Графика (изобразително изкуство)

Известно произведение на Дюрер - "Конниците на Апокалипсиса"

Графиката е произведение на изкуството, което се създава от ръката на художника и се отпечатва от него или от професионален помощник, наричан печатар.

История

Около 1400 г. в бургундско-нидерландския културен кръг се въвежда графиката, която претърпява значително развитие през целия XV в. в германските земи. Идеята за отпечатването е заимствана от десенирането на платове, известно много по-рано в Китай. Само за няколко десетилетия графиката ражда печатното дело и въпреки че непрекъснато намира всякакви странични приложения, се развива като самостоятелно изкуство.

Възходът на графиката е белязан с имената на гении и въвеждането на нови специфични техники. Мартин Шонхауер, а след него Дюрер първи издигат дърворезбата на висотата на останалите изкуства. Рембранд е несравнимия майстор на офорта, след като в разгара на Италианския ренесанс Марк Антонио Раймонди разпространява първата проста и същевременно благородна техника на медореза. Така стигаме до откритието на литографията от Алоис Зенефелдер (1798). То създава възможност за значително популяризиране на графичното изкуство чрез многократно повишеното тиражиране, чрез увеличаване на формата и улесняване на цветното отпечатване.

Приложните изкуства съвпадат с традиционните и със сегашните художествени занаяти, но и надхвърлят техния обсег. Художествената тъкан и керамиката имат най-стари традиции както в целия свят, така и по нашите земи. Дърворезбата и обработката на метал също са известни отдавна, но днес намират ново приложение, най-често във връзка с архитектурата. Накитите и облеклото се свързват със съвременната лека промишленост. Стъклото като материал с голямо бъдеще се употребява и в синтеза на изкуствата и за украса - например декоративни вази и в съвременния дизайн - домашни съдове, чаши, проектирани от дизайнер и възпроизвеждани индустриално. Дизайнът - в машиностроенето, приборостроенето или при изработване на предмети за дома, е всъщност най-висшата, индустриализирана фаза на приложните изкуства.

Включването на дизайна в историята на изкуството се обуславя от неговото вече вековно съществуване. Началото му можем да търсим в първите проявления на изкуство от времето на късния палеолит, т.е. на праисторическия човек. Към дизайна не само като начин на производство и на проектиране, но и като начин на мислене спада и т.нар. графичен дизайн, т.е. приложната графика с многобройните й дялове - плакат, запазен знак, пощенска марка, опаковка, телевизионна графика, реклама - все творби, които се тиражират и всяка от тях е оригинал.

Между приложната и изящната графика са илюстрацията и цялото изкуство на книгата, както и карикатурата - всички те се тиражират, но по същество са графика.

Класификация на графичните отпечатъци

Не съществува абсолютно сигурен начин за разграничаване на добри, отлични, оригинални или автентични отпечатъци от лоши, фалшифицирани или репродуцирани.

Трябва да се има предвид, че посочените по-долу определения не са някаква херметична класификация, на която трябва да се подчини всяка графика, а това е по-скоро спектър от възможности,където графичните отпечатъци могат да се групират или определят по признаци.

Терминът матрица, употребяван тук, се отнася до формата, от която се отпечатва съответното изображение. Това може да бъде дървено блокче или линолеум (за релефен - висок печат), или метална плоча ( за гравюра или офорт, или инталио - дълбок печат), мек камък ( за литография), всеки вид повърхност, от която може да бъде свален отпечатък: помислете за отпечатъци от пръсти, гумени отпечатъци, или автомобилните гуми като матрица.

• Художникът сам приготвя и създава матрицата.

• Художникът и сътрудник подготвят и създават матрицата. Сътрудникът обикновено оказва техническо съдействие, и извършва трудоемките и тежки физически дейности.

• Художникът не работи по матрицата. Физическата дейност се осъществява от сътрудника. Художникът предоставя изображение, което да се отпечата и проследява изпълнението, предлагайки възможности и одобрявайки резултата.

• Художникът няма абсолютно никакво участие в създаването на матрицата. Тук художникът или негов представител (агент) доставя на печетаря необходимото изображение, което трябва да се репродуцира - толкова близко до оригинала, колкото избраният метод позволява.

• Художникът или неговият агент оторизират печетаря за създаването на вече съществуващо графично произведение.

• Репродуцирането е направено без разрешението (знанието) на художника или негов агент.

• Отпечатъка е свален от съществуваща вече матрица без разрешението на художника.

Графики

Вижте още

• Графика
• Графика на функция

Източници

• Графика
• Всичко за графиката
• Графики

Външни препратки

• Логика на Аристотел
• Аристотел за поетическото изкуство
• Изкуство