерване се свежда до изчисляване на вероятности чрез статистически показатели като размах (разликата от най-добър и най-лош очакван резултат), дисперсия или средноквадратично отклонение (от среднопретегления очакван резултат), заложени в модела на [[Хари Марковиц]] за очакваната възвращаемост на инвестиционен портфейл, теоремата на [[Джеймс Тобин]] за прерастване на инвестиционните решения във финансови и модела за оценка на капиталови активи [[CAPM]].
+
*финансов
−
 
 
−
Проблемът с управлението и измерването на предприемаческия риск е обект на по-задълбочено изследване в теорията на мениджмънта, като за целта е обособен в дисциплината “Управленски решения и риск”. Моделите, използвани в теорията за вземане на управленски решения в условията на риск (или неопределеност), кореспондират с така наречените “''игрови стратегии''” от клонът на приложната математика, наречен [[Теория на игрите]]. Популярен модел за управление на риска е и така нареченото “[[дърво на решенията]]”. Прилагат се и различни симулационни методи, като например [[метод Монте Карло|метода “Монте Карло”]], базиран на вероятностното разпределение характерно за хазартните игри, данните от което се ползва за априорен профил на риска при оценка на вероятността за реализиране на загуба или за отклонение от очакваната печалба, както и най-вероятната печалба.
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
 +
*[[Видове финансов риск]]
 
*[[Метод Делфи]]
 
*[[Метод Делфи]]
 
*[[Корелация]]
 
*[[Корелация]]

Текуща версия към 14:41, 2 април 2014

Рискът може да се класифицира според различни критерии.

Според възможния резултат

  • чист (като възможност за получаване на негативен резултат)
  • спекулативен (свързан с възможността за печалба);

Според начина на възникване

  • субективен (свързан с личността на вземащия решение)
  • обективен;

Според сферата на възникване

  • външен
  • вътрешен;

Според възможността за застраховането му

  • застраховаем
  • незастраховаем;

Според възможността за диверсификация

  • систематичен (присъщ за дадена дейност и имащ масов характер на проявление)
  • специфичен ( с единично, немасово проявление);

Според степента на допустимост

  • минимален (с вероятност за проявление до 25%),
  • повишен (25-50%), критичен (50-70%)
  • недопустим (над 75%) – тази класификация се използва често и при оценяване на риска на работното място в сферата на управлението на човешките ресурси;

Според сферата на дейността

  • производствен,
  • търговски,
  • имуществен,
  • транспортен,
  • иновационен,
  • финансов

Вижте още

Източници

  • Александрова, М., “Управленски решения и риск”, изд. Авангард Прима, София, 2009; ISBN 978-954-323-606-0
  • Mill, J.S., Principles of Political Economy with Some of Their Applications to Social Philosophy, Oxford University Press, 1954
  • Марчев, А., Мирчев, М., Шереметов, Г., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Основи на управлениетo I и II”, УННС, София, 2009-2010

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Видове_предприемачески_риск&oldid=14464“.