Разлика между версии на „Дейвид Макклилънд“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 1: Ред 1:
 
[[ Image: david-mcclelland.jpg | thumb | right | alt=Deivid Makkliland| Дейвид МакКлиланд]]
 
[[ Image: david-mcclelland.jpg | thumb | right | alt=Deivid Makkliland| Дейвид МакКлиланд]]
  
Дейвид Макклилънд e  американец, роден на 20 май 1917г. в САЩ. '''Хората според Макклилънд имат три важни висши [[потребност]]и'''. Това са потребностите от [[Постижение|Постижения]]; [[Принадлежност]] и [[Власт]]. Макклилънд дефинира [[Теория на потребностите на Макклилънд|Теория на потребностите]].
+
Дейвид Макклилънд e  американец, роден на 20 май 1917г. в САЩ. '''Хората според Макклилънд имат три важни висши потребности'''. Това са потребностите от постижения; принадлежност и власт. Макклилънд дефинира [[Теория на потребностите на Макклилънд|Теория на потребностите]].
  
 
==Биография==
 
==Биография==

Версия от 16:47, 17 февруари 2014

Deivid Makkliland
Дейвид МакКлиланд

Дейвид Макклилънд e американец, роден на 20 май 1917г. в САЩ. Хората според Макклилънд имат три важни висши потребности. Това са потребностите от постижения; принадлежност и власт. Макклилънд дефинира Теория на потребностите.

Биография

Дейвид Макклилънд има два брака – от първия брак има пет деца, а от втория брак – две. През 1941г. Макклилънд получава научната степен “доктор по психология” в Йелския университет. От следващата година е професор в Уеслианския университет в Кънектикът, а от 1950 до 1952 е декан на факултета по психология в същия университет. През 1952 и 1953 Дейвид Макклилънд ръководи програмата на фонда “Форд”. От 1956 до 1987 е професор и декан на Факултета за социални отношения в Харвардския университет. След това е професор в Бостънския университет.

Възгледи

  • Мотивацията на хората в работата се гради на основата на тези три потребности. Хората ги заучават, в случай че виждат в заобикалящата ги среда, възможности да ги удовлетворяват.
  • Потребността от постижения е потребност на индивида да доведе нещата, с които се е захванал до успешен край.
  • Потребността от принадлежност и обвързване е потребност установяване и поддържане на благоприятни отношения и оказване на помощ, както и съпричастие към определена група от хора.
  • Потребността от власт е потребност от оказване на влияние върху други хора с цел постигане на определен резултат.
  • Казват, че теорията на Макклилънд е колкото привлекателна, толкова и полезна за практиката. Тя се запомня лесно – потребностите са само три и това са основните параметри на мотивацията.

Макклилънд за мотивацията

  • Хората с високо развита потребност от постижения:
  • Предпочитат да избягват много лесните и прекалено трудните за изпълнение цели (задачи).
  • Предпочитат да имат незабавна и надеждна обратна връзка за това как работят.
  • Не бива да бъдат насочвани към ръководни длъжности, защото ще бъдат изключително взискателни към подчинените си, което не всякога е полезно за спокойната работа.
  • Хората със силно изявена потребност от власт:
  • се изявяват най-добре на ръководни длъжности, когато потребността им от постижения хармонира на потребността от постижения на подчинените.
  • тези хора, които са подходящи за ръководни длъжности трябва да имат умерено развита потребност от власт и ниска степен на потребност от принадлежност.
  • Дейвид Макклилънд е бил убеден в това, че хората са в състояние да променят потребностите си, като биват научавани на трите потребности. По този начин:
  • Организацията може “да получи” такава мотивация от своите служители, каквато желае да получи.
  • Навиците и уменията на хората в работата могат да се развият, но за това са нужни преди всичко организационни условия (среда).

Теория на потребностите

Дейвид МакКлелънд създава своя теория на потребностите, чрез която изследва връзката между потребността от постижения и икономическата ефективност на човека и обществото.

Основни трудове

  • “Personality” (1951)
  • “The Achievement Motive” (1953)
  • “Power”: The Inner Experience” (1975)
  • “Human Motivation” (1985)

Вижте още

Източници

Външни препратки