|
|
| Ред 23: |
Ред 23: |
| | *Обхваща широк спектър от възгледи и образователни аспекти; | | *Обхваща широк спектър от възгледи и образователни аспекти; |
| | *Обвързва се с настоящи и съвременни случаи и проблеми. | | *Обвързва се с настоящи и съвременни случаи и проблеми. |
| − |
| |
| − | ==Структура==
| |
| − |
| |
| − | Стилът на писане може да бъде уникален за всеки един индивид, който разработва казус; въпреки това почти всеки успешен казус следва следната структура:
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Заглавие и [[Увод]] (½-2 страници)
| |
| − | *В заглавието, в рамките на по-малко от 10 страници, трябва да е ясно какво е специално относно конкретния казус.
| |
| − | *В първия параграф трябва да бъдат идентифицирани главните лице и бизнес сфера в казуса или главната организация, както и да се опише ситуацията, в която се намира товалице.
| |
| − | *В първите два параграфа трябва да бъдат представени моментът на взимане на решение или дилемата от гледна точка на главното лице. Идентифицирайте други основни играчи, ако е необходимо.
| |
| − | *В остатъка от увода дайте контекст на ситуацията: кога се е развила тази ситуация (най-малко през коя година), местонахождението и целта на компанията или организацията, актуалните важни бизнес фактори и целта или намерението на [[субект]]а в казуса.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Характеристики на компанията, индустрията и конкурентите (3-7 страници)
| |
| − | *Започнете този параграф с първото подзаглавие. Ако параграфът е дълъг или сравнително сложен, използвайте повече от едно подзаглавие в рамките на параграфа, за да да организирате отделните аспекти.
| |
| − | *Често най-добрият метод за писане на този параграф е да подредите информацията хронологично, заедно с кратка история на компанията или организацията.
| |
| − | *Изложете основната информация, с която е разполагал субектът в казуса за компанията, организацията, конкурента и/или индустрията по време на казуса. Какви и къде са били основните продукти или услуги и клентите им?
| |
| − | *Приложете достатъчно обща информация, за да може читателят да анализира представен в увода. Приходите, печалбите и загубите, както и други финансови оценки могат да са от ключово значение.
| |
| − | *Не опростявайте/пренатрупвайте параграфа, за да не насочите студентите към лесно решение.
| |
| − | *Включете, ако намерите за подходящо, историческа информация, тенденции, директни цитати от участници и [[анализатор]]и, семпли и/или основни таблици и данни. Параграфът може да включва и препратки към документи, посочени в приложението, но въпреки това препратките трябва да бъдат ясни и достатъчно пълни, че да може читателят да продължи, без да се налага да прелиства незабавно към документите.
| |
| − | *Помислете дали да опишите културната среда на компанията, ако е необходимо.
| |
| − | *Какви са важните предизвикателства и отговорности на главното лице в казуса?
| |
| − | *Важни ли са определени точки от кариерата на лицето по отношение на зададената ситуация?
| |
| − | *Направете връзка между характеристиките и настоящата [[ситуация]], като включите основни причини и постигнати до момента [[резултат]]и.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Моментът на взимане на решение в повече детайли (1-5 страници)
| |
| − | *Започнете този параграф с подзаглавие. Ако е необходимо, използвайте повече подзаглавия в рамките на параграфа.
| |
| − | *Вникнете по-дълбоко в [[контекст]]а и възможните последствия от дилемата или проблема. Вземете предвид последствията за кариерата на субекта в казуса, както и за неговата компания или организация.
| |
| − | *Покажете, ако е възможно, как проблемът или дилемата се различават от първоначално възприетите такива.
| |
| − | *Вземете предвид и степента на спешност при взимането на [[решение]]то, или срока, за който е трябвало да бъде взето.
| |
| − | *Завършете текста с възможните за субекта в казуса алтернативи.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Документи и бележки (4-10 страници)
| |
| − | *Използвайте подзаглавие преди всеки документ и преди всяко изброяване набележки.
| |
| − | *Използвайте малко заглавие за всеки документ, започвайки с “Документ 1:”.Документите могат да включват финансови баланси, диаграми, чартове, таблици, картинки и графики.
| |
| − | *В някои случаи е възможно да се прибави линк към мултимедийни допълнения, като например интервю с главното действащо лице в казуса. *Бележката е необходима за всяко споменато в текста нещо, за чийто източник би желал да се информира един разумен читател.
| |
| − | *Бележките се посочват с числа в текста и се подреждат в същия ред, заедно, след документите.
| |
| − | *Един документ може да съдържа бележка или източника на дадена бележка.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Ползите от казусния метод
| |
| − | Казусният метод има няколко предимства пред традиционните преподавателски методи. Уменията, които студентите развиват вследствие на този метод, са:
| |
| − |
| |
| − | Набор умения, развивани с помощта на казусния метод
| |
| − | *Количествени и качествени аналитични умения, включително умения за откриване на проблеми, обработка на данни и критичност.
| |
| − | *Умения за взимане на решения, включително създаване на различни алтернативи, избиране на критерии за решения, оценяване на алтернативи, избиране на най-подходящата такава и формулиране на подходящ план за имплементирането ѝ.
| |
| − | *Приложни умения, използване на най-различни инструменти, техники и теории.
| |
| − | *Умения за разпределяне на времето, справяне с индивидуална подготовка, екипна дискусия.
| |
| − | *Междуличностни или [[социални умения]], справяне с връстниците, разрешаване на конфликти и упражняване на компромиси в малки или големи групи.
| |
| − | *Креативни умения, търсене и откриване на решение, насочени към уникалните обстоятелства на всеки казус.
| |
| − | #Казусите позволяват на студентите да се учат посредством дейност, да влязат в ролите на хората, взимаюи решения в истински организации и да се справят с проблемите на мениджърите без какъвто и да е риск за самите себе си или съответната организация.
| |
| − | #Казусите подобряват уменията на студентите да задават правилните въпроси в дадена проблемна ситуация. Способността им да идентифицират и разбират заложените проблеми вместо [[симптом]]ите на тези проблеми също нараства.
| |
| − | #Казусните методи излагат студените на широк диапазон от индустрии, организации, функции и нива на отговорност. Това осигурява на студентите гъвкавост и увереност, с помощта на които се справят с многообразие от задачи и отговорности в по-нататъшните си кариери. Също така помага на студентите да взимат по-информирани решения за кариерите си.
| |
| − | Последствията за студента в резултат участието му в метода са:
| |
| − | *Казусните методи засилват схващането на студента за управленските теории, като осигуряват реални примери за заложените теоретични концепции. Осигурявайки богата и интересна информация относно действителни бизнес ситуации, те вдъхват живот наконцептуалните дискусии.
| |
| − | *Казусите позволяват на студентите да се докоснат до работата в бизнес или друг тип организации в реалния свят.
| |
| − | *Казусните методи отразяват реалността на управленческото взимане на решения, тъй като студентите трябва сами да взимат решения възоснова на непълна информация. Казузите демонстрират неяснотата и сложността, които съпътстват повечето управленчески проблеми.
| |
| − | *При работа върху казусен метод в група, студентите трябва да са способни да разбират и да се справят с различните гледни точки и перспективина другите членове на екипа. Това служи за подобряване на комуникативните и междуличностните им умения.
| |
| − | *Казусните изследвания осигуряват интегриран поглед върху мениджмънта. Вземането на управленски решения включва интграция на теории и концепции, изучени в различни функционални области като маркетинг и финанси. Казусният метод разкрива пред студентите [[реалност]]та на [[мениджмънт]]а.
| |
| | | | |
| | ==Проучване на Дейвид Дженингс== | | ==Проучване на Дейвид Дженингс== |
Казус методът представлява изследване на реален бизнес като в дълбочина се разглеждат текущият пазар и стратегиите, които предприема дадена организация. Като казус методът се прави с цел да подпомогне мениджърите при вземането на определено решение или за разрешаване на настъпил проблем.
Същност
Казусите обикновено проучват съвременни ситуации от реалността. Те могат да се основават на опита на съответна организация (като проект за консултация) или могат да се изградят на базата на статии или събития, базиращи се на бизнес списания и вестници. Казусите включват актуална информация по отношение на бизнес решенията на дадена фирма; също така интервюта, наблюдения или данни от фирмени архиви или публикувани факти. Джин Барбазет е основателка на фирма, предлагаща консултации и квалификационни програми (в частност подпомага ръководителите на организации, осигурява обучение и също така предлага повишаване на качеството на съответното обучение).
Тя идентифицира пет типа казусни изследвания:
- Идентифициращи казуси – помагат на учащите се да различат положителните от негативните характеристики на конкретна ситуация;
- Казуси, разрешаващи проблем – използват систематични и изобретателни техники за изход от ситуацията;
- Практични казуси – изискват или подтикват към нови идеи или опитване на нови възможности;
- Приложни казуси – най-често се прилагат на края за обобщение;
- Серийни казуси – добавят нови елементи.
История. Казус методът днес
Казус методът е създаден преди около 80 години в HBS (Harvard Business School), където все още се прилага в програмите за обучение. Според преподавателите чрез казус методът студентите ще изградят по-добра представа как една организация да взема решения. Този метод за анализиране се приема като ефективен начин за обучение на бъдещи бизнес лидери да отразяват фактите и да ги представят по-ефикасно.
Днес казус методът се радва на успех, но не дотам задоволителен. За опциите и резултатите, които предоставя, се очаква по-висока приложимост както в сферата на обучението на бъдещи лидери, така и в бизнес средата.След проведено проучване е установено, че най-добрите и качествени казуси обхващат следните аспекти:
- Фокусиране върху дисциплината;
- Спомага за адекватно вземане на решение;
- Разглеждане на успешни и неуспешни бизнес въпроси;
- Представяне на привлекателен и подробен „сценарии“;
- Осигурява реални детайли за анализ;
- Обхваща широк спектър от възгледи и образователни аспекти;
- Обвързва се с настоящи и съвременни случаи и проблеми.
Проучване на Дейвид Дженингс
Проучване, поведено от Дейвид Дженингс през 1996г. изследва ефективността от прилагането на казусния метод по отношение постигането на дадени цели. Резултатите сочат, че казус методът се асоциира с висока активност и участие от страна на студентите.
Резултатите от изследването са следните:
Вижте още
Източници
- Желев.С., Маркетингови изследвания, София 2008 година
- Earl R. Babbie, Survey Research Methods, Second Edition
- Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey
Външни препратки
