|
|
| (Не са показани 17 междинни версии от 2 потребители) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | '''Анкетата''' е '''изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси''', зададени на определена група от населението. По своята същност анкетите са статистически проучвания, тъй като се отнасят до определени съвкупности и третират тези съвкупности като самостоятелен познавателен обект. | + | '''Анкетата''' е '''изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси''', зададени на определена група от населението. |
| | | | |
| − | ==Историята на анкетирането== | + | ==Същност== |
| | + | Анкетата е писмено формулиран набор от въпроси, в който респондентите записват своите отговори, обикновено в рамките на тясно определени алтернативи. Анкетирането е ефективен механизъм за събиране на данни, когато изследователят знае точно какво се изисква и как да измери променливите, които го интересуват. Анкетите могат да се прилагат лично или да бъдат пратени по [[поща]]та на респондентите. |
| | | | |
| | + | Изборът на анкетирането, като метод за събиране на данни, може да бъде ограничен, ако изследователят трябва да достигне обекти/хора с много малко образование. За повечето организационни изследвания, обаче, след като променливи за изследването са идентифицирани и [[инструмент]]ите за измерване за тях са били открити или направени, анкетата е удобен [[механизъм]] за събирането на данни. Полевите проучвания, сравнителни изследвания и експериментални проекти, често използват анкети за измерване на променливите, които ни интересуват. |
| | | | |
| | + | Видовете въпроси могат да бъдат: |
| | | | |
| − | “Знанието, в смисъл на информацията, е [[оборотен капитал]], необходим ресурс задопълнително разследване, откриване на нови неща. Често се разглежда като самоцел, а след това целта става трупане на информация, която да бъде използвана, когато е необходимо.” John Dewey | + | * Отворени-Затворени, |
| | + | * Позитивни-Негативно; |
| | + | * Дихотомни въпроси (yes,no) |
| | + | |
| | + | Анкетите са най-често използваният метод за събиране на данни. Важно да се знае разликата между добрите и лошите анкети. Принципите на дизайна на анкетите се отнасят до начина, по който са формулирани въпроси и се измерват, и как е направена цялата анкета. За да се сведе до минимум ограниченията при анкетите и грешките в [[измерване]]то, всички принципи трябва да се следват внимателно. Анкетите са най-полезният метод за събиране на данни, особено, когато голям брой хора трябва да бъдат достигнат в различни [[географски регион]]и. Анкетите са популярен [[метод на събиране на данни]], защото изследователите получават данните сравнително лесно, и отговорите на анкетите лесно се [[код]]ират.''' '''Когато се използват валидирани инструменти, резултатите от проучването са в полза на научната общност чрез [[възможност]]та за възпроизвеждане на резултати и са допълнения към теоричната [[база]]. |
| | + | |
| | + | ===История=== |
| | + | [[Image:anketno_prouchvane.jpg|right|thumb|360px|Анкетно проучване]] |
| | + | |
| | + | *“Знанието, в смисъл на информацията, е [[оборотен капитал]], необходим ресурс задопълнително разследване, откриване на нови неща. Често се разглежда като самоцел, а след това целта става трупане на информация, която да бъде използвана, когато е необходимо.” John Dewey |
| | | | |
| | Дори още през Античността се загатва за същността на [[анкета|анкетирането]] и неговата роля в човешкия живот. [[Сократ]] е вярвал, че знанието е жизнено важно и може да оцелее в динамичната [[среда]] на човека, само чрез анкетирането. Завещанието на Сократ е продължено от [[Платон]], който е основал Академия през 387 пр.н.е. С цел да продължи метода на Сократ за анкетирането. | | Дори още през Античността се загатва за същността на [[анкета|анкетирането]] и неговата роля в човешкия живот. [[Сократ]] е вярвал, че знанието е жизнено важно и може да оцелее в динамичната [[среда]] на човека, само чрез анкетирането. Завещанието на Сократ е продължено от [[Платон]], който е основал Академия през 387 пр.н.е. С цел да продължи метода на Сократ за анкетирането. |
| Ред 11: |
Ред 23: |
| | Изказани са много мъдри мисли, разкриващи природата на анкетирането. Ето няколко примера за това: | | Изказани са много мъдри мисли, разкриващи природата на анкетирането. Ето няколко примера за това: |
| | | | |
| − | “Бидейки анкетирани и анкетирайки другите, ние преследваме истината” Pierre Abelard 1079 – 1142 | + | *“Бидейки анкетирани и анкетирайки другите, ние преследваме истината” - Pierre Abelard 1079 – 1142 |
| | | | |
| − | “Веднъж открити, истините са лесни за възприемане,въпросът е да ги открием” Галилео Галилей | + | *“Веднъж открити, истините са лесни за възприемане,въпросът е да ги открием” - Галилео Галилей |
| | | | |
| | + | “Всички хора по природа искат да знаят” - [[Аристотел]] |
| | В тази първа точка на разработката ни, ние целим да ви покажем, че под анкетирането не трябва да се разбира само новото и модерното разбиране за него. То съществува години преди новата ера и още тогава се е ползвал като изключително важен и съществен елемент от човешкото съществуване. | | В тази първа точка на разработката ни, ние целим да ви покажем, че под анкетирането не трябва да се разбира само новото и модерното разбиране за него. То съществува години преди новата ера и още тогава се е ползвал като изключително важен и съществен елемент от човешкото съществуване. |
| | | | |
| | ==Предизвикателствата на 21 век== | | ==Предизвикателствата на 21 век== |
| − |
| |
| − |
| |
| | | | |
| | Векът, в който живеем, е много по-различен от времената ,когато се е зародило анкетирането. Днес всичко около нас се развива и променя постоянно и ние често сме в центъра на тази промяна. Докато преди анкетирането се е ползвало главно за отриване на истината, днес ролята му е много по-модифицирана. Пред какво сме изправени сега: | | Векът, в който живеем, е много по-различен от времената ,когато се е зародило анкетирането. Днес всичко около нас се развива и променя постоянно и ние често сме в центъра на тази промяна. Докато преди анкетирането се е ползвало главно за отриване на истината, днес ролята му е много по-модифицирана. Пред какво сме изправени сега: |
| | | | |
| − | *Откриване на [[проблем]]ите –трябва да откриваме проблемите и да се научим да се справяме с тях, защото те са постоянен елемент от нашето съществуване. | + | *Откриване на [[задача|проблем]]ите –трябва да откриваме проблемите и да се научим да се справяме с тях, защото те са постоянен елемент от нашето съществуване. |
| | | | |
| | *Изграждане на цялото от многобройни източници и медия | | *Изграждане на цялото от многобройни източници и медия |
| Ред 32: |
Ред 43: |
| | | | |
| | *Научете се как да се учите - тук е важно да знаем какво точно да учим, кога да се учим, от какви източници, защото времето е ценно и не трябва да се пропилява. | | *Научете се как да се учите - тук е важно да знаем какво точно да учим, кога да се учим, от какви източници, защото времето е ценно и не трябва да се пропилява. |
| − |
| |
| − |
| |
| | | | |
| | Важно е да се запомни, че анкетирането започва с желанието да се разбере: | | Важно е да се запомни, че анкетирането започва с желанието да се разбере: |
| | | | |
| − | *[[Проблем]] | + | *[[задача|Проблем]] |
| | | | |
| | *[[Въпрос]] | | *[[Въпрос]] |
| Ред 47: |
Ред 56: |
| | *Объркване, учудване | | *Объркване, учудване |
| | | | |
| − | “Всички хора по природа искат да знаят”
| |
| − |
| |
| − | [[Аристотел]]
| |
| − |
| |
| − | ==Цикъл на анкетирането==
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | [[Image:anketno_prouchvane.jpg|right|Анкетно проучване]]
| |
| − |
| |
| − | ==Същност на анкетирането и анкетите==
| |
| − |
| |
| − | [[Анкетирането]] е разследване на [[идея]], [[въпрос]], [[проблем]] или последица. То включва събиране на [[информация]], изграждане на знание и създаване на разбиране. Ученето, базирано на анкетирането, обхваща процеса на поставяне на проблема, събиране на информация, творческо мислене за възможностите, вземането на решения и извеждането на [[заключение]] и [[извод]]и.
| |
| − |
| |
| − | Анкетата е изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси, зададени на определена група от населението. По своята същност анкетите са статистически проучвания, тъй като се отнасят до определени [[съвкупност]]и и третират тези съвкупности като самостоятелен познавателен обект.
| |
| − |
| |
| − | Тук, както и при останалите [[статистически проучвания]], се отчитат разнообразни признаци на единиците на съвкупността и се изследват общите тенденции и степени на различие по отношение на отделни признаци, взаимните зависимости между признаците и др.
| |
| − |
| |
| − | Съществуват обаче значителни разлики между анкетните и останалите статистически проучвания:
| |
| − |
| |
| − | - При анкетите необходимите данни се набират от самите анкетирани лица
| |
| − |
| |
| − | - Основен белег на анкетните проучвания е това, че част от получените [[данни]] се отнасят до мненията на анкетираните лица. Ето защо анкетите са статистически проучвания, които имат социологически елемент. Тази същност осигурява много широка приложимост на анкетния метод при пазарните изследвания.
| |
| − |
| |
| − | Всяко анкетно проучване в областта на изследването на пазара може да се извърши както изчерпателно, така и частично [[стохастично-репрезентативно]].
| |
| − |
| |
| − | При изчерпателните [[анкетни проучвания]], количеството /съвкупността/ на анкетираните не се ограничава от никакви критерии. При тях се анкетира цялата генерална съвкупност.
| |
| − |
| |
| − | При частичните [[стохастично-репрезентативни]] анкетни проучвания се анкетира само част от генералната съвкупност.
| |
| − |
| |
| − | Най-издържан и прецизен метод за частично анкетно проучване е стохастично-репрезентативният. Точността на резултатите при този метод може да бъде предварително определена. Затова се предлага той да намери широко приложение в маркетинговите изследвания.
| |
| − |
| |
| − | ===Свойства на въпросите===
| |
| − |
| |
| − | Качеството на всяко допитване зависи в много голяма степен от качеството на въпросите, които се използват. Не са далеч от истината онези изследователи, които смятат, че няма друг единичен елемент на едно проучване, който да е по-важен от въпроса. Основните свойства на един добър въпрос са точност, краткост и яснота.
| |
| − |
| |
| − | - Точност - способността му да пита за онова, което се изисква да разберем. Дали притежава това свойство, може да се разбере от онези елементи на изследователската програма, които указват информационните нужди за изследването: [[цел]]ите, основните изследователски въпроси и [[хипотеза|хипотезите]].
| |
| − |
| |
| − | - Краткост - Съществуват няколко основания да се изисква въпросите да бъдат възможно най-кратки. Дългите въпроси в общия случай се явяват по-трудни за разбиране, а значи и за отговаряне от [[респондентите]]. Те се схващат или четат по-трудно, лесно се забравят предходните части от въпроса, защото лицата се съсредоточават върху настоящите и пр. Нещо повече, дългите въпроси са трудни за изпълнение и от страна на полевите сътрудници. Те отнемат повече усилия и време за произнасянето им. По-нататък дългите въпроси е по-вероятно да страдат от [[точност]] и [[яснота]], отколкото късите. Най-после дългите въпроси заемат повече място в един въпросник, което в някаква степен го оскъпява.
| |
| − |
| |
| − | - Яснота - Под яснота се разбира свойството на един въпрос неговото съдържание да е напълно понятно на изследваните лица. Казано с други думи, един въпрос е ясен, когато всички респонденти-по един и същ начин разбират неговото [[съдържание]]. Яснотата на въпроса не се отнася до понятността на неговите думи. Един въпрос може да е построен с разбираеми думи, но пак да не е ясно неговото съдържание.
| |
| − |
| |
| − | Езикът, с който са построени въпросите, има две измерения: използваните думи или речник и използваните изрази или граматика.
| |
| − |
| |
| − | ===Речникът на въпроса===
| |
| − |
| |
| − | Ако въпросът се състои от думи, които не са разбираеми за някои респонденти те не биха го разбрали и не биха могли да му отговорят. Всеки човек има три равнища на речник: основен речник, който той използва и се изразява обичайно,; разширен речник, включващ думи, които не се използват или се използват по изключение от лицето, но чието значение е ясно; страничен речник състоящ се от думи, които са непонятни за лицето. Такива думи има всеки човек, независимо колко обоснован е.
| |
| − |
| |
| − | Общото правило е въпросите да бъдат построявани с думи от основния речник на изучаваната съвкупност. Ако тя е много разнообразна, обхваща различни лица по образователно равнище, занятия, поколения, трябва да се използва възможно най-подходящия речник, разбираем за всички без изключения.
| |
| − |
| |
| − | Съвременният български език е проникнат от много [[чуждици]], които обикновено навлизат като доста отвлечени понятия. Те са ясни на изследователя, но в голяма степен са неясни за редица изследвани лица. Внимателно трябва да бъде отношението и към жаргонните думи. Да се отрича тяхното използване в изследователския език е недопустимо. Но също толкова недопустимо е и прекомерното им използване. Ако една жаргонна дума е влязла в основния речник, т.е. разбираема е от всички представители на определена целева съвкупност, няма нищо страшно в нейното използване. Прекомерното използване на жаргонни думи крие поне три риска: първо, да се включат такива, които не са разбираеми от всички; второ, някои от тях да се разбират нееднозначно от различни части на съвкупността; трето, въпросникът да не изглежда достатъчно сериозно в очите на изследваните.
| |
| − |
| |
| − | Граматиката на въпросите - Подходящият речник е необходимото, но не и достатъчно условие, за да се създаде един добър въпрос. Към него трябва да се прибави подходящото свързване на думите в изречения.
| |
| − |
| |
| − | Общото правило, което трябва да се спазва, е да се използват прости изречения. Те лесно се разбират от изследваните лица и не пораждат необходимост от поясняване или разяснения.
| |
| − |
| |
| − | ===Изисквания към въпросите===
| |
| − |
| |
| − | - Да се избягват [[въпроси]], изискващи трудни припомняния-те поставят пред изпитание паметта на респондентите.
| |
| − |
| |
| − | - Да се избягват въпроси, даващи възможност за съучастие - Могат да идентифицират кой поръчител стои зад изследването, те са склонни да дават по-положителни преценки и [[отзив]]и по въпросите, засягащи поръчителя
| |
| − |
| |
| − | - Да се избягват въпроси, даващи възможности за свръхизява. Като правило респондентите желаят на тях да се гледа като на успели хора. Ето защо при въпроси, които могат да се изтълкуват като поставящи под съмнение техния успех, състояние или постижения, е твърде вероятно да станем свидетели на свръхизява с цел издигане в очите на полевия сътрудник и отстраняване на всяка възможност за съмнение.
| |
| − |
| |
| − | - Да не се употребяват подвеждащи и внушаващи въпроси - Подвеждащите и внушаващите отговор въпроси представляват построения, в които се използват оценъчно натоварени думи, изрази или порядък, често изразяващи самото отношение на изследователя към определен продукт, марка или фирма, поради което на изследваните лица не се дава възможност безпристрастно и точно да изразят своето действително [[становище]].
| |
| − |
| |
| − | - Да не се допускат въпроси с множествено съдържание. Под въпроси с множествено съдържание се разбират онези, които по синтаксис представляват един единствен въпрос, но по смисъл включват два или повече подвъпроса.
| |
| − |
| |
| − | ===Видове въпроси===
| |
| − |
| |
| − | Основната класификация на въпросите е според критерия дали предварително са формулирани някакви отговори или на изследваните лица се предоставя в свободна форма да изразят своите мнения и оценки. От гледна точка на този критерий въпросите се делят на:
| |
| − |
| |
| − | - Открити (отворени, свободни),
| |
| − |
| |
| − | - Закрити (затворени).
| |
| − |
| |
| − | - Полузакрити (полуоткрити).
| |
| − |
| |
| − | ====Открити въпроси====
| |
| − |
| |
| − | Открити са онези въпроси, които позволяват [[респонден]]ът да формулира свободно своя отговор, без да бъде принуждаван да се вмества в някакви предварително зададени граници. Те се задават, когато: /1/изследователите не са в състояние да формулират изчерпателен набор от опции на отговор /2/съществува вероятност опциите на отговор, които бъдат предложени на изследваните, да изкривят техния отговор.
| |
| − |
| |
| − | Откритите въпроси са подходящи при изучаването на сложни теми като потребителската [[мотивация]] за някаква покупка например.
| |
| − |
| |
| − | Откритите въпроси са, така да се каже, възможно най-много "изтеглени" към самия отговарящ. Те са в най-голяма степен запазени от някакви силни вътрешни искания на съставителите на въпросника и дават възможност за неограничени и разнообразни отговори. Тези въпроси създават чувство за значим контрол върху процеса на питане и отговаряне у респондента; той се намира в активна позиция.
| |
| − |
| |
| − | Към достойнствата на откритите въпроси трябва да се причислят още три: първо, те водят до периодично освежаване и актуализиране на езика на изследователите, който има тенденция да се консервира и да закостенява (в него се привнася кръв от ежедневния език, на който говорят изследваните лица); второ, чрез откритите въпроси могат да бъдат експлицирани интерпретативните модели на респондентите, което е от изключителна важност за фазата на анализа и интерпретиране на обобщената емпирична информация; трето, отделни фрази и ключови думи могат да се окажат готови формули за решение на специфични проблеми (например от послание на рекламна кампания и др.).
| |
| − |
| |
| − | Недостатъци и ограничения на откритите въпроси
| |
| − |
| |
| − | Основните недостатъци и ограничения на откритите въпроси, засягащи полевата работа, са:
| |
| − |
| |
| − | - При записването на отговорите е възможна голяма и често недопустима намеса на [[интервюиращ]]ия. Последният преразказвайки, изчиствайки или съкращавайки реално даден [[отговор]], може да го изкриви или дори да го подмени. В този случай самия той се превръща в придатък към респондента
| |
| − |
| |
| − | - Съществени проблеми възникват и във връзка със сравнимостта на индивидуалните отговори. При условие, че съществува намеса - била тя малка или голяма - на интервюерите и че тази намеса варира значително между тях, неприятностите във връзка със сравнимостта са лесно обясними, но за съжаление - трудно отстраними.
| |
| − |
| |
| − | - При старание за точно записване на отговорите от страна на полевите сътрудници съществува известен риск респондентите да се отегчат от повторения,израждания и обясняване на мисълта си. В такива случаи комуникацията между интервюера и респондента става прекалено суха и изкуствена с всички последствия, произтичащи от това.
| |
| − |
| |
| − | - Полевата ситуация, която създават откритите въпроси, може да стимулира настроените словоохотливо и изповедално лица, което прави трудна задачата на [[интервюера]]: от една страна, той трябва да изслуша внимателно всеки респондент, а от друга страна -да изпълни в ограниченото му време цялото интервю.
| |
| − |
| |
| − | - Намесата на [[интервюера]] може да приема и форми, по-различни от обсъжданите. Така например отделните интервюери могат да прекъсват различните изследвани лица на различни места (фрази) в отговора, като по този начин се внася определен интервюерски нюанс и в стила на прекъсване, и в ограничаването на респондента.
| |
| − |
| |
| − | Недостатъци и ограничения на откритите въпроси при обработката на данните.
| |
| − |
| |
| − | Основните проблеми, с които се сблъскваме при обработката на откритите въпроси, могат да бъдат класифицирани, както следва:
| |
| − |
| |
| − | #Поглъщането на много време и необходимостта от съответните [[парични средства]] за посрещането на разходите по обработката,
| |
| − | #Рисковете от недостатъчно добро схващане на отговорите при построяването на класификационните категории.
| |
| − | #Рисковете от вторично тълкуване на отговорите при отнасянето им към категориите на класификатора.
| |
| − | #Сериозен проблем, който обикновено възниква при откритите въпроси, е вътрешно присъщата им способност да изкривяват общия масив от информация по посока към по-високо [[ерудиран]]ите и образованите респонденти, тъй като последните са по-способни да дават добре формулирани и богати отговори.
| |
| − | #При някои открити въпроси от по-общ характер се получават толкова различни модели на отговор, че практически е почти невъзможно да се разработи релевантен класификатор!
| |
| − |
| |
| − | ====Закрити въпроси====
| |
| − |
| |
| − | Закрити (затворени) са въпросите с предварително формулирани варианти на отговор, сред които изследваните лица трябва да отбележат ония от тях, който покрива най-пълно тяхното мнение. От гледна точка на броя на възможните отговори закритите въпроси се делят на въпроси с възможност за един отговор и въпроси с възможност за повече от един отговор. Това деление има смисъл главно при обработката на данните, когато всеки въпрос и неговите отговори трябва да се преобразуват в променливи. Полевият сътрудник кодира отговорите съобразно предварително уточнените опции. Тези въпроси са известни с наименованието въпроси без подсказване или още неподпомогнати въпроси.
| |
| − |
| |
| − | Трябва да се има предвид, че когато се пита в режим "без подсказване", отговорите трябва да бъдат лесно разграничими от полевите изследователи с оглед на точното отнасяне на съответното мнение в зададените опции.
| |
| − |
| |
| − | Основните предимства на закритите по отношение на откритите въпроси са следните:
| |
| − |
| |
| − | #Значително е занижена, а в множество случаи и сведена до нула възможността за неоправдана намеса на интервюера; в този случай той като правило играе ролята на безпристрастен регистратор на информация.
| |
| − | #Отговарянето на въпросите става по-бързо и по-равномерно във времето.
| |
| − | #Регистрацията на отговорите е несравнимо по-лесна.
| |
| − | #Обработката става бързо и лесно, без типичните за тази фаза трудности, които възникват при откритите въпроси.
| |
| − |
| |
| − | На закритите въпроси са присъщи и някои слабости и [[достатъци]]които трябва добре да се познават, за да се отчитат и избягват.
| |
| − |
| |
| − | Първо, този тип въпроси предоставят възможност и на лица, които нямат отговори по същество (без "не зная", "не желая да отговоря" и др. под.), да се включат с 'отговор".
| |
| − |
| |
| − | Второ ограничение и недостатък на закритите въпроси е принудата изследваното лице да си намери място във формулираните опции на отговор. Това в някои случаи довежда до закръгляне на действителното му мнение.
| |
| − |
| |
| − | Трето, някои респонденти силно се смущават и негодуват от липсата на отговори като „техните", факт, който може да изнерви полевата ситуация и да компрометира по-нататъшната работа.
| |
| − |
| |
| − | Четвърто, при закритите въпроси е важно да се има предвид, че подредбата на отговорите е от съществено значение.
| |
| − |
| |
| − | Особена разновидност на закритите въпроси са дихотомните. При тях отговорите представляват две взаимоизключващи се алтернативи. Най-често това са утвърдително-отрицателни построения от рода "да" - "не". "Досега случвало ли се е да ползвате подобрители за масло с личния си автомобил?" е пример за такъв въпрос.
| |
| − |
| |
| − | ====Полузакрити въпроси====
| |
| − |
| |
| − | Полузакрити въпроси са онези, при които наред с изредените възможности за отговор е включена и допълнителна възможност от рода на "друго, посочете какво". С този тип въпроси се преодоляват свързаните с изчерпателността на отговорите проблеми, съпътстващи закритите въпроси. Не е необходимо да се спираме пространно на техните предимства и недостатъци. Трябва да споменем само, че те включват както положителни, така и отрицателни страни на откритите и закритите въпроси.
| |
| − |
| |
| − | ==Разновидности==
| |
| − |
| |
| − | При пряката анкета респондентът сам попълва [[анкетната карта]], докато при [[косвената анкета]], анкетьорът набира информация от ралични лица - познати и колеги на респондента и сам попълва картата. Косвената анкета се използва много рядко само при по - особенни проблеми, когато се счита, че респондента не би отговорил откровенно на въпросите.
| |
| − |
| |
| − | ===[[Пряка анкета]]===
| |
| − |
| |
| − | '''Домашна анкета''' - много използван метод за набиране на данни, който има и предимсва и недостатъци.
| |
| − |
| |
| − | Анкетата е форма на писмено разпитване, при която изследваните лица отговарят чрез писмено поставени въпроси и отговори, подредени във [[въпросник]] (анкетна карта) за набиране на първична емпирична информация относно мнението, отношението, мотивацията, ценностната ориентация, социалната позиция и роля на разпитваните лица.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Положителни страни
| |
| − |
| |
| − | *Анкетиране за кратко време на голям брой лица;
| |
| − |
| |
| − | *Не са необходими много анкетьори;
| |
| − |
| |
| − | *Осигурява анонимността
| |
| − |
| |
| − | *Добро качество на събраната информация;
| |
| − |
| |
| − | *Удобна за провеждане при организирани колективи;
| |
| − |
| |
| − | *Удобна за бързи оперативни цели
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Слаби страни
| |
| − |
| |
| − | *Изисква много техническа подготовка (помещения, време, консумативи)
| |
| − |
| |
| − | *Броят на членовете на проучваната група не трябва да е под 8-10 и над 35-40 човека
| |
| − |
| |
| − | *Не е удобна за неорганизирани колективи
| |
| − |
| |
| − | *Въпросите в инструментариума не трябва да са повече от 25-30
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | '''Пряка индивидуална анкета'''
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Положителни страни
| |
| − |
| |
| − | *Въпросникът достига до всяко лице, което е включено в изследваната група
| |
| − |
| |
| − | *Лицето отговаря в удобно за него време и място
| |
| − |
| |
| − | *Не изисква допълнителни организационно-технически усилия (зали и т.н.)
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Слаби страни
| |
| − |
| |
| − | *Съмнение в анонимността
| |
| − |
| |
| − | *Увеличаване на времето на провеждане (бавна)
| |
| − |
| |
| − | *Възможност от повлияване на отговорите от трети лица
| |
| − |
| |
| − | *Невъзможност за контрол на респондентите
| |
| − |
| |
| − | *Броят на въпросите не трябва да е голям
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | '''Пряка пощенска анкета'''
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Положителни страни
| |
| − |
| |
| − | *Не са необходими анкетьори
| |
| − |
| |
| − | *Голям обхват от хора за кратко време
| |
| − |
| |
| − | *Лицето попълва анкетата в удобно време и място
| |
| − |
| |
| − | *По-икономична
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Слаби страни
| |
| − |
| |
| − | *Непълна възвръщаемост на въпросниците
| |
| − |
| |
| − | *Неподходяща за проучване на знания
| |
| − |
| |
| − | *Възможност за повлияване от трети лица
| |
| − |
| |
| − | ===Косвена анкета ===
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Положителни страни
| |
| − |
| |
| − | *Няма ограничения в броя на въпросите
| |
| − |
| |
| − | *Използват се всички източници на информация
| |
| − |
| |
| − | *Възможност за отговор на всички или почти всички въпроси
| |
| − |
| |
| − | *Не се съобразява с равнището на култура на анкетираните
| |
| − |
| |
| − | *Могат да се обхванат всички лица
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Слаби страни
| |
| − |
| |
| − | *Съществува възможност за изопачаване на информацията
| |
| − |
| |
| − | *Скъпа – голям брой анкетьори
| |
| − |
| |
| − | *Необходимост от обучение на анкетьорите
| |
| − |
| |
| − | *Изисква много време
| |
| − |
| |
| − | *Сложна организация на набиране на информация
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | В зависимост от степента на идентификация на обекта на изследване те биват: Явни – съдържащи достатъчно данни, даващи информация за личността на лицето и Анонимни – не съдържащи информация идентифицира личността на анкетирания.
| |
| − |
| |
| − | В зависимост от характера на изискваните отговори на въпросите Закрити – изискват „да”, „не” Открити – анкетираният дава самостоятелен отговор, съобразно собственото си разбиране по дадения въпрос Смесени – при един въпрос могат безалтернативни свободни отговори близки по съдържание и значение да бъдат допуснати.
| |
| − |
| |
| − | ==Разработване==
| |
| − |
| |
| − | ===Предназначение на анкетата===
| |
| − |
| |
| − | Използването на въпросници в допитванията до такава степен е станало рутинна и самоподразбираща се работа, че на изследователите рядко им идва на ума да обясняват какъв е смисълът на всичко това. Защо се използват въпросници, в които всеки въпрос си има строга [[формулировка]], място и роля? Не може ли вместо това да се мине с един свободен разговор, на който само основната насока е известна, но полевият сътрудник има възможност съобразно респондента в течението на разговора да избира един или друг подход (така както става при дълбочинните интервюта)?
| |
| − |
| |
| − | ===Цели на въпросниците===
| |
| − |
| |
| − | *Да се съберат нужните данни
| |
| − | Един лошо направен [[въпросник]] не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:
| |
| − | - Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал [[цел]]ите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.
| |
| − | - Да се съберат всички пухени данни, но и излишните. В този случай напразно ще бъдат изхабени усилията на респондентите - да мислят и отговарят на не нужни въпроси, на интервюерите - да четат тези въпроси и записват техните отговори, на [[анализатор]]ите - да анализират безсмислена информация, идваща от тези въпроси. Такъв въпросник би довел до излишни разходи за отпечатване и главно за заплащане на полевата работа.
| |
| − | - Да се съберат част от нужните данни и заедно с това излишните. Това е възможно най-вредното съчетание, защото информационната недостатъчност на първия от описаните случаи се съчетава с икономическата безсмисленост на втория.
| |
| − | За да не се допускат тези грешки, изследователят трябва да гледа на създаването на един въпросник не като на самоцел, а на дейност, строго подчинена на информационните нужди на изследването, идващи от неговия проблем, цели, основни въпроси и [[хипотеза|хипотези]].
| |
| − |
| |
| − | *Да се осигури сравнимост на данните - за да се осигури сравнимост на данните, е нужно на всеки респондент да се задават едни и същи [[въпрос]]и, в един и същ порядък, по един и същ начин, така че всеки от тях да разбира едно и също съдържание.
| |
| − |
| |
| − | *Да се минимизира възможността за изкривяване на данните - Средствата за това са:
| |
| − |
| |
| − | - Подбор на подходящи думи и изрази, които не биха подвели респондента или внушили някакъв отговор.
| |
| − |
| |
| − | - Правилно подреждане на въпросите, така че техният ред да не прави някои отговори по-предпочитани от други, ако в действителност нещата не стоят така.
| |
| − |
| |
| − | - Указания как точно трябва да се изпълняват дадени въпроси или техники, така че да не се дава възможност сътрудникът да внася елемент на изкривяване.
| |
| − |
| |
| − | *Да се мотивира респондентът и да се съберат нужните данни - Тази цел има поне три съставки: първо, да се спечели респондентът да участва в изследването; второ, да се осигурят неговите точни отговори; трето, да се обезпечи цялостното изпълнение на въпросника.
| |
| − |
| |
| − | Разбираемо формулираните въпроси и отговори, ясните преходни [[фрази]] и [[препратки]], логическата подредба на въпросника осигуряват отговорите на респондента.
| |
| − |
| |
| − | ==Структура==
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | [[Въпросникът]] може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю:
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | *Въведение - трябва да запознае изследваните лица с полевия сътрудник, агенцията, която представлява той, и предмета на проучването. Неговите главни [[цел]]и са две: (1) да спечели благоразположението на [[респондент]]а за участие в изследването; (2) да го запознае със задачите, които се очаква той да изпълни.
| |
| − | *Основна част - В основната си част въпросникът съдържа въпроси по предмета на изследването. Освен тях в нея са включени препратки, [[указания]] за попълване, пояснения и по-рядко картинки, представящи продукти, [[прототип]]и, реклами и др.
| |
| − | *Заключение - състои от класификационни въпроси, отнасящи се до различни характеристики на респондента - пол, възраст, образование, големина на домакинството му, доходи и т.н. Въз основа на тези въпроси при анализа респондентите се групират в хомогенни [[категории]], като се търси общото и различното между тези категории по отношение на предметните признаци. Първо, като правило това са въпроси от деликатно естество и на тях може да се осигурят верните отго¬вори, когато вече е създадено нужното доверие към изследването; в края такова вече има. Второ, поставянето им в началото рискува изобщо да осуети спечелване участието на респондента. Едно допитване в този случай започва твърде много да изглежда на разпит "Каква Ви е възрастта"? "Какво Ви е образованието"? "Какво Ви е занятието"? "Какъв Ви е доходът"?: Трето, дори и в случаите, когато някои лица отказват да отговорят на всички или на някои от класификационните въпроси, ние все пак сме свършили по-съществената част от работата - вече сме придобили данни по предметните въпроси.
| |
| − |
| |
| − | В основната част на въпросника/анкетата трябва да се групират въпросите. Тази групировка трябва да бъде по следните признаци:
| |
| − |
| |
| − | - Групиране по въпросите по предмет
| |
| − |
| |
| − | - Групиране на въпросите по изучавани предмети
| |
| − |
| |
| − | - Групиране на въпросите по изучавани обекти
| |
| − |
| |
| − | - Групиране на въпросите по техники
| |
| − |
| |
| − | - Групиране по повече от един критерий
| |
| − |
| |
| − | ==Разработване на въпросника==
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | ===ФАЗА I: Осъзнаване на общите ръководни съображения===
| |
| − |
| |
| − | *Каква [[информация]] е нужна?
| |
| − |
| |
| − | *Кои са нашите респонденти?
| |
| − |
| |
| − | *Какъв [[метод]] за събиране на данни е избран?
| |
| − |
| |
| − | *С какво време за провеждане на полевата работа разполагаме?
| |
| − |
| |
| − | *Как ще бъдат обработвани [[данни]]те?
| |
| − |
| |
| − | ===ФАЗА ||: Разработване на блокова структура===
| |
| − |
| |
| − | *Какви блокове от въпроси трябва да присъстват?
| |
| − |
| |
| − | *Как да бъдат подредени блоковете?
| |
| − |
| |
| − | *Какви [[препратки]] и [[преход]]и са нужни?
| |
| − |
| |
| − | ===ФАЗА III: Избор на техники и видове въпроси===
| |
| − |
| |
| − | *Какви специфични техники ще бъдат използвани?
| |
| − |
| |
| − | *Разработване на отделните въпроси и отговори.
| |
| − |
| |
| − | *Подредбата на въпросите в блоковете, разработване на указания, препратки,преходи.
| |
| − |
| |
| − | ===ФАЗА IV: Графично оформление===
| |
| − |
| |
| − | *Избор на вид и големина на шрифтовете за отделните компоненти на въпросите. Избор на формат на отговорите.
| |
| − |
| |
| − | *Подходящо разположение на въпросите, отговорите, указанията, препратките, преходите и пр.
| |
| − |
| |
| − | *Изписване на номерата на въпросите.
| |
| − |
| |
| − | *Страниране на документа.
| |
| − |
| |
| − | ===ФАЗА V: Тестване и коригиране===
| |
| − |
| |
| − | *Отпечатване на екземпляри за тестване.
| |
| − |
| |
| − | *Тестване на въпросника.
| |
| − |
| |
| − | *Обсъждане на [[резултат]]ите от тестването.
| |
| − |
| |
| − | *Внасяне на нужните поправки и промени във въпросника.
| |
| − |
| |
| − | *Окончателна редакция.
| |
| − |
| |
| − | ===ФАЗА VI: Размножаване===
| |
| − |
| |
| − | *Отпечатване на въпросника и другите документи на паус или друг носител.
| |
| − |
| |
| − | *Размножаване на въпросника и другите документи в печатница.
| |
| − |
| |
| − | *Приемане на отпечатаните документи.
| |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
| | | | |
| | *[[Маркетинг]] | | *[[Маркетинг]] |
| | *[[Анализ]] | | *[[Анализ]] |
| − | *[[Обобщение]] | + | *[[Разработване на анкетно проучване]] |
| − | *[[Конфигурация]] | + | *[[Видове анкетно проучване]] |
| − | *[[Систематизация]] | + | *[[Видове въпроси за анкетно проучване]] |
| − | *[[Търсене]]
| + | |
| − | *[[Допитване]]
| |
| | ==Източници== | | ==Източници== |
| | | | |
