Разлика между версии на „Видове анкетно проучване“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 8 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
 
'''Анкетните проучвания се осъщестяват в няколко различни форми. '''При пряката анкета респондентът сам попълва [[анкетната карта]], докато при [[косвената анкета]], анкетьорът набира информация от ралични лица - познати и колеги на респондента и сам попълва картата. Косвената анкета се използва много рядко само при по - особенни проблеми, когато се счита, че респондента не би отговорил откровенно на въпросите.
 
'''Анкетните проучвания се осъщестяват в няколко различни форми. '''При пряката анкета респондентът сам попълва [[анкетната карта]], докато при [[косвената анкета]], анкетьорът набира информация от ралични лица - познати и колеги на респондента и сам попълва картата. Косвената анкета се използва много рядко само при по - особенни проблеми, когато се счита, че респондента не би отговорил откровенно на въпросите.
  
==[[Пряка анкета]]==
+
==Пряка анкета==
  
 
===Домашна анкета===  
 
===Домашна анкета===  
 
+
[[file:vidoveanketnoprou4vane2.JPG|500px|right|thumb|Анкетна карта]]
 
Много използван метод за набиране на данни, който има и предимсва и недостатъци.  
 
Много използван метод за набиране на данни, който има и предимсва и недостатъци.  
  
Ред 103: Ред 103:
 
==Други==
 
==Други==
 
В зависимост от степента на идентификация на обекта на изследване те биват:  
 
В зависимост от степента на идентификация на обекта на изследване те биват:  
*Явни – съдържащи достатъчно данни, даващи информация за личността на лицето
+
*Явни – съдържащи достатъчно данни, даващи [[информация]] за личността на лицето
 
*Анонимни – не съдържащи информация идентифицира личността на анкетирания.
 
*Анонимни – не съдържащи информация идентифицира личността на анкетирания.
  
Ред 110: Ред 110:
 
*Открити – анкетираният дава самостоятелен отговор, съобразно собственото си разбиране по дадения въпрос  
 
*Открити – анкетираният дава самостоятелен отговор, съобразно собственото си разбиране по дадения въпрос  
 
*Смесени – при един въпрос могат безалтернативни свободни отговори близки по съдържание и значение да бъдат допуснати.
 
*Смесени – при един въпрос могат безалтернативни свободни отговори близки по съдържание и значение да бъдат допуснати.
 +
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
 
*[[Вътрешни данни]]
 
*[[Вътрешни данни]]

Текуща версия към 12:36, 4 февруари 2014

Анкетните проучвания се осъщестяват в няколко различни форми. При пряката анкета респондентът сам попълва анкетната карта, докато при косвената анкета, анкетьорът набира информация от ралични лица - познати и колеги на респондента и сам попълва картата. Косвената анкета се използва много рядко само при по - особенни проблеми, когато се счита, че респондента не би отговорил откровенно на въпросите.

Пряка анкета

Домашна анкета

Анкетна карта

Много използван метод за набиране на данни, който има и предимсва и недостатъци.

Анкетата е форма на писмено разпитване, при която изследваните лица отговарят чрез писмено поставени въпроси и отговори, подредени във въпросник (анкетна карта) за набиране на първична емпирична информация относно мнението, отношението, мотивацията, ценностната ориентация, социалната позиция и роля на разпитваните лица.

  • Положителни страни
  • Анкетиране за кратко време на голям брой лица;
  • Не са необходими много анкетьори;
  • Осигурява анонимността
  • Добро качество на събраната информация;
  • Удобна за провеждане при организирани колективи;
  • Удобна за бързи оперативни цели
  • Слаби страни
  • Изисква много техническа подготовка (помещения, време, консумативи)
  • Броят на членовете на проучваната група не трябва да е под 8-10 и над 35-40 човека
  • Не е удобна за неорганизирани колективи
  • Въпросите в инструментариума не трябва да са повече от 25-30

Пряка индивидуална анкета

  • Положителни страни
  • Въпросникът достига до всяко лице, което е включено в изследваната група
  • Лицето отговаря в удобно за него време и място
  • Не изисква допълнителни организационно-технически усилия (зали и т.н.)
  • Слаби страни
  • Съмнение в анонимността
  • Увеличаване на времето на провеждане (бавна)
  • Възможност от повлияване на отговорите от трети лица
  • Невъзможност за контрол на респондентите
  • Броят на въпросите не трябва да е голям

Пряка пощенска анкета

  • Положителни страни
  • Не са необходими анкетьори
  • Голям обхват от хора за кратко време
  • Лицето попълва анкетата в удобно време и място
  • По-икономична
  • Слаби страни
  • Непълна възвръщаемост на въпросниците
  • Неподходяща за проучване на знания
  • Възможност за повлияване от трети лица

Косвена анкета

  • Положителни страни
  • Няма ограничения в броя на въпросите
  • Използват се всички източници на информация
  • Възможност за отговор на всички или почти всички въпроси
  • Не се съобразява с равнището на култура на анкетираните
  • Могат да се обхванат всички лица
  • Слаби страни
  • Съществува възможност за изопачаване на информацията
  • Скъпа – голям брой анкетьори
  • Необходимост от обучение на анкетьорите
  • Изисква много време
  • Сложна организация на набиране на информация

Други

В зависимост от степента на идентификация на обекта на изследване те биват:

  • Явни – съдържащи достатъчно данни, даващи информация за личността на лицето
  • Анонимни – не съдържащи информация идентифицира личността на анкетирания.

В зависимост от характера на изискваните отговори на въпросите:

  • Закрити – изискват „да”, „не”
  • Открити – анкетираният дава самостоятелен отговор, съобразно собственото си разбиране по дадения въпрос
  • Смесени – при един въпрос могат безалтернативни свободни отговори близки по съдържание и значение да бъдат допуснати.

Вижте още

Източници

  • Желев.С., Маркетингови изследвания, София 2008 година
  • Earl R. Babbie, Survey Research Methods, Second Edition
  • Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey

Външни препратки