Разлика между версии на „Групово интервю“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
(Нова страница: '''Групово интервю''' може да бъде дефинирано като метод за събиране на информация чрез спонт...) |
|||
| (Не са показани 27 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Групово интервю''' може да бъде дефинирано като [[метод]] за събиране на информация чрез спонтанно обстойно дискутиране на предварително определен кръг от въпроси, в създадени малки групи от хора, ръководени от изследовател, който най-често се нарича модератор. | + | '''Групово интервю''' може да бъде дефинирано като '''[[метод]] за събиране на информация''' чрез спонтанно обстойно дискутиране на предварително определен кръг от въпроси, в създадени малки групи от хора, ръководени от изследовател, който най-често се нарича [[модератор]]. |
| + | ==Същност== | ||
| + | Груповите интервюта са преди всичко метод за събиране на информация, чийто източник е дискусията. Те не са съвкупност от [[монолог|монолози]] между модератора и всеки отделен участник. По тази причина терминът ''групово интервю'' се предпочита в американска научна литература, а европейската предпочита [[групова дискусия|групови дискусии]]. | ||
| + | Интервюта разчитат на спонтанността на участието на лицата. Спонтанността идва от главната идея - [[информация]]та да произхожда от груповата работа. | ||
| − | + | Провежданите интервюта върху изследваната тема са обстойни. Те се водят така, че да се влезе в дълбочината на темата и да се изчерпят основните нейни [[аспект]]и. По тази причина една сесия продължава най-често от 1ч.30мин. – 2ч. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Провежданите интервюта върху изследваната тема са обстойни. Те се водят така, че да се влезе в дълбочината на темата и да се изчерпят основните нейни | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | Груповите интервюта се провеждат по предварително определен кръг от въпроси, който намира своя израз в ръководството на дискусията. Кръгът от обсъждани въпроси има собствена вътрешна [[логика]], която оформя логиката на развитие и на груповото интервю. | ||
Дискусията се направлява от специално обучен качествен изследовател – [[модератор]]. | Дискусията се направлява от специално обучен качествен изследовател – [[модератор]]. | ||
| − | + | В България се наложи практиката серията от груповите интервюта да не включва по-малко от три такива. Този метод разчита разчита на [[градационен подход]]. | |
| − | |||
| − | В България се наложи практиката серията от | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Най-често срещаната големина на групите е от 7-8 души. Налице са и минигрупи от по 4-5 души, които в България са по скоро изключение. | Най-често срещаната големина на групите е от 7-8 души. Налице са и минигрупи от по 4-5 души, които в България са по скоро изключение. | ||
| + | ===Ръководене=== | ||
| + | Ефективното ръководене на групово интервю е много важен аспект на доброто му управление. | ||
| + | Модераторът не може да се възприема като четец на въпроси и пасивен слушател на обсъждането. Той трябва да стимулира груповото интервю, да съблюдава балансираното участие на всяко лице, за хармоничното протичане на груповия [[процес]]. | ||
| − | + | Tрябва да се познават най-често срещаните проблеми с които модераторът може да се сблъска: | |
| − | |||
| + | *да не се получи група | ||
| − | + | *да се получи изолиране на някои участници | |
| − | да | + | *да се получи ярко изразено [[лидерство]] |
| − | + | ===Предимства=== | |
| − | + | * Опитът или чувствата на един човек карат да се възпламенят тези на друг, което е добро средство за стимулиране на творчеството. | |
| + | * Процесът на групово [[интервю]] разкрива различията между потребителите, като този начин става възможно да се разбере широк набор от нагласи и образци на поведение за кратко време. | ||
| + | * Групите могат да бъдат наблюдавани от представители на [[клиент]]а, които да добият впечтатление от първа къка. | ||
| − | + | * Спонтанността в отговорите се окуражава при груповото интервю. | |
| − | + | * Социалните и културните влияния върху нагласите и поведението биват установявани. | |
| − | + | ===Недостатъци=== | |
| + | * Те могат да възпрепятстват честния обмен на [[мнениe|мнения]] и убеждения и да окуражат свърхпредставянето на някои участници. | ||
| + | * Поради отрицателна реакция спрямо модератора или обсъжданата тематика групата може “да замръзне”. | ||
| − | + | * Появата на изявен лидер в групата може да накара другите да се оттеглят от [[дискусия]]та или да се [[комформизъм|конформират]] с неговите мнения. | |
| − | + | * Може да се получи така, че хора с по-особени мнения да се побоят да ги споделят и по този начин да не се обхване цялото богатство от мнения. | |
| − | + | ===Приложение=== | |
| − | + | Класическо приложение на метода: | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | да не се | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | * да служи за параметризиране на изследователски проблеми | |
| + | * формулиране на [[хипотезa|хипотези]] | ||
| + | * тестване на въпросници и други изследователски инструменти | ||
| − | + | Формират се следните [[тенденция|тенденции]] | |
| + | * Разширяването на предметната му област | ||
| + | * Използването му все повече и повече в качеството на заключително [[изследване]] – изследване, въз основа на което се изработват управленски решения | ||
| − | + | Примери за приложение на метода: | |
| − | + | *Разработване на нови продукти, | |
| + | *пазарна [[сегментация]], | ||
| + | *[[пазарно позициониране]], | ||
| + | *изследвания на маркетингови програми. | ||
| − | + | ==Вижте още== | |
| + | *[[Видове групово интервю]] | ||
| + | *[[Етапи на груповото интервю]] | ||
| + | *[[Техники за осъществяване на групово интервю]] | ||
| + | *[[Фокус група]] | ||
| + | *[[Електронно интервю]] | ||
| + | *[[Анкета]] | ||
| + | *[[Етапи на дедуктивния подход за бизнес изследвания]] | ||
| + | *[[Видове прогнозиране]] | ||
| + | *[[Видове въпроси за анкетно проучване]] | ||
| + | *[[Въпроси за анкетно проучване]] | ||
| + | *[[Пазарно проучване]] | ||
| + | *[[Телефонно интервю]] | ||
| + | *[[Методи за събиране на данни]] | ||
| + | *[[Интервю]] | ||
| − | + | ==Източници== | |
| + | *Sharon R. Vaughn, Jeanne Shay Schumm, Jane M. Sinagub, Focus Group Interviews in Education and Psychology | ||
| + | *Irving Seidman, Interviewing as Qualitative Research: A Guide for Researchers in Education and the Social Sciences | ||
| + | *Floyd J. Fowler, Improving Survey Questions: Design and Evaluation (Applied Social Research Methods) | ||
| + | *Corrine Glesne, Becoming Qualitative Researchers: An Introduction (3rd Edition) | ||
| + | ==Външни препратки== | ||
| + | *[http://www.smarketing.org/read/3MarketingoviProuchvanija.pdf Маркетингови изследвания] | ||
| + | *[http://www.referati.org/metodi-za-nabirane-na-pyrvichna-informaciq-anketen-metod-interviu/28247/ref Методи за набиране на първична информация] | ||
| + | *[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:DbEfTLtEtDgJ:rc.cega.bg/files/Obshtnostno_razvitie/Fokus_grupata....doc+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjeKYJx7BRSnjNrYlsmNoCQGW8gsA7P8YnJTufUEcPl9nwxEeZTGe2zboqg4PxGZUbJNlDeNTtOJwWTzP6jFbE6RLVVG8d6EGhUvYREFiulMJfomjcmZdEM53U_YX1Vn6UTAqF2&sig=AHIEtbTSW2WnWBnX0yz5B0kPyuX5EOurMQ Фокус група] | ||
| + | *[http://xn--90aecobbdsgp0c.net/ Тиймбилдинг] | ||
| + | *[http://www.moby2.com/other/articles/moby2_4.pdf Методи за решаване на конфликти] | ||
| + | *[http://techs-mobile.blogspot.com/2011/01/blog-post_12.html Междуличностни конфликти] | ||
| − | [[category:Методи за изследване в бизнеса]] | + | [[category:Методи за изследване в бизнеса]][[category:Стратегическо управление]] |
Текуща версия към 16:31, 17 февруари 2014
Групово интервю може да бъде дефинирано като метод за събиране на информация чрез спонтанно обстойно дискутиране на предварително определен кръг от въпроси, в създадени малки групи от хора, ръководени от изследовател, който най-често се нарича модератор.
Същност
Груповите интервюта са преди всичко метод за събиране на информация, чийто източник е дискусията. Те не са съвкупност от монолози между модератора и всеки отделен участник. По тази причина терминът групово интервю се предпочита в американска научна литература, а европейската предпочита групови дискусии.
Интервюта разчитат на спонтанността на участието на лицата. Спонтанността идва от главната идея - информацията да произхожда от груповата работа.
Провежданите интервюта върху изследваната тема са обстойни. Те се водят така, че да се влезе в дълбочината на темата и да се изчерпят основните нейни аспекти. По тази причина една сесия продължава най-често от 1ч.30мин. – 2ч.
Груповите интервюта се провеждат по предварително определен кръг от въпроси, който намира своя израз в ръководството на дискусията. Кръгът от обсъждани въпроси има собствена вътрешна логика, която оформя логиката на развитие и на груповото интервю. Дискусията се направлява от специално обучен качествен изследовател – модератор.
В България се наложи практиката серията от груповите интервюта да не включва по-малко от три такива. Този метод разчита разчита на градационен подход. Най-често срещаната големина на групите е от 7-8 души. Налице са и минигрупи от по 4-5 души, които в България са по скоро изключение.
Ръководене
Ефективното ръководене на групово интервю е много важен аспект на доброто му управление. Модераторът не може да се възприема като четец на въпроси и пасивен слушател на обсъждането. Той трябва да стимулира груповото интервю, да съблюдава балансираното участие на всяко лице, за хармоничното протичане на груповия процес.
Tрябва да се познават най-често срещаните проблеми с които модераторът може да се сблъска:
- да не се получи група
- да се получи изолиране на някои участници
- да се получи ярко изразено лидерство
Предимства
- Опитът или чувствата на един човек карат да се възпламенят тези на друг, което е добро средство за стимулиране на творчеството.
- Процесът на групово интервю разкрива различията между потребителите, като този начин става възможно да се разбере широк набор от нагласи и образци на поведение за кратко време.
- Групите могат да бъдат наблюдавани от представители на клиента, които да добият впечтатление от първа къка.
- Спонтанността в отговорите се окуражава при груповото интервю.
- Социалните и културните влияния върху нагласите и поведението биват установявани.
Недостатъци
- Те могат да възпрепятстват честния обмен на мнения и убеждения и да окуражат свърхпредставянето на някои участници.
- Поради отрицателна реакция спрямо модератора или обсъжданата тематика групата може “да замръзне”.
- Появата на изявен лидер в групата може да накара другите да се оттеглят от дискусията или да се конформират с неговите мнения.
- Може да се получи така, че хора с по-особени мнения да се побоят да ги споделят и по този начин да не се обхване цялото богатство от мнения.
Приложение
Класическо приложение на метода:
- да служи за параметризиране на изследователски проблеми
- формулиране на хипотези
- тестване на въпросници и други изследователски инструменти
Формират се следните тенденции
- Разширяването на предметната му област
- Използването му все повече и повече в качеството на заключително изследване – изследване, въз основа на което се изработват управленски решения
Примери за приложение на метода:
- Разработване на нови продукти,
- пазарна сегментация,
- пазарно позициониране,
- изследвания на маркетингови програми.
Вижте още
- Видове групово интервю
- Етапи на груповото интервю
- Техники за осъществяване на групово интервю
- Фокус група
- Електронно интервю
- Анкета
- Етапи на дедуктивния подход за бизнес изследвания
- Видове прогнозиране
- Видове въпроси за анкетно проучване
- Въпроси за анкетно проучване
- Пазарно проучване
- Телефонно интервю
- Методи за събиране на данни
- Интервю
Източници
- Sharon R. Vaughn, Jeanne Shay Schumm, Jane M. Sinagub, Focus Group Interviews in Education and Psychology
- Irving Seidman, Interviewing as Qualitative Research: A Guide for Researchers in Education and the Social Sciences
- Floyd J. Fowler, Improving Survey Questions: Design and Evaluation (Applied Social Research Methods)
- Corrine Glesne, Becoming Qualitative Researchers: An Introduction (3rd Edition)