Разлика между версии на „Групово интервю“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 76: Ред 76:
 
*[[Фокус група]]
 
*[[Фокус група]]
 
*[[Електронно интервю]]
 
*[[Електронно интервю]]
*[[Онлайн интервю]]
 
 
*[[Анкета]]
 
*[[Анкета]]
 
*[[Етапи на дедуктивния подход за бизнес изследвания]]
 
*[[Етапи на дедуктивния подход за бизнес изследвания]]

Версия от 16:30, 17 февруари 2014

Групово интервю може да бъде дефинирано като метод за събиране на информация чрез спонтанно обстойно дискутиране на предварително определен кръг от въпроси, в създадени малки групи от хора, ръководени от изследовател, който най-често се нарича модератор.

Същност

Груповите интервюта са преди всичко метод за събиране на информация, чийто източник е дискусията. Те не са съвкупност от монолози между модератора и всеки отделен участник. По тази причина терминътгрупово интервю се предпочита в американска научна литература, а европейската предпочита групови дискусии.

Интервюта разчитат на спонтанността на участието на лицата. Спонтанността идва от главната идея - информацията да произхожда от груповата работа.

Провежданите интервюта върху изследваната тема са обстойни. Те се водят така, че да се влезе в дълбочината на темата и да се изчерпят основните нейни аспекти. По тази причина една сесия продължава най-често от 1ч.30мин. – 2ч.

Груповите интервюта се провеждат по предварително определен кръг от въпроси, който намира своя израз в ръководството на дискусията. Кръгът от обсъждани въпроси има собствена вътрешна логика, която оформя логиката на развитие и на груповото интервю. Дискусията се направлява от специално обучен качествен изследовател – модератор.

В България се наложи практиката серията от груповите интервюта да не включва по-малко от три такива. Този метод разчита разчита на градационен подход. Най-често срещаната големина на групите е от 7-8 души. Налице са и минигрупи от по 4-5 души, които в България са по скоро изключение.

Ръководене

Ефективното ръководене на групово интервю е много важен аспект на доброто му управление. Модераторът не може да се възприема като четец на въпроси и пасивен слушател на обсъждането. Той трябва да стимулира груповото интервю, да съблюдава балансираното участие на всяко лице, за хармоничното протичане на груповия процес.

Tрябва да се познават най-често срещаните проблеми с които модераторът може да се сблъска:

  • да не се получи група
  • да се получи изолиране на някои участници

Предимства

  • Опитът или чувствата на един човек карат да се възпламенят тези на друг, което е добро средство за стимулиране на творчеството.
  • Процесът на групово интервю разкрива различията между потребителите, като този начин става възможно да се разбере широк набор от нагласи и образци на поведение за кратко време.
  • Групите могат да бъдат наблюдавани от представители на клиента, които да добият впечтатление от първа къка.
  • Спонтанността в отговорите се окуражава при груповото интервю.
  • Социалните и културните влияния върху нагласите и поведението биват установявани.

Недостатъци

  • Те могат да възпрепятстват честния обмен на мнения и убеждения и да окуражат свърхпредставянето на някои участници.
  • Поради отрицателна реакция спрямо модератора или обсъжданата тематика групата може “да замръзне”.
  • Появата на изявен лидер в групата може да накара другите да се оттеглят от дискусията или да се конформират с неговите мнения.
  • Може да се получи така, че хора с по-особени мнения да се побоят да ги споделят и по този начин да не се обхване цялото богатство от мнения.

Приложение

Класическо приложение на метода:

  • да служи за параметризиране на изследователски проблеми
  • тестване на въпросници и други изследователски инструменти

Формират се следните тенденции

  • Разширяването на предметната му област
  • Използването му все повече и повече в качеството на заключително изследване – изследване, въз основа на което се изработват управленски решения

Примери за приложение на метода:

Вижте още

Източници

  • Sharon R. Vaughn, Jeanne Shay Schumm, Jane M. Sinagub, Focus Group Interviews in Education and Psychology
  • Irving Seidman, Interviewing as Qualitative Research: A Guide for Researchers in Education and the Social Sciences
  • Floyd J. Fowler, Improving Survey Questions: Design and Evaluation (Applied Social Research Methods)
  • Corrine Glesne, Becoming Qualitative Researchers: An Introduction (3rd Edition)

Външни препратки