Разлика между версии на „Самоорганизация“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 6 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
Под термина '''самоорганизация''' - в най-общ смисъл се разбира '''самоструктуриранe, саморазвитие, самодетерминация''' на природни, естественни системи и процеси.  
+
Под термина '''самоорганизация''' в най-общ смисъл се разбира '''самоструктуриранe, саморазвитие, самодетерминация''' на природни, естественни системи и процеси.  
  
 +
==Същност==
 
Концепцията за самоорганизацията е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка.
 
Концепцията за самоорганизацията е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка.
  
==История==
+
===История===
  
Хипотеза за подреждане в системата за сметка на вътрешната [[динамика]], изкава философът [[Р. Декарт]] в пета част на „Разсъждения за метода”. По-късно той подробно разработва тази идея в така и не публикуваната му книга „Le Monde”.  
+
Хипотеза за подреждане в системата за сметка на вътрешната [[динамика]], изкава философът [[Рене Декарт]] в пета част на „Разсъждения за метода”. По-късно той подробно разработва тази идея в така и не публикуваната му книга „Le Monde”.  
  
[[И. Кант]] издига [[небуларна хипотеза]], съгласно която планетите са се образували от мъгли за сметка на привличането и отблъскването, вътрешно присъщи за материята[1].
+
[[Имануел Кант]] издига [[небуларна хипотеза]], съгласно която планетите са се образували от мъгли за сметка на привличането и отблъскването, вътрешно присъщи за материята.
  
Необходимо е да отбележим, че представите за спонтанното възникване на порядъка и самоорганизацията са нетъждествени. [[Атомизмът на Демокри]] и [[статистиката на Болцман]] разглеждат възникването на порядъка като случайност, при това категорията на порядъка се явява субективна.
+
Необходимо е да отбележим, че представите за спонтанното възникване на порядъка и самоорганизацията са нетъждествени. [[Атомизъм на Демокри|Атомизмът на Демокри]] и [[статистика на Болцман|статистиката на Болцман]] разглеждат възникването на порядъка като случайност, при това категорията на порядъка се явява субективна.
  
През [[1947]] терминът се появил в научните публикации на [[Уилям Ашби]][2]. 1960 терминът се използва в [[теорията на ситемите]],а  1970-1980 започва да се иозползва във [[физиката на сложните системи]].
+
През [[1947]] терминът се появил в научните публикации на [[Уилям Ашби]]. 1960 терминът се използва в [[теорията на ситемите]],а  1970-1980 започва да се иозползва във [[физиката на сложните системи]].
  
[[Image:Haken.jpg|thumb|left|alt= Г. Хакен.| Г. Хакен основател на синергетиката.]]
+
[[Герман Хакен]] е оснавател на [[синергетика|синергетиката]] и я определил, като наука на самоорганизацията. До 21 век синергетиката е била монополист при описанието на процеса на самоорганизацията. Във връзка със сътрудничеството, с представителите на [[естествените науки]] в областа на [[нанотехнология|нанотехнологиите]], се е изяснило, че [[термин]]а самоорганизация в областта на [[супрамолекулярна химия|супрамолекулярната химия]] и еволюцията на [[биология]]та, е определен като друг образ или друг [[феномен]], различен от синергетиката. Освен това определението дадено в рамките на синергетиката, благодарение на неспециализация на тази наука, се е разпръснало по различни науки и е станало неточно.
 
 
[[Г. Хакен]] е оснавател на [[синергетиката]] и я определил, като наука на самоорганизацията. До 21 век синергетиката е била монополист при описанието на процеса на самоорганизацията. Във връзка със сътрудничеството, с представителите на [[естествените науки]] в областа на [[нанотехнологиите]], се е изяснило, че [[термина]] самоорганизация в областта на [[супрамолекулярната химия]] и еволюцията на [[биологията]], е определен като друг образ или друг [[феномен]], различен от синергетиката. Освен това определението дадено в рамките на синергетиката, благодарение на неспециализация на тази наука, се е разпръснало по различни науки и е станало неточно.
 
 
 
==Дисипативна самоорганизация (синергетически подход)==
 
 
 
Определението дадено от Г. Хакен през 80-та година в рамките на синергетиката е: „самоорганизация – процес на подреждане (пространствено, временно или пространствено-временно) в [[отворена система]], за сметка на съгласуване на взаимодействието на многото съставящи я елементи”.
 
 
 
Характеристика на системата:
 
 
 
* отворена ( наличие на обмяна на [[енергия]]/ [[веществото]] със заобекаляща среда);
 
* съдържа неограничено голям брой елементи (подсистеми);
 
* стационарно устойчив режим на системата, в който елементите взаимодействат хаотически (некохерентно).
 
 
 
Характеристики на процеса:
 
 
 
* Интензивен обмен на енергия/вещество със заобикалящата среда, при това съвършено хаотически без да предизвиква подреденост в ситемата.
 
* Макроскопическото поведение на системата се описва от няколко величини – [[параметрите на порядъка]] и управляващите параметри (изчезва информационната претовареност на системата).
 
* наличие на някакво критично значение на управляващия параметър (свързано с постъпление на енергия/ вещество), при което системата спонтанно преминава в ново подредено състояние ( преход към силно неравновесие) ;
 
* Ново състояние обоснавано от съгласуваното ([[кохерентното]]) поведение на елементите на ситемата, като ефекта на подредбата се намира само на макроскопоческо равнище;
 
* Новото състояние съществува само при безпирен поток на енергия/ вещество в ситемата. При увеличение интензитета на обмен, системата преминава през ред последващи критически преходи; в резулат структурата се ослоява до възникване на турбулентен хаос.
 
 
 
За еднозначно определение на термина, неговата връзка с характеристиките на ситемите и процеса, като правило се позававаме на един от трита стандартни примера на самоорганизация:
 
 
 
* [[Лазер]] – пространствен порядък;
 
* [[Клетка Реле – Бенар]]  - пространствен порядък;
 
* [[Реакция Белоусов –Жаботински]] – пространсвено временен порядък;
 
 
 
[[Image:belousov-jabotinski.JPG|thumb|left|alt= Реакцията Белоусов – Жаботински.| Реакция Белоусов – Жаботински.]]
 
 
 
Нобеловският лоуреат [[Илия Пригожин]] е създал нелинеен модел на реакцията на Белоусов – Жаботински, т.нар. [[брюселато]]. Тъй като при възникване на подредба в такива системи е необходим приток на енергия или изтичане на ентропия, нейната дисипация, Пригожин е назовал тези системи [[дисипативни]]. В следствие на [[нелинеиността]] и наличие на повече от едно [[устойчиво състояние]] в тези системи, в тях не се изпълнява [[вторият принцип на термодинамиката]], нито [[теоремета на Пригожин]] за минимална скорост на [[производство на ентропии]].
 
 
 
По анолагия, описана самоорганизирана система с [[фазов преход]] дисипативна самоорганизация е получила името фазов преход в неуравновесена система.
 
 
 
Методът на синергетиката е бил използван практически във всички научни дисциплини: от [[физика]] и [[химия]] до [[социология]] и [[филология]]. [[Градообразуването]] и [[неиронните мрежи]] са описани като [[дисапативни структури]]. В последно време практически е изчезнало използването на първоначално необходимите математически [[нелинейни уравнения]].  Това е довело, до това че всяка система с естествен произход, която не принадлежи в компетенциите на [[равновесната термодинамика]], се разглежда като самоорганизация.
 
 
 
==Консервативна самоорганизация (супрамолекулярна химия и фазови преходи)==
 
 
 
[[Image:len.JPG|thumb|left|alt= Жан-Мари Лен.| Жан-Мари Лен основател на супрамолекулярната химия.]]
 
 
 
1987 друг нобеловски лоуреат [[Жан-Мари Лен]] – основател на [[супрамолекулярната химия]], е въвел термина „самоорганизация” и „[[самоизграждане]]”, в следствие на необходимостта от описване на явлението -  подреденост в ситемата на [[високомолекулярните съеднинения]] при равновесни условия, в часност обрзуване на [ДНК]. Изучаването на веществото в [[наносъстояние]], обрзуването на сложна структура в процеса на [[кристализация]] без външно въздействие, е поредило необходимост от описаниие на тези явления като саморганзации. Но за разлика от синергетическия подход, тези явления произтичат в условия близки до [[термодинамическото равновесие]] По този начин равновесието във фазовия преход, като кристализацията, също са се оказали процеси на самоорганизация.  За отстранение на безпорядъка, феномена на подредбата в равновесни условия, често го определят като консервативна самоорганизация.
 
 
 
==Континентална самоорганизация (концепция на еволюционната катализация)==
 
 
 
Концепцията на еволюционния катализ, разработена от [[Руденко]], се явява алтернатива на концепцията самоорганизация в биологическите системи. В отличие от кохерентната самоорганизация, в дисципативната система с голямо число елементи ( макросистеми), се разглежда континентална самоорганизация за индивидуални ( микро) системи. В рамките на дадения подход се определя, че самоорганизацията, като саморазвитие на системата, произхожда за сметка на вътрешна полезна работа против равновесието. Прогресивната еволюция с [[естествен подбор]] е въсможна само като саморазвитие на континентална самоорганизация от индивидуални системи.
 
 
 
==Етапи на самоорганизация==
 
 
 
#Определяне на границите на системата и установяване на подсистеми;
 
#Определяне характеристиките на образуващите елементи;
 
#Изясняване на начинът на взаимодействие между елементите.
 
 
 
==За повишаване на самоорганизацията в една организация е необходимо:==
 
 
 
*Изучаване на потребностите от информация за състоянието на околната среда;
 
*Определяне на степента на зависимост на системата от състоянието на околната (външната) среда;
 
*Определяне на относителната значимост на различните външни условия;
 
*Оценка на състоянието на околната среда и начините на нейното въздействие върху състоянието и поведението на системата;
 
*Прогнозиране на измененията на околната среда.
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
  
*[[Самообучаващи се организации ]]
+
*[[Видове самоорганизация]]
 
*[[Кибернетика]]
 
*[[Кибернетика]]
*[[Теория на системите]]
 
 
*[[Обратна връзка]]
 
*[[Обратна връзка]]
 
*[[Черна кутия]]
 
*[[Черна кутия]]
Ред 96: Ред 38:
 
* [http://pespmc1.vub.ac.be/papers/EOLSS-Self-Organiz.pdf  Тhe science of self-organization and adaptivity]
 
* [http://pespmc1.vub.ac.be/papers/EOLSS-Self-Organiz.pdf  Тhe science of self-organization and adaptivity]
  
[[category:Управленски решения и риск]]
+
[[category:Кибернетика]]

Текуща версия към 13:03, 2 април 2014

Под термина самоорганизация в най-общ смисъл се разбира самоструктуриранe, саморазвитие, самодетерминация на природни, естественни системи и процеси.

Същност

Концепцията за самоорганизацията е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка.

История

Хипотеза за подреждане в системата за сметка на вътрешната динамика, изкава философът Рене Декарт в пета част на „Разсъждения за метода”. По-късно той подробно разработва тази идея в така и не публикуваната му книга „Le Monde”.

Имануел Кант издига небуларна хипотеза, съгласно която планетите са се образували от мъгли за сметка на привличането и отблъскването, вътрешно присъщи за материята.

Необходимо е да отбележим, че представите за спонтанното възникване на порядъка и самоорганизацията са нетъждествени. Атомизмът на Демокри и статистиката на Болцман разглеждат възникването на порядъка като случайност, при това категорията на порядъка се явява субективна.

През 1947 терминът се появил в научните публикации на Уилям Ашби. 1960 терминът се използва в теорията на ситемите,а 1970-1980 започва да се иозползва във физиката на сложните системи.

Герман Хакен е оснавател на синергетиката и я определил, като наука на самоорганизацията. До 21 век синергетиката е била монополист при описанието на процеса на самоорганизацията. Във връзка със сътрудничеството, с представителите на естествените науки в областа на нанотехнологиите, се е изяснило, че термина самоорганизация в областта на супрамолекулярната химия и еволюцията на биологията, е определен като друг образ или друг феномен, различен от синергетиката. Освен това определението дадено в рамките на синергетиката, благодарение на неспециализация на тази наука, се е разпръснало по различни науки и е станало неточно.

Вижте още

Източници

  • Кант И. , Всеобщая естественная история и теория неба.
  • Ashby W. R. Principles of the Self-Organizing Dynamic System // Journal of General Psychology. — v. 37. — p. 125—128.

Външни препратки