Разлика между версии на „Групово интервю“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 25 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
'''Групово интервю''' може да бъде дефинирано като [[метод]] за събиране на информация чрез спонтанно обстойно дискутиране на предварително определен кръг от въпроси, в създадени малки групи от хора, ръководени от изследовател, който най-често се нарича [[модератор]].
+
'''Групово интервю''' може да бъде дефинирано като '''[[метод]] за събиране на информация''' чрез спонтанно обстойно дискутиране на предварително определен кръг от въпроси, в създадени малки групи от хора, ръководени от изследовател, който най-често се нарича [[модератор]].
 +
==Същност==
  
 
+
Груповите интервюта са преди всичко метод за събиране на информация, чийто източник е дискусията.  Те не са съвкупност от [[монолог|монолози]] между модератора и всеки отделен участник. По тази причина терминът ''групово интервю'' се предпочита в американска научна литература, а европейската предпочита [[групова дискусия|групови дискусии]].
 
 
==Същност и характеристика==
 
 
 
Груповите интервюта са преди всичко метод за събиране на информация, чийто източник е дискусията.  Те не са съвкупност от [[монолог|монолози]] между модератора и всеки отделен участник. По тази причина терминът[[групово интервю]] се предпочита в американска научна литература, а европейската предпочита [[групова дискусия|групови дискуси]].
 
  
 
Интервюта разчитат на спонтанността на участието на лицата. Спонтанността идва от главната идея  - [[информация]]та да произхожда от груповата работа.  
 
Интервюта разчитат на спонтанността на участието на лицата. Спонтанността идва от главната идея  - [[информация]]та да произхожда от груповата работа.  
Ред 13: Ред 10:
 
Груповите интервюта се провеждат по предварително определен кръг от въпроси, който намира своя израз в ръководството на дискусията. Кръгът от обсъждани въпроси има собствена вътрешна [[логика]], която оформя логиката на развитие и на груповото интервю.
 
Груповите интервюта се провеждат по предварително определен кръг от въпроси, който намира своя израз в ръководството на дискусията. Кръгът от обсъждани въпроси има собствена вътрешна [[логика]], която оформя логиката на развитие и на груповото интервю.
 
Дискусията се направлява от специално обучен качествен изследовател – [[модератор]].
 
Дискусията се направлява от специално обучен качествен изследовател – [[модератор]].
 
  
 
В България се наложи практиката серията  от груповите интервюта да не включва по-малко от три такива. Този метод разчита разчита на [[градационен подход]].  
 
В България се наложи практиката серията  от груповите интервюта да не включва по-малко от три такива. Този метод разчита разчита на [[градационен подход]].  
 
Най-често срещаната големина на групите е от 7-8 души. Налице са и минигрупи от по 4-5 души, които в България са по скоро изключение.
 
Най-често срещаната големина на групите е от 7-8 души. Налице са и минигрупи от по 4-5 души, които в България са по скоро изключение.
  
 
+
===Ръководене===
==Области на приложение==
 
 
 
Класическо приложение на метода:
 
 
 
* да служи за параметризиране на изследователски проблеми
 
 
 
* формулиране на [[хипотезa|хипотези]]
 
 
 
* тестване на въпросници и други изследователски инструменти
 
 
 
'''Формират се следните [[тенденция|тенденции]]'''
 
 
 
* Разширяването на предметната му област
 
 
 
* Използването му все повече и повече в качеството на заключително [[изследване]] – изследване, въз основа на което се изработват управленски решения
 
 
 
 
 
===Примери за приложение на метода===
 
 
 
* Разработване на нови продукти, пазарна [[сегментация]], [[пазарно позициониране]], изследвания на маркетингови програми.
 
 
 
 
 
==Ръководене на групово интервю==
 
  
 
Ефективното ръководене на групово интервю е много важен аспект на доброто му управление.
 
Ефективното ръководене на групово интервю е много важен аспект на доброто му управление.
Ред 54: Ред 27:
 
*да се получи ярко изразено [[лидерство]]
 
*да се получи ярко изразено [[лидерство]]
  
 +
===Предимства===
  
==Стадиите на груповия процес==
+
* Опитът или чувствата на един човек карат да се възпламенят тези на друг, което е добро средство  за стимулиране на творчеството.
  
Интервюираните групи заживяват един собствен живот, преминавайки през процес от няколко стадии, които формират групов процес.
+
* Процесът на групово [[интервю]] разкрива различията между потребителите, като този начин става възможно да се разбере широк набор от нагласи и образци на поведение за кратко време.
Обикновено тези стадии протичат без да бъдат осъзнавани от участниците, но когато това се случва и с модераторите, е налице реална опасност от компрометиране на метода.
 
  
Груповият процес състои от пет стадия:
+
* Групите могат да бъдат наблюдавани от представители на [[клиент]]а, които да добият впечтатление от първа къка.
  
Образуване
+
* Спонтанността в отговорите се окуражава при груповото интервю.
  
Изявяване
+
* Социалните и културните влияния върху нагласите и поведението биват установявани.
  
Нормиране
+
===Недостатъци===
  
Изпълняване
+
* Те могат да възпрепятстват честния обмен на [[мнениe|мнения]] и убеждения и да окуражат свърхпредставянето на някои участници.
  
Завършване
+
* Поради отрицателна реакция спрямо модератора или обсъжданата тематика групата може “да замръзне”.
  
 +
* Появата на изявен лидер в групата може да накара другите да се оттеглят от [[дискусия]]та или да се [[комформизъм|конформират]] с неговите мнения.
  
==Техники в групово интервю==
+
* Може да се получи така, че хора с по-особени мнения да се побоят да ги споделят и по този начин да не се обхване цялото богатство от мнения.
 +
===Приложение===
 +
Класическо приложение на метода:
  
При провеждане на групово интервю се използват различни техники, които обобщено се наричат проективни техники. Те са предназначени да изследват убеждения, нагласи, чувства, които не са осъзнати на когнитивното равнище на нашето съзнание и не могат да бъдат изследвани с един пряк подход на задаване на въпроси.
+
* да служи за параметризиране на изследователски проблеми
  
 +
* формулиране на [[хипотезa|хипотези]]
  
 +
* тестване на въпросници и други изследователски инструменти
  
===Проективните техники могат да бъдат обособени в следните категории:===
+
Формират се следните [[тенденция|тенденции]]
  
[[Асоциативнa техникa|Асоциативни техники]]
+
* Разширяването на предметната му област
  
[[Техникa на допълването|Техники на допълването]]
+
* Използването му все повече и повече в качеството на заключително [[изследване]] – изследване, въз основа на което се изработват управленски решения
  
[[Конструктивнa техникa|Конструктивни техники]]
+
Примери за приложение на метода:
  
[[Ролевa техникa|Ролеви техники]]
+
*Разработване на нови продукти,
 +
*пазарна [[сегментация]],
 +
*[[пазарно позициониране]],
 +
*изследвания на маркетингови програми.
  
 +
==Вижте още==
 +
*[[Видове групово интервю]]
 +
*[[Етапи на груповото интервю]]
 +
*[[Техники за осъществяване на групово интервю]]
 +
*[[Фокус група]]
 +
*[[Електронно интервю]]
 +
*[[Анкета]]
 +
*[[Етапи на дедуктивния подход за бизнес изследвания]]
 +
*[[Видове прогнозиране]]
 +
*[[Видове въпроси за анкетно проучване]]
 +
*[[Въпроси за анкетно проучване]]
 +
*[[Пазарно проучване]]
 +
*[[Телефонно интервю]]
 +
*[[Методи за събиране на данни]]
 +
*[[Интервю]]
  
 +
==Източници==
  
==Разновидности на груповите интервюта==
+
*Sharon R. Vaughn, Jeanne Shay Schumm, Jane M. Sinagub, Focus Group Interviews in Education and Psychology
 
+
*Irving Seidman, Interviewing as Qualitative Research: A Guide for Researchers in Education and the Social Sciences
Интервю в минигрупи
+
*Floyd J. Fowler, Improving Survey Questions: Design and Evaluation (Applied Social Research Methods)
 
+
*Corrine Glesne, Becoming Qualitative Researchers: An Introduction (3rd Edition)
Екстензивни групови интервю
 
 
 
Групови интервю в две последователни [[сесия|сесии]]
 
 
 
Интервю с двама модератори
 
 
 
Интервю с предварително [[наблюдение]]
 
 
 
Интервю с частично участие на представител на клиента
 
 
 
Интервю в домашна среда.
 
  
 +
==Външни препратки==
  
 +
*[http://www.smarketing.org/read/3MarketingoviProuchvanija.pdf Маркетингови изследвания]
 +
*[http://www.referati.org/metodi-za-nabirane-na-pyrvichna-informaciq-anketen-metod-interviu/28247/ref Методи за набиране на първична информация]
 +
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:DbEfTLtEtDgJ:rc.cega.bg/files/Obshtnostno_razvitie/Fokus_grupata....doc+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjeKYJx7BRSnjNrYlsmNoCQGW8gsA7P8YnJTufUEcPl9nwxEeZTGe2zboqg4PxGZUbJNlDeNTtOJwWTzP6jFbE6RLVVG8d6EGhUvYREFiulMJfomjcmZdEM53U_YX1Vn6UTAqF2&sig=AHIEtbTSW2WnWBnX0yz5B0kPyuX5EOurMQ Фокус група]
 +
*[http://xn--90aecobbdsgp0c.net/ Тиймбилдинг]
 +
*[http://www.moby2.com/other/articles/moby2_4.pdf Методи за решаване на конфликти]
 +
*[http://techs-mobile.blogspot.com/2011/01/blog-post_12.html Междуличностни конфликти]
  
==ПРЕДИМСТВА==
+
[[category:Методи за изследване в бизнеса]][[category:Стратегическо управление]]
 
 
* Опитът или чувствата на един човек карат да се възпламенят тези на друг, което е добро средство  за стимулиране на творчеството.
 
 
 
* Процесът на групово [[интервю]] разкрива различията между потребителите, като този начин става възможно да се разбере широк набор от нагласи и образци на поведение за кратко време.
 
 
 
* Групите могат да бъдат наблюдавани от представители на [[клиент]]а, които да добият впечтатление от първа къка.
 
 
 
* Спонтанността в отговорите се окуражава при груповото интервю.
 
 
 
* Социалните и културните влияния върху нагласите и поведението биват установявани.
 
 
 
 
 
 
 
==НЕДОСТАТЪЦИ==
 
 
 
* Те могат да възпрепятстват честния обмен на [[мнениe|мнения]] и убеждения и да окуражат свърхпредставянето на някои участници.
 
 
 
* Поради отрицателна реакция спрямо модератора или обсъжданата тематика групата може “да замръзне”.
 
 
 
* Появата на изявен лидер в групата може да накара другите да се оттеглят от [[дискусия]]та или да се [[комформизъм|конформират]] с неговите мнения.
 
 
 
* Може да се получи така, че хора с по-особени мнения да се побоят да ги споделят и по този начин да не се обхване цялото богатство от мнения.
 
 
 
 
 
==Източници==
 
 
 
[[category:Методи за изследване в бизнеса|Стратегическо управление]]
 

Текуща версия към 16:31, 17 февруари 2014

Групово интервю може да бъде дефинирано като метод за събиране на информация чрез спонтанно обстойно дискутиране на предварително определен кръг от въпроси, в създадени малки групи от хора, ръководени от изследовател, който най-често се нарича модератор.

Същност

Груповите интервюта са преди всичко метод за събиране на информация, чийто източник е дискусията. Те не са съвкупност от монолози между модератора и всеки отделен участник. По тази причина терминът групово интервю се предпочита в американска научна литература, а европейската предпочита групови дискусии.

Интервюта разчитат на спонтанността на участието на лицата. Спонтанността идва от главната идея - информацията да произхожда от груповата работа.

Провежданите интервюта върху изследваната тема са обстойни. Те се водят така, че да се влезе в дълбочината на темата и да се изчерпят основните нейни аспекти. По тази причина една сесия продължава най-често от 1ч.30мин. – 2ч.

Груповите интервюта се провеждат по предварително определен кръг от въпроси, който намира своя израз в ръководството на дискусията. Кръгът от обсъждани въпроси има собствена вътрешна логика, която оформя логиката на развитие и на груповото интервю. Дискусията се направлява от специално обучен качествен изследовател – модератор.

В България се наложи практиката серията от груповите интервюта да не включва по-малко от три такива. Този метод разчита разчита на градационен подход. Най-често срещаната големина на групите е от 7-8 души. Налице са и минигрупи от по 4-5 души, които в България са по скоро изключение.

Ръководене

Ефективното ръководене на групово интервю е много важен аспект на доброто му управление. Модераторът не може да се възприема като четец на въпроси и пасивен слушател на обсъждането. Той трябва да стимулира груповото интервю, да съблюдава балансираното участие на всяко лице, за хармоничното протичане на груповия процес.

Tрябва да се познават най-често срещаните проблеми с които модераторът може да се сблъска:

  • да не се получи група
  • да се получи изолиране на някои участници

Предимства

  • Опитът или чувствата на един човек карат да се възпламенят тези на друг, което е добро средство за стимулиране на творчеството.
  • Процесът на групово интервю разкрива различията между потребителите, като този начин става възможно да се разбере широк набор от нагласи и образци на поведение за кратко време.
  • Групите могат да бъдат наблюдавани от представители на клиента, които да добият впечтатление от първа къка.
  • Спонтанността в отговорите се окуражава при груповото интервю.
  • Социалните и културните влияния върху нагласите и поведението биват установявани.

Недостатъци

  • Те могат да възпрепятстват честния обмен на мнения и убеждения и да окуражат свърхпредставянето на някои участници.
  • Поради отрицателна реакция спрямо модератора или обсъжданата тематика групата може “да замръзне”.
  • Появата на изявен лидер в групата може да накара другите да се оттеглят от дискусията или да се конформират с неговите мнения.
  • Може да се получи така, че хора с по-особени мнения да се побоят да ги споделят и по този начин да не се обхване цялото богатство от мнения.

Приложение

Класическо приложение на метода:

  • да служи за параметризиране на изследователски проблеми
  • тестване на въпросници и други изследователски инструменти

Формират се следните тенденции

  • Разширяването на предметната му област
  • Използването му все повече и повече в качеството на заключително изследване – изследване, въз основа на което се изработват управленски решения

Примери за приложение на метода:

Вижте още

Източници

  • Sharon R. Vaughn, Jeanne Shay Schumm, Jane M. Sinagub, Focus Group Interviews in Education and Psychology
  • Irving Seidman, Interviewing as Qualitative Research: A Guide for Researchers in Education and the Social Sciences
  • Floyd J. Fowler, Improving Survey Questions: Design and Evaluation (Applied Social Research Methods)
  • Corrine Glesne, Becoming Qualitative Researchers: An Introduction (3rd Edition)

Външни препратки