Разлика между версии на „Фредерик Хърцбърг“
| Ред 13: | Ред 13: | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| + | *[[Двуфакторна теория на Фредерик Хърцбърг]] | ||
*[[Поведенчески науки]] | *[[Поведенчески науки]] | ||
*[[Поведенческа школа на управление]] | *[[Поведенческа школа на управление]] | ||
| Ред 22: | Ред 23: | ||
*[[Школа на научното управление]] | *[[Школа на научното управление]] | ||
*[[Мотивационни теории]] | *[[Мотивационни теории]] | ||
| + | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
*[http://en.wikipedia.org/wiki/Two-factor_theory Двуфакторна теория на Хърцбърг] | *[http://en.wikipedia.org/wiki/Two-factor_theory Двуфакторна теория на Хърцбърг] | ||
Текуща версия към 10:07, 31 март 2014
Фредерик Хърцбърг, роден на 18 април 1923г. в Масачузетс, е американски психолог, който се превръща в една от най-влиятелните личности в областта на бизнес мениджмънта.
Идеи и изследвания
От неговата публикация „Още веднъж: Как да мотивирате служителите си?“ са продадени 1,2 милиона копия за периода 1968 (когато е издадена)–1987г. и е била най-търсената статия в Harvard Business Review. Хърцбърг учи в Градския колеж в Ню Йорк, а по-късно преподава в университетите в Питсбърг, Кливланд и Юта.
Фредерик Хърцбърг създава двуфакторната теория за мотивацията въз основа на данните, получени от интервюта, проведени на различни работни места, в различни професионални групи и в различни страни. От интервюираните се е искало да опишат три 3 позитивни ситуации, в които са се чувствали напълно удовлетворени и 3 негативни ситуации, в които са се чувствали напълно неудовлетворени от работата си. Той изтъква, че ако се изучат причините, които предизвикват удовлетворение, ще се открият средства, които да ги мотивират. Базисното му допущане е, че удовлетворението и неудовлетворението са независими променливи. В резултат на изследванията си Херцберг заключава, че върху мотивацията влияят две основни групи фактори. Първата нарича задоволяващи или мотивационни.
Те предизвикват удовлетворение, когато са на нужното равнище в организацията. Колкото са по-високи стойностите им, толкова по-силна е и мотивацията за работа. Втората група нарича незадоволяващи или хигиенни фактори. Те предизвикват неудовлетворение и са демотивиращи, когато равнището им в организацията не е достатъчно високо. Но в същото време, след достигане на някакви определени гранични стойности, повишаването на равнището им не води до увеличаване на мотивацията. Иначе казано, при ниски стойности на хигиенните фактори желанието за работа е потиснато. При граничните им стойности желанието за работа е нормално.
По-нататъшното подобряване на равнището на хигиенните фактори, обаче, не води до нарастващо желание (мотивация) за работа. Към мотиваторите Херцберг отнася постиженията, предизвикателствата в работата, възможността за растеж, работата сама по себе си. Към хигиенните фактори причислява заплащането, средствата за контрол, условията на труд, правилата за работа и общата политика на организацията.
Вижте още
- Двуфакторна теория на Фредерик Хърцбърг
- Поведенчески науки
- Поведенческа школа на управление
- Ренсис Лайкерт
- Дъглас Макгрегър
- Мотивационни модели
- Школа на човешките отношения
- Честър Бърнард
- Школа на научното управление
- Мотивационни теории