Разлика между версии на „Включено наблюдение“

Текуща версия към 16:45, 4 февруари 2014

Включеното наблюдение (наблюдението чрез участие; работа на терен) се изразява в престоя на изследователя за известен период от време в изследваната общност. По време на своя престой наблюдателят се стреми да се сближи с хората от общността и да участва в ежедневните им дейности.

Същност

От всички видове наблюдения тази негова разновидност се ползва с най-голям авторитет в изследователските среди. Включеното наблюдение може да бъде явно или тайно, но най-често се използва тайното включено наблюдение. Най-общата дефиниция за включеното наблюдение с тайно участие на изследователя е следната: това е специфичен вид наблюдение, при който изследователят, ставайки за известен период от време част от наблюдаваната група, набира нужната емпирична информация чрез съзерцаване на обичайното, спонтанно поведение на изследваните лица в тяхната изследвана среда.

Особености

Включеното наблюдение - особености на неговото приложение:

Основните индикатори, които ще бъдат следени и по които ще се съди за интересуващата изследователя ситуация. При този метод е от особено значение да се фиксират възможните единици на наблюдението - това могат да бъдат различни събития, действия, поведенчески модели.
Начинът на извършване на наблюдението - в какъв период от време, по колко часа на ден, къде и от кого.
Начинът на отразяване на резултатите - най-често препоръчвания подход е изследователят да води специален дневник, в който по памет да записва всичко онова, което е установил през деня. Важното в случая записът да се извършва максимално бързо, за да не се допусне заличаване или неправилно отразяване на някой детайл.
Начин на обработване на получените резултати - обикновено в края на наблюдението разполагаме с един или няколко подробни дневника, съдържащи интересуващата ни информация. Оттук нататък започва нейният анализ. Получените резултати трябва да се съотнесат към системата от категории и понятия, установени в програмата на изследването, и да бъдат подложени на релевантна интерпретация.

Цел

Основна цел на метода е да способства за разбиране в дълбочина на мотивацията и мнението на хората. Наблюдателите също така спомагат за установяване на несъответствията между това, което хората казват по време на дискусиите и интервютата и реалните им действия.

История и развитие

Включеното наблюдение води началото си от антропологията и използването му като метод се дължи на Абу Райхан Бирхуни (973-1048), персийски антрополог, който осъществил интензивни, лични изследвания на хората, обичаите и религиите на Индийския полуостров. Като модерните антрополози, той предприел включено наблюдение с дадена група от хора, научил езика им и изучавал техните главни текстове и накрая представил откритията си с обективност и неутралност, използвайки сравнение с други култури.

Включеното наблюдение е използвано обширно от Франк Хамилтън Къшинг в неговото изследване на индианците Зуни в края на 19-ти век, което било последвано от изследванията на незападни общества от хора като Бранислав Малиновски, Едуард Еванс-Питчард и Маргарет Мийд през първата половина на 20-ти век. Живеейки с културите, които изучават, тези изследователи са могли да формулират първа ръка информация за живота на тези групи. Същият този метод също е прилаган и за групи в западните общества, и особено при изучаването на субкултури, или групи, които притежават силно чувство за идентичност, където само като вземе участие, наблюдателя ще получи достъп до живота на тези, които изследва.

От 80-те години на 20-ти век антрополозите и други социални учени са поставяли под въпрос степента, до която включеното наблюдение може да даде истински поглед върху начина на мислене на други хора.

Недостатъци и предимства

Недостатъци

Основният недостатък на включеното наблюдение е, че то отнема много време. В традиционните етнографски изследвания, изследователите прекарват най-малко една година в събиране на данни чрез включено наблюдение и други методи. Това не е практично за повечето приложни изследвания, които задължително изискват по-кратък период за събиране на данни. Тази слабост частично се смекчава в най-актуални международни проекти за развитие с тенденция за проучване, за да бъдат по-съсредоточени в сравнение с традиционните етнографски проучвания, както и за събирането на данни в екипа да се включат учени, които са местни, а не чужди за региона. Изследователите, които вече имат солидна база на културно съзнание са в състояние по-добре да се съсредоточат върху самият въпрос на научните изследвания.
Вторият недостатък на включеното наблюдение е трудността на документирането на данните - трудно е да се напише всичко, което е от значение, докато сме в акта на участие и наблюдение. Като изследовател, ние трябва да разчитаме на паметта и на собствената си лична дисциплина да пишем и да разширяваме своите бележки най-бързо и колкото е възможно по-пълно. Лесно е да си кажем, че ще направим тази задача по-късно, но паметта избледнява бързо, отлагането на разширяването на бележки може да доведе до загуба или неточни запис на данни. Качеството на данните зависи от трудолюбието на изследователя, а не на технологиите, като например звукозаписи.
Третият недостатък на включеното наблюдение е, че то е изначално субективно, като се има предвид, че научните изследвания изискват обективност. Затова е важно да се разбере разликата между отчитане или описване какво си наблюдавал (повече обективни) срещу интерпретирането на това, което вие виждате (по-малко обективни). Филтриране на лични пристрастия може да отнеме известни тренировки. Един от начините да се упражнява е да се напишат обективните наблюдения от дадено събитие от едната страна на дадена страница, а след това да се предложат по-субективни интерпретации на същото събитие от другата страна на страницата. В екип - базирани изследвания, областта на персонала може да прегледат един друг бележките си и да се идентифицират обективни спрямо субективни наблюдения.

Предимства

Включеното наблюдение - когато е успешно - представя много по-богата информация за социалния живот от повечето други изследователски методи. След като сме разбрали как вървят нещата в дадена група „отвътре", вероятно ще разбираме много по-добре и мотивите за поведението на участниците. Включеното наблюдение е практически единственият метод, в който изследователят изучава група, чиято култура е почти непозната на външния свят и трябва да бъде „научена", преди да станат напълно разбираеми действията в нея. Поради това той е основният изследователски метод в антропологията, която се занимава с документирането и разбирането на не-западните култури.
Включеното наблюдение дава на изследователя по-голяма гъвкавост в сравнение с другите методи (като например анкетата). При него изследователя има възможност да се приспособи към нови или неочаквани условия и да следва идеи, появили се в самият изследователски процес. Включеното наблюдение може би по-често води до неочаквани резултати от повечето други изследователски методи, тъй като изследователят може внезапно да открие, че предварителните му представи за въпросната група или общност са били напълно погрешни. Включеното наблюдение има и своите ограничения: могат да бъдат изучавани само сравнително малки групи или общности; и много зависи от умението на изследователя да спечели доверието на изучаваните лица. В противен случай изследването едва ли ще приключи с успех.

Примери

Ървинг Гофмън

Пример за включено наблюдение е известното изследване на Ървинг Гофмън за поведението в една психиатрична болница. Гофмън прекарва няколко месеца в психиатричната болница, работейки като помощник-инструктор по физическо възпитание. Един-двама души от персонала са знаели, че той е социолог-изследовател, но пациентите не са имали представа за това, поради това Гофмън бил в състояние да общува лесно и неформално с тях и да влиза в контакт даже и с най-тежко болните. По този начин той е успял да си изгради подробна картина за живота на организацията заедно с нагласите и възгледите на хората, живеещи и работещи в нея. Изследователските му материали са били всекидневните описания, които пишел за живота в отделенията, заедно със записките от разговорите и контактите с болните и персонала.

Франк Хамилтън Къшинг

Друг пример е за един от първите антрополози, използващи метода на включеното наблюдение, Франк Хамилтън Къшинг, който е изследвал индианците Зуни в Ню Мексико през 70-те години на 20-ти век. Той описва проблемите, на които се е натъкнал (както и удовлетворенията, които е получил). Когато пристигнал за първи път, Къшинг донесъл многобройни дребни подаръци и направил няколко опита да се сближи с общността. Зуни били доста дружелюбно настроени, но твърдо отказвали да му позволят да наблюдава религиозните им церемонии. Вождът им се опитал да го убеди да напусне, но накрая му позволил да остане, при условие, че възприеме някои от индианските обичаи - за да покаже, че не намира вярванията и обичаите им за глупави. Къшинг бил принуден да носи облеклото на Зуни, което ме било много неудобно; трябвало да яде храната на Зуни, хамакът му бил свален и трябвало да спи на овчи кожи на пода както правили Зуни. Един от най-трудните моменти дошъл, когато му казали, че трябва да се ожени и му пратили жена, която да живее с него. Първоначално той се опитал да игнорира вниманието й, но без успех. Накрая я отпратил, въпреки че това я позоряло в очите на Зуни. Оттогава Зуни - като много други групи от северноамерикански индианци - са свикнали с посещаващите ги изследователи, но отношенията им с тях често са били напрегнати. Археологът Ф. У. Ходж възбудил враждебността им през 20-те години като започнал разкопки в едно от древните им религиозни светилища; принудили го да напусне, а камерите на фотографа на експедицията били счупени.

Вижте още

Източници

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Включеното наблюдение''' (наблюдението чрез участие; работа на терен) се изразява в '''престоя на изследователя за известен период от време  в изследваната общност'''. По време на своя престой наблюдателят се стреми да се сближи с хората от общността и да  участва в ежедневните им дейности.
+'''Включеното наблюдение''' (наблюдението чрез участие; работа на терен) се изразява в '''престоя на изследователя за известен период от време  в изследваната общност'''. По време на своя престой наблюдателят се стреми да се сближи с хората от общността и да  участва в ежедневните им [[дейност]]и.
-==Цел==
+==Същност==
-Основна цел на метода е да способства за разбиране в дълбочина на мотивацията и мнението на хората. Наблюдателите също така спомагат за установяване на несъответствията между това, което хората казват по време на дискусиите и интервютата и реалните им действия.
-==История и развитие==
+От всички видове наблюдения тази негова разновидност се ползва с най-голям авторитет в изследователските среди. Включеното наблюдение може да бъде явно или тайно, но най-често се използва тайното включено наблюдение. Най-общата [[дефиниция]] за включеното наблюдение с тайно участие на изследователя е следната: това е специфичен вид наблюдение, при който изследователят, ставайки за известен период от време част от наблюдаваната група, набира нужната емпирична информация чрез съзерцаване на обичайното, спонтанно [[поведение]] на изследваните лица в тяхната изследвана среда.
-Включеното наблюдение води началото си от антропологията и използването му като метод се дължи на Абу Райхан Бирхуни (973-1048), персийски антрополог, който осъществил интензивни, лични изследвания на хората, обичаите и религиите на Индийския полуостров. Като модерните антрополози, той предприел включено наблюдение с дадена група от хора, научил езика им и изучавал техните главни текстове и накрая представил откритията си с обективност и неутралност, използвайки сравнение с други култури.
-Включеното наблюдение е използвано обширно от Франк Хамилтън Къшинг в неговото изследване на индианците Зуни в края на 19-ти век, което било последвано от изследванията на незападни общества от хора като Бранислав Малиновски, Едуард Еванс-Питчард и Маргарет Мийд през първата половина на 20-ти век. Живеейки с културите, които изучават, тези изследователи са могли да формулират първа ръка информация за живота на тези групи. Същият този метод също е прилаган и за групи в западните общества, и особено при изучаването на субкултури, или групи, които притежават силно чувство за идентичност, където само като вземе участие, наблюдателя ще получи достъп до живота на тези, които изследва.
-От 80-те години на 20-ти век антрополозите и други социални учени са поставяли под въпрос степента, до която включеното наблюдение може да даде истински поглед върху начина на мислене на други хора.
-==Същност на метода==
-От всички видове наблюдения тази негова разновидност се ползва с най-голям авторитет в изследователските среди. Включеното наблюдение може да бъде явно или тайно, но най-често се използва тайното включено наблюдение. Най-общата дефиниция за включеното наблюдение с тайно участие на изследователя е следната: това е специфичен вид наблюдение, при който изследователят, ставайки за известен период от време част от наблюдаваната група, набира нужната емпирична информация чрез съзерцаване на обичайното, спонтанно поведение на изследваните лица в тяхната изследвана среда.
 ===Особености===
-Включеното наблюдение - особености на неговото приложение:
+Включеното наблюдение - особености на неговото [[приложение]]:
 *Основните индикатори, които ще бъдат следени и по които ще се съди за интересуващата изследователя ситуация. При този метод е от особено значение да се фиксират възможните единици на наблюдението - това могат да бъдат различни събития, действия, поведенчески модели.
-*Начинът на извършване на наблюдението - в какъв период от време, по колко часа на ден, къде и от кого.
+*Начинът на извършване на наблюдението - в какъв [[период]] от време, по колко часа на ден, къде и от кого.
-*Начинът на отразяване на резултатите - най-често препоръчвания подход е изследователят да води специален дневник, в който по памет да записва всичко онова, което е установил през деня. Важното в случая записът да се извършва максимално бързо, за да не се допусне заличаване или неправилно отразяване на някой детайли.
+*Начинът на отразяване на [[резултат]]ите - най-често препоръчвания подход е изследователят да води специален дневник, в който по памет да записва всичко онова, което е установил през деня. Важното в случая записът да се извършва максимално бързо, за да не се допусне заличаване или неправилно отразяване на някой [[детайл]].
-*Начин на обработване на получените резултати - обикновено в края на наблюдението разполагаме с един или няколко подробни дневника, съдържащи интересуващата ни информация.Оттук нататък започва нейният анализ. Получените резултати трябва да се съотнесат към системата от категории и понятия, установени в програмата на изследването, и да бъдат подложени на релевантна интерпретация.
+*Начин на обработване на получените резултати - обикновено в края на наблюдението разполагаме с един или няколко подробни дневника, съдържащи интересуващата ни информация. Оттук нататък започва нейният анализ. Получените резултати трябва да се съотнесат към системата от категории и понятия, установени в програмата на изследването, и да бъдат подложени на релевантна [[интерпретация]].
-===Функции===
-Функции на включеното наблюдение:
-*За генериране на нови идеи: Като изследователски подход в началния стадий на изучаването на социалните явления. Получените в хода на включеното наблюдение данни не са представителни, те се отнасят само за изучаване на групата. Но тези данни могат да подскажат нови изследователски идеи, които след това подлежат на систематично изучаване с помощта на други техники.
-*За проверка и/или доразвиване на съществуващи теоретични модели, описващи взаимоотношения в общности от типа на изследваната.
-*За изучаване йерархията на взаимоотношенията в изследваната общност.
-*За верифициране на системата от индикатори: Мнозина от изследователите, използвали този вид наблюдение, съобщават, че в хода на наблюдението са тествали адекватността и пълнотата на емпиричните индикатори, описващи теоретичните понятия.
-*За проверка работоспособността на въпросници: Докато се прави наблюдението, изследователят може съвсем спокойно да зададе всички онези въпроси, които биха могли да бъдат част от въпросник за масово теренно изследване. Това е най-прекият начин да се види каква е работоспособността на всеки един въпрос, включително и да се провери адекватността и пълнотата на отговорите.
-Когато изследователят реши да използва метода на включеното наблюдение, подходът му към подготовката на изследването би трябвало да следва обичайната последователност от методически процедури. Това означава да се започне с разработване програмата на изследването, като се обърне нужното внимание на всички нейни елементи. При това особено грижливо трябва да се дефинират:
-*Обектите, подлежащи на наблюдение - дали ще се наблюдава един колектив като цяло, част от този колектив или наблюдението ще се извършва на ниво индивиди.
-*Системата от понятия, с която ще бъдат описани резултатите от наблюдението. Това е необходимо както от гледна точка на пълноценното възприемане интерпретацията на получената информация, така и за повторното провеждане на подобно наблюдение.
-*Много важен момент е да се фиксира характерът на категориите и понятията, с които ще се описват и интерпретират получените резултати - социологически или социалнопсихологически. В зависимост от отговора на този въпрос, интерпретацията на наблюдаваните процеси ще бъде коренно различна.
-===Роли на изследователя===
-Полевата работа е свързана с 3 много различни роли:
-*изцяло участващ,
-*участващ наблюдател,
-*изцяло наблюдател.
-Първата роля включва заблуждение - да станеш част от групата, без да издаваш, че си там, за да осъществяваш изследване. Третата роля представлява това да следваш хората навсякъде и да записваш тяхното поведение.
-Джин Шели (1992) изучава хора, които страдат от последната фаза на бъбречни болести. Тя прекарва стотици часове в клиника за диализи наблюдавайки, слушайки, говорейки, интервюирайки хората, водейки си бележки за всички аспекти на живота на пациентите. Тя не се преструва, че е медицинска сестра, нито се е подлагала на диализа. За това тя заема средната роля на участващ наблюдател.
-Обстоятелствата понякога могат да наложат определена роля. Уилям Корнблум е осъществявал полева работа с група цигани във Франция. Когато една нощ лагерът им е бил нападнат от съперничеща група, Корнблум се озовал на фронта. Както той описва ситуацията, жената в къщата не се интересувала особено от разликата между просто наблюдател и участващ наблюдател. Тя му връчила пръчка в ръцете и го изръчкала през вратата.
-===Индивидуално или като екип===
-Включеното наблюдение може да бъде направено индивидуално, по двойки или в екип - зависи от това кое е по подходящо за покриване на местността и темите по дадения проблем. Факторите, които се взимат предвид, за да се определи най-подходящата организация са възраст, пол, физически характеристики, етническа принадлежност, характера и лингвистичните умения на различните изследователи. Целта е да се събира информация по най-малко натрапчив и ефикасен начин.
-===Къде, колко, как и какво?===
-====Къде да наблюдаваме====
-Къде да отидем за да извършим включено наблюдение зависи от целите на изследването. Обикновено трябва да отидем на места, където хората от изучаваната група често прекарват ежедневието си, и ако е подходящо да се включим в техните дейности. Ключови информатори могат да ти кажат къде са тези места. Например може да отидеш там, където изучаваната група търси медицинска помощ, социализация, където се храни или пазарува.
-====Колко време отнема====
-Специфичното продължение на включено наблюдение зависи от случая, дейността и интересите на изучаваната група. Например изследователите може да прекарат един час, един следобед или серия от следобеди в специфична ситуация.
-====Как се извършва самото наблюдение====
-*Всеки работен ден изследователят отива в цеха и заедно с другите извършва конкретните задачи за деня.
-*По време на разговорите изследователят следи за подходящи ситуации, в които да зададе своите въпроси, да подхване темата и да я „разнищи".
-*Още същия ден, веднага след прибирането си в къщи, записва по памет всичко онова, което е установил през текущия ден.
-За да се резюмира опита на изследователя, ще посочим, че трите конкретни приложения на метода на включеното наблюдение се отличават по няколко много съществени методически компонента:
-*Различен е подходът и начинът, по който изследователят отива при наблюдаваните групи и става част от тях.
-*В съответствие с това по съвсем различен начин е решен специфичният момент с разработването и представянето на специално алиби от страна на изследователя, необходимо за включването му в наблюдавания обект.
-*Различен е и обхвата на изследваните единици.
-*Специфична е също така изследваната тема и предметът на всяко едно от проведените наблюдения.
-*Респективно, строго специфична е основната функция на всяко едно от проведените наблюдения. Докато в първия случай включеното наблюдение е насочено към верифицирането и разработването на предварителен теоретичен модел за текучеството, при второто наблюдение целта е установяването на основни модели на трудово поведение и връзката им със стимулите; третото включено наблюдение има разузнавателна, подготвителна функция. Тук основната задача е да се подготви теоретичният модел и инструментариумът на предстоящото теренно изследване по анкетния метод.
-===Етапи на наблюдението===
+===Цел===
-*Определяне на целта за включеното наблюдение в отношение с общата цел на изследването.
+Основна цел на [[метод]]а е да способства за разбиране в дълбочина на мотивацията и мнението на хората. Наблюдателите също така спомагат за установяване на несъответствията между това, което хората казват по време на дискусиите и [[интервю]]тата и реалните им действия.
-*Определяне броя на хората, които трябва да бъдат наблюдавани.
-*Вземане в предвид колко е достъпна тази група от хора и мястото, където може да ги наблюдаваме.
-*Проучване местата, които може да се използват за наблюдение.
-*Избиране на местата, времето от деня и датите и определяне колко дълго ще отнеме събирането на информация.
-*Вземане на решение за това как персоналът ще се разпредели, за да покрие всички места по-ефективно.
-*Помисляне как ще се представим и как ще обясним целите си, ако се наложи.
-*Планиране как и дали ще си водят бележки по време на наблюдението.
-*Не забравяме да си вземем бележник и химикалка.
-===След наблюдението===
+===История и развитие===
-*Заделя се време колкото се може по-скоро след наблюдението, за да се разширят бележките.
+Включеното наблюдение води началото си от антропологията и използването му като метод се дължи на [[Абу Райхан Бирхуни]] (973-1048), персийски [[антрополог]], който осъществил интензивни, лични изследвания на хората, обичаите и религиите на Индийския полуостров. Като модерните антрополози, той предприел включено наблюдение с дадена група от хора, научил езика им и изучавал техните главни текстове и накрая представил откритията си с [[обект]]ивност и неутралност, използвайки сравнение с други култури.
-*Написване бележките в компютърни файлове.
-Първият контакт.
+Включеното наблюдение е използвано обширно от [[Франк Хамилтън Къшинг]] в неговото изследване на индианците Зуни в края на 19-ти век, което било последвано от изследванията на незападни общества от хора като [[Бранислав Малиновски]], [[Едуард Еванс-Питчард]] и [[Маргарет Мийд]] през първата половина на 20-ти век. Живеейки с културите, които изучават, тези изследователи са могли да формулират първа ръка информация за живота на тези групи. Същият този метод също е прилаган и за групи в западните общества, и особено при изучаването на субкултури, или групи, които притежават силно чувство за [[идентичност]], където само като вземе участие, [[наблюдател]]я ще получи достъп до живота на тези, които изследва.
-През периода на първият контакт много от дългогодишните полеви изследователи докладват, че изпитват еуфория когато влизат в контакт с нова култура. Не е изненадващо, че хора, които са привлечени от идеята да живеят в нова култура са доволни, когато започнат това.
-Как да сме ефективни наблюдатели
-Информацията от включеното наблюдение се състои в бележките и описанията на изследователите. Събирането на тази информация изисква изследователите да бъдат подготвени, да знаят как да се държат, да бъдат обективни и да правят добри бележки.
-===Подготовка===
+От 80-те години на 20-ти век антрополозите и други социални учени са поставяли под въпрос степента, до която включеното [[наблюдение]] може да даде истински поглед върху начина на мислене на други хора.
-Първо, не забравяй за какво е изследването. Едно цялостно разбиране на изследването ще ти помогне да останеш фокусиран по време на цялото наблюдение. Когато имаш добра представа за какво е наблюдението по-лесно може да определиш специфични цели. Може да е от полза да създадеш лист от неща, на които да обръщаш внимание при наблюдението и или да ги записваш в полевият си бележник или да ги държиш в джоба си за бърза справка. Имай предвид, обаче, че трябва да си държиш очите отворени за сценарии, които не си очаквал да си случат, които могат да подскажат за друга насока на изследването.
-Когато се подготвящ за включено наблюдение е добре да се запознаеш с местата на наблюдение и за дейностите, в които може да вземете участие. Ако е необходимо идете предварително на мястото и направете първоначални наблюдения преди да започнете официалното събиране на информация.
-Също предвиди определено време за да измислиш как да се представиш и обясниш целите си. Добре е и да установиш какви съкращения ще използвате в бележника си, а и как ще разделите обективните наблюдения от интерпретацията.
-====Под каква форма се събира информация====
-В по-голямата си част информацията, събрана от изследователите се съдържа в детайлните бележки. Въпреки, че е обикновено текстова, тази информация може да съдържа също карти, диаграми и др. А понякога може да има и количества на нещо и да произведе числови данни. Например изследователя може да брои хората, които влизат в определено пространство или се заемат с определена дейност през специфично време. Текстовите бележки са вкарвани в компютърни файлове и данни от всякакъв тип се анализират и консултират редовно по време на цялото изследване.
-====Какво да се документира====
-Просто казано, документира се това, което се наблюдава, като то трябва да се отличава от нашите очаквания и нашата интерпретация на това, което наблюдаваме.
-Важно е да се документира това, което в действителност се е случвало, а не това, което сме очаквали да видим и да не позволяваме нашите очаквания да се отразят на  наблюденията. Целта на включеното наблюдение е отчасти, за да се потвърди това, което вече знаем (или мислим, че знаем), но е най-вече, за да се открият неочаквани истини. Това е упражнение за откритие.
-====Как да си водя бележки====
-Бележките на ръка, по-късно преобразувани в компютърни файлове, често са единственият начин за документиране на някои дейности във включеното наблюдение като спонтанни или неформални интервюта, наблюдение, и обикновеното движение около и в областта. Бележките от включеното наблюдение - както тези от интервюта и фокус-групи - се наричат "полеви бележки" и те са написани директно в полевите тетрадки.
-Всеки тефтер се започва с датата, часа, мястото и вида на събираните данни по време на събитието.
-Оставя се място на страницата за разширяване на бележките или план за разширяване на тях на отделна страница.
-Водим си бележките стратегически. Обикновено е практика да се правят само кратки бележки по време на събирането на информация. Директни цитати може да бъдат особено трудни да се напишат точно. Вместо да се опитваме да документираме всеки детайл или цитат, написваме ключовите думи и фрази, които ще задействат паметта ни, когато си разширяваме бележките.
-Използваме съкращения. Тъй като ще си разширяваме и набираме нашите бележки веднага след като сме ги написали, то няма значение, ако сме единственият човек, който може да разбере своята система за съкращения. Използваме съкращения и акроними, за да може бързо да отбележим това, което се случва и се казва.
-====Какъв е продуктът от проведеното наблюдение?====
-Крайният научен продукт, с който завършва наблюдението, е аналитичен доклад, който в зависимост от поставената цел и задачи на изследването представя действителна картина за наблюдавания обект. Колкото по-добре са били дефинирани единиците за наблюдение и колкото по-талантлив е бил самият изследовател, толкова по-дълбок и проникновен е анализът. Ценността на този тип анализи е в това, че се отива зад видимостта на цифрите и се разкриват същността и типичните форми на проявление на изследвания предмет. Най-често в резултат на проведено наблюдение изследователят достига до установяване на причинно-следствените връзки в дадена институция, типологизирането на поведенческите модели, извеждането на факторните влияния върху поведението на обекта на изследване и т.н.
 ==Недостатъци и предимства==
 ===Недостатъци===
-*Основният недостатък на включеното наблюдение е, че то отнема много време. В традиционните етнографски изследвания, изследователите прекарват най-малко една година в събиране на данни чрез включено наблюдение и други методи. Това не е практично за повечето приложни изследвания, които задължително изискват по-кратък период за събиране на данни. Тази слабост частично се смекчава в най-актуални международни проекти за развитие с тенденция за проучване, за да бъдат по-съсредоточени в сравнение с традиционните етнографски проучвания, както и за събирането на данни в екипа да се включат учени, които са местни, а не чужди за региона. Изследователите, които вече имат солидна база на културно съзнание са в състояние по-добре да се съсредоточат върху самият въпрос на научните изследвания.
+*Основният недостатък на включеното наблюдение е, че то отнема много време. В традиционните етнографски изследвания, изследователите прекарват най-малко една година в събиране на данни чрез включено наблюдение и други методи. Това не е практично за повечето приложни изследвания, които задължително изискват по-кратък период за [[събиране на данни]]. Тази слабост частично се смекчава в най-актуални международни проекти за развитие с тенденция за [[проучване]], за да бъдат по-съсредоточени в сравнение с традиционните етнографски проучвания, както и за събирането на данни в екипа да се включат учени, които са местни, а не чужди за региона. Изследователите, които вече имат солидна база на културно съзнание са в състояние по-добре да се съсредоточат върху самият въпрос на научните изследвания.
-*Вторият недостатък на включеното наблюдение е трудността на документирането на данните - трудно е да се напише всичко, което е от значение, докато сме в акта на участие и наблюдение. Като изследовател, ние трябва да разчитаме на паметта и на собствената си лична дисциплина да пишем и да разширяваме своите бележки най-бързо и колкото е възможно по-пълно. Лесно е да си кажем, че ще направим тази задача по-късно, но паметта избледнява бързо, отлагането на разширяването на бележки може да доведе до загуба или неточни запис на данни. Качеството на данните зависи от трудолюбието на изследователя, а не на технологиите, като например звукозаписи.
+*Вторият недостатък на включеното наблюдение е трудността на документирането на данните - трудно е да се напише всичко, което е от значение, докато сме в акта на участие и наблюдение. Като изследовател, ние трябва да разчитаме на паметта и на собствената си лична [[дисциплина]] да пишем и да разширяваме своите бележки най-бързо и колкото е възможно по-пълно. Лесно е да си кажем, че ще направим тази задача по-късно, но паметта избледнява бързо, отлагането на разширяването на бележки може да доведе до загуба или неточни запис на данни. Качеството на данните зависи от трудолюбието на изследователя, а не на технологиите, като например звукозаписи.
-*Третият недостатък на включеното наблюдение е, че то е изначално субективно, като се има предвид, че научните изследвания изискват обективност. Затова е важно да се разбере разликата между отчитане или описване какво си наблюдавал (повече обективни) срещу интерпретирането на това, което вие виждате (по-малко обективни). Филтриране на лични пристрастия може да отнеме известни тренировки. Един от начините да се упражнява е да се напишат обективните наблюдения от дадено събитие от едната страна на дадена страница, а след това да се предложат по-субективни интерпретации на същото събитие от другата страна на страницата. В екип-базирани изследвания, областта на персонала може да прегледат един друг бележките си и да се идентифицират обективни спрямо субективни наблюдения.
+*Третият недостатък на включеното наблюдение е, че то е изначално субективно, като се има предвид, че научните изследвания изискват [[обективност]]. Затова е важно да се разбере разликата между отчитане или описване какво си наблюдавал (повече обективни) срещу интерпретирането на това, което вие виждате (по-малко обективни). Филтриране на лични пристрастия може да отнеме известни тренировки. Един от начините да се упражнява е да се напишат обективните наблюдения от дадено събитие от едната страна на дадена страница, а след това да се предложат по-субективни интерпретации на същото събитие от другата страна на страницата. В [[екип]] - базирани изследвания, областта на персонала може да прегледат един друг бележките си и да се идентифицират обективни спрямо субективни наблюдения.
 ===Предимства===
 *Включеното наблюдение - когато е успешно - представя много по-богата информация за социалния живот от повечето други изследователски методи. След като сме разбрали как вървят нещата в дадена група „отвътре", вероятно ще разбираме много по-добре и мотивите за поведението на участниците. Включеното наблюдение е практически единственият метод, в който изследователят изучава група, чиято култура е почти непозната на външния свят и трябва да бъде „научена", преди да станат напълно разбираеми действията в нея. Поради това той е основният изследователски метод в антропологията, която се занимава с документирането и разбирането на не-западните култури.
-*Включеното наблюдение дава на изследователя по-голяма гъвкавост в сравнение с другите методи (като например анкетата). При него изследователя има възможност да се приспособи към нови или неочаквани условия и да следва идеи, появили се в самият изследователски процес. Включеното наблюдение може би по-често води до неочаквани резултати от повечето други изследователски методи, тъй като изследователят може внезапно да открие, че предварителните му представи за въпросната група или общност са били напълно погрешни. Включеното наблюдение има и своите ограничения: могат да бъдат изучавани само сравнително малки групи или общности; и много зависи от умението на изследователя да спечели доверието на изучаваните лица. В противен случай изследването едва ли ще приключи с успех.
+*Включеното наблюдение дава на изследователя по-голяма гъвкавост в сравнение с другите методи (като например [[анкета]]та). При него изследователя има възможност да се приспособи към нови или неочаквани условия и да следва идеи, появили се в самият изследователски процес. Включеното наблюдение може би по-често води до неочаквани резултати от повечето други изследователски [[метод]]и, тъй като изследователят може внезапно да открие, че предварителните му представи за въпросната група или общност са били напълно погрешни. Включеното наблюдение има и своите ограничения: могат да бъдат изучавани само сравнително малки групи или общности; и много зависи от умението на изследователя да спечели доверието на изучаваните лица. В противен случай изследването едва ли ще приключи с успех.
 ==Примери==
 ===Ървинг Гофмън===
-Пример за включено наблюдение е известното изследване на Ървинг Гофмън за поведението в една психиатрична болница. Гофмън прекарва няколко месеца в психиатричната болница, работейки като помощник-инструктор по физическо възпитание. Един-двама души от персонала са знаели, че той е социолог-изследовател, но пациентите не са имали представа за това, поради това Гофмън бил в състояние да общува лесно и неформално с тях и да влиза в контакт даже и с най-тежко болните. По този начин той е успял да си изгради подробна картина за живота на организацията заедно с нагласите и възгледите на хората, живеещи и работещи в нея. Изследователските му материали са били всекидневните описания, които пишел за живота в отделенията, заедно със записките от разговорите и контактите с болните и персонала.
+[[File:ag.jpg|right|thumb|Ървинг Гофмън]]
+Пример за включено наблюдение е известното изследване на [[Ървинг Гофмън]] за поведението в една психиатрична болница. Гофмън прекарва няколко месеца в психиатричната болница, работейки като помощник-инструктор по физическо възпитание. Един-двама души от персонала са знаели, че той е социолог-изследовател, но пациентите не са имали представа за това, поради това Гофмън бил в състояние да общува лесно и неформално с тях и да влиза в контакт даже и с най-тежко болните. По този начин той е успял да си изгради подробна картина за живота на организацията заедно с нагласите и възгледите на хората, живеещи и работещи в нея. Изследователските му материали са били всекидневните описания, които пишел за живота в отделенията, заедно със записките от разговорите и контактите с болните и [[персонал]]а.
 ===Франк Хамилтън Къшинг===
-Друг пример е за един от първите антрополози, използващи метода на включеното наблюдение, Франк Хамилтън Къшинг, който е изследвал индианците Зуни в Ню Мексико през 70-те години на 20-ти век. Той описва проблемите, на които се е натъкнал (както и удовлетворенията, които е получил). Когато пристигнал за първи път, Къшинг донесъл многобройни дребни подаръци и направил няколко опита да се сближи с общността. Зуни били доста дружелюбно настроени, но твърдо отказвали да му позволят да наблюдава религиозните им церемонии. Вождът им се опитал да го убеди да напусне, но накрая му позволил да остане, при условие, че възприеме някои от индианските обичаи - за да покаже, че не намира вярванията и обичаите им за глупави. Къшинг бил принуден да носи облеклото на Зуни, което ме било много неудобно; трябвало да яде храната на Зуни, хамакът му бил свален и трябвало да спи на овчи кожи на пода както правили Зуни. Един от най-трудните моменти дошъл, когато му казали, че трябва да се ожени и му пратили жена, която да живее с него. Първоначално той се опитал да игнорира вниманието й, но без успех. Накрая я отпратил, въпреки че това я позоряло в очите на Зуни. Оттогава Зуни - като много други групи от северноамерикански индианци - са свикнали с посещаващите ги изследователи, но отношенията им с тях често са били напрегнати. Археологът Ф. У. Ходж възбудил враждебността им през 20-те години като започнал разкопки в едно от древните им религиозни светилища; принудили го да напусне, а камерите на фотографа на експедицията били счупени.
+[[File:fhk.jpg|right|thumb|Франк Хамилтън Къшинг]]
+Друг пример е за един от първите антрополози, използващи метода на включеното наблюдение, [[Франк Хамилтън Къшинг]], който е изследвал индианците Зуни в Ню Мексико през 70-те години на 20-ти век. Той описва проблемите, на които се е натъкнал (както и удовлетворенията, които е получил). Когато пристигнал за първи път, Къшинг донесъл многобройни дребни подаръци и направил няколко опита да се сближи с общността. Зуни били доста дружелюбно настроени, но твърдо отказвали да му позволят да наблюдава религиозните им церемонии. Вождът им се опитал да го убеди да напусне, но накрая му позволил да остане, при условие, че възприеме някои от индианските обичаи - за да покаже, че не намира вярванията и обичаите им за глупави. Къшинг бил принуден да носи облеклото на Зуни, което ме било много неудобно; трябвало да яде храната на Зуни, хамакът му бил свален и трябвало да спи на овчи кожи на пода както правили Зуни. Един от най-трудните моменти дошъл, когато му казали, че трябва да се ожени и му пратили жена, която да живее с него. Първоначално той се опитал да игнорира вниманието й, но без успех. Накрая я отпратил, въпреки че това я позоряло в очите на Зуни. Оттогава Зуни - като много други групи от северноамерикански индианци - са свикнали с посещаващите ги изследователи, но отношенията им с тях често са били напрегнати. Археологът Ф. У. Ходж възбудил враждебността им през 20-те години като започнал разкопки в едно от древните им религиозни светилища; принудили го да напусне, а камерите на фотографа на [[експедиция]]та били счупени.
 ==Вижте още==
+*[[Функции на включеното наблюдение]]
+*[[Етапи на включеното наблюдение]]
+*[[Метод на включеното наблюдение]]
 *[[Анализ на документи]]
 *[[Анкетно проучване]]
-*[[Data mining]]
+*[[Извличане на знания от данни]]
 *[[Експериментално изследване]]
 *[[Електронно интервю]]
@@ Ред 132: / Ред 58: @@
 *[[Групово интервю]]
 *[[Интернет интервю]]
-*[[Извадкови методи]]
+*[[Извадков метод]]
 *[[Казусен метод]]
 *[[Контент анализ]]
@@ Ред 139: / Ред 65: @@
 ==Източници==
-http://en.wikipedia.org/wiki/Participant_observation
+*[http://en.wikipedia.org/wiki/Participant_observation Participant observation]
-http://en.wikipedia.org/wiki/Social_research
+*[http://en.wikipedia.org/wiki/Social_research Социално проучване]
-http://www.techsociety.com/cal/soc190/fssba2009/ParticipantObservation.pdf
+*[http://www.techsociety.com/cal/soc190/fssba2009/ParticipantObservation.pdf Participant observation]
-http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_k2&view=item&id=2744
+*[http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_k2&view=item&id=2744 Participant observation]
-http://blogatstvo.com/internet/interview/angela-antonova/
+*[http://blogatstvo.com/internet/interview/angela-antonova/ Интернет интервю]
 ==Външни препратки==