|
|
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | '''Трансформацията''' ('''на английски: transformation''') е '''правило, което систематично променя една синтактична форма в друга''', функция, която променя позицията или посоката на осите на координатна система, или замяна на алгебричните изрази с техните стойности по отношение на друг набор от променливи за картографиране на едно място. Да трансформираш означава да промениш вида, формата или структурата. [[Бизнес трансформацията]] в контекста на [[мениджмънт]]а в организациите и системите, първо се появява в индивида и чак тогава в организациите. | + | '''Трансформацията''' е '''метод промяна на текущото състояние на обект, процес и т.н.''' |
| | | | |
| − | ==Теория на трансформацията== | + | ==Същност== |
| | + | Трансформацията (на английски: transformation) е правило, което систематично променя една синтактична форма в друга, функция, която променя позицията или посоката на осите на координатна система, или замяна на алгебричните изрази с техните стойности по отношение на друг набор от променливи за картографиране на едно място. Да трансформираш означава да промениш вида, формата или структурата. [[Бизнес трансформация]]та в контекста на [[мениджмънт]]а в организациите и системите, първо се появява в индивида и чак тогава в организациите. |
| | | | |
| − | Трансформацията става популярна, много често използвана и неразбрана дума от организациите на 21 век. [[Трансформацията]] се появява, когато лидерите създават визия за трансформиране, система за предизвикателни вярвания и неспиращи въпроси, предположения, модели, навици и парадигми, с цел да продължат развитието на организациите, прилагайки теорията на мениджмънта и чрез призмата на системата на задълбочени знания. За да се случи трансформация, хората трябва да се съсредоточат върху създаването на едно ново бъдеще, модел, който никога преди не е съществували в организацията и въз основа на нов начин на мислене и непрекъснато обучение, да открият нови, различни деиности, такива каквито никога не биха приели преди. Теориите често са избягвани в реалния свят на работния човек. Хората не се интересуват от концепции, когато всеки ден фокусът е върху това, което правиш, това, което трябва да се спечели чрез изработения дневен труд и загубите, които задължително трябва да бъдат избегнати. И все пак все повече и повече организации наблягат на [[теорията на трансформацията]] и интегрирането й в управлението на организацията. Когато се нуждаем от промяна ние се примиряваме с най-трудното и приемаме предизвикателството на стратегията на трансформацията, защото трябва. Има три възможни типа промяна: традиционен, преходен и трансформационен, като най- важните промени, които се извършват от всеки един от тях са в областта на начина на мислене – именно подобрение, промяна в стратегията и родикално преобръщане на ценностите.
| + | ==Приложение== |
| − | | |
| − | ===Метод на трансформацията=== | |
| − | | |
| − | За провеждането на трансформация д-р Едуардс Деминг предлага [[система от дълбоки познания]], която включва оценка на систематата, знания за промяната, теория на познанието и теория на психологията.
| |
| − | | |
| − | [[Image:method of transformation.jpg|thumb|left|alt=Метод на трансформацията. |”[[Трансформацията]]”.]]
| |
| − | | |
| − | ==Бизнес трансформацията==
| |
| − | | |
| − | [[Бизнес трансформацията]] е ключов фактор при провеждането на мениджърска стратегия, целяща да постигне синхрон между свързаните с персонала въпроси, технологичната осигуреност и дългосрочната фирмена стратегия и визия. Целта е да се подпомогнат и подкрепят иновациите в бизнес стратегиите, които да отговорят на дългосрочните цели на организацията. Бизнес трансформацията се постига чрез усилия на организациите и синхронизиране на техните дългосрочни стратегии с тези на персонала от една страна, и с финансовата обстановка в държавата от друга.
| |
| − | | |
| − | [[Трансформацията]] в областта на бизнеса може да се опише като:
| |
| − | | |
| − | * промяна във визията – чрез подобряване на услугите за клиентите
| |
| − | * промяна на формата - преразглеждане и преоценка на това, което бизнесът трябва да направи, при работата си с партньори и по-рационалното използване на всички видове ресурси
| |
| − | * промяна на начина - подобряване на начина, по който бизнесът работи и възприема нови организационни структури, умения, процеси и технологии
| |
| − | | |
| − | [[Image:transformation of bussines.jpg|thumb|right|alt=Модел на трансформацията в бизнеса.| “[[трансформацията]]”.]]
| |
| − | | |
| − | Освен това, организациите могат да постигнат [[бизнес трансформ]]иране чрез нови технологии, бизнес модели и практики за управление. От 2010 г. [[бизнес трансформ]]ацията се счита за съществена част от конкурентния бизнес цикъл.
| |
| − | | |
| − | ==Организационна трансформация==
| |
| − | | |
| − | Проблемът, свързан с [[трансформацията]] в организацията е основен през последните години в нашето общество. Той се налага преди всичко от прехода към демократичен стил на държавно управление и интензивното пазарно проникване във всички сектори на икономиката. Трансформирането на организациите от затворени в отворени социални системи е едно от основните предизвикателства пред висшия мениджмънт. Движещата сила на тези трансформации са комуникационните и информационни технологии. Новите възможности за генериране и предоставяне на информация променят начина на живот, на работа и мислене. Изискванията се увеличават на всяко ниво – от индивидуалното през екипното до глобалното. Това налага преоценка на редица смятани за безспорни досега модели на управление и генериране на концептуално нови организационни решения.
| |
| − | | |
| − | През последните няколко години в социалната практика се експериментират различни стратегии за [[организационна трансформация]] като TQM, производствената философия “точно на време”, реинженеринг на процесите, социо-техническо препроектиране, самоуправляващи се работни екипи и т.н. Тези популярни технологии създават добавена стойност към организационната ефективност, но те не оправдават напълно очакванията. В повечето случаи резултатите са краткосрочни, а причината за това е фрагментното прилагане на стратегиите в тесен организационен контекст (синдром на тестване на клетките).
| |
| − | | |
| − | Съвременните корпорации са комплексни и динамични системи. Не е възможно да се изолира и усъвършенства един фактор в бизнеса и да се очаква съществено подобряване на резултатите. Организационният успех е следствие от въздействието на набор от логически свързани фактори, условия и събития. Глобалната промяна изисква прилагането на комплексен подход едновременно на няколко организационни нива. В нейният обхват се включват бизнес стратегията, лидерството, философията на управление и практиките, организационната структура, ефикасността на процесите, културните ценности и нагласи, както и адекватността на информационната система и обучението.
| |
| − | | |
| − | === Три-степененният модел на организационно развитие на трансформацията===
| |
| − | | |
| − | Интегрирането на процесите на оценяване и проектиране в един общ модел е концептуална рамка на организационната трансформация. Възприемането на същностните характеристики на модела е важно условие и предпоставка за организационно развитие.
| |
| − | | |
| − | Тристепенният модел за [[организационна трансформация]] се фокусира върху факта, че бизнес-организациите не могат да се трансформират в съвършени без да притежават устойчива (стабилна) основа. Всъщност съвършенството изисква не само съпричастност, гъвкавост и иновативност, но и висока степен на подреденост, предсказуемост и контрол. Усилията на много лидери се провалят, когато се опитват да трансформират хаотичната организация в съвършена, без да изградят фундамента на устойчивостта.
| |
| − | | |
| − | В основата на устойчивостта са добрите [[управленски практики]]. Първата стъпка в процеса на [[трансформация]] на хаотичната организация е изграждането на адекватна структура и ред. Вариантите в тази посока са два. Единият се базира на контрола, но непосредствения резултат от него е краткосрочен, тъй като се атакуват симптомите, а не причините. Освен това тоталния контрол противоречи на философията на съвършенството. Вторият вариант към устойчивостта е свързан с формулирането на стратегическите фирмени цели и приоритети. На тази база се проектира адекватна организационна структура, нови роли и отговорности, документират се процеси и процедури. Създава се стабилна вътрешно-организационна среда, в която хората комуникират и взаимодействат свободно.
| |
| − | | |
| − | В основата на организационното съвършенство е дефинирането на адекватна [[управленска практика]], базирана на дългосрочните, а не на краткосрочните резултати (конфуцианска динамика). Тя намира конкретен израз в стратегическата насоченост на организацията, към непрекъснато реализиране на пробиви, реинвестиране в човешкия потенциал и педантична взискателност към качеството. Като синтез от идеите на ключовите лидери в системата идеологията въздейства на мислите, чувствата и програмира поведения, които усилват съвършенството, като изграждат тотална съпричастност и максимално удовлетворение от дейността. Основните бизнес процеси, политика и процедури, планирането, обучението, компенсаторната и информационната система се проектират в съответствие с възприетата идеология и [[бизнес стратегия]]. Вземането на решения се делегира на най-ниските управленски нива. Усилията се насочват към решаването на проблеми, а не на симптоми. Това неминуемо изисква работа в екип на консултантска основа и преструктуриране на индивидуалните роли.
| |
| − | | |
| − | В обобщен вид основните характеристики на хаотичната, устойчивата и съвършената организация са представени на фигура 1.
| |
| − | | |
| − | {| class="prettytable"
| |
| − | |-
| |
| − | |
| |
| − | Фаза</center
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | Наименование</center
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | Основни характеристики</center
| |
| − | | |
| − | |-
| |
| − | |
| |
| − | Фаза 1</center
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <centerХаотична</center
| |
| − | | |
| − | <centerорганизация</center
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | * Криза / Краткосрочен фокус;
| |
| − | * Неадекватни цели;
| |
| − | * Непрекъснато променящи се приоритети;
| |
| − | * Неясна политика и процедури;
| |
| − | * Конфликти и противопоставяне;
| |
| − | * Неадекватни културни нагласи и съпричастност към формулираните цели.
| |
| − | | |
| − | |-
| |
| − | |
| |
| − | Фаза 2</center
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | Устойчива</center
| |
| − | | |
| − | Организация</center
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | * Ясни цели;
| |
| − | * Установени практики и приоритети;
| |
| − | * Предсказуемост и контрол;
| |
| − | * Фокусът е върху перфектността на изпълнение на дейностите;
| |
| − | * Предварително дефинирани правила и процедури (технически и персонални);
| |
| − | * Ефикасност;
| |
| − | * Продуктивност;
| |
| − | * Осъзнати роли и отговорности.
| |
| − | | |
| − | |-
| |
| − | |
| |
| − | Фаза 3</center
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | Съвършена</center
| |
| − | | |
| − | организация</center
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | * Устойчиви резултати (фокусът е върху резултата, а не върху перфектността на изпълнение на дейностите);
| |
| − | * Уникални културни нагласи и съпричастност към поставените цели;
| |
| − | * Перфектни комуникации и адекватна информационна осигуреност на членовете на екипа;
| |
| − | * Инвестиции в развитието на човешкия потенциал;
| |
| − | * Овластена работна сила (работа в екипи на конкурентна основа);
| |
| − | * Импровизация в рамките на стратегическите фирмени цели;
| |
| − | * Елементите на организационния дизайн (процеси, структури, системи) поддържат мисията и фирмената култура.
| |
| − | | |
| − | |}
| |
| − | | |
| − | | |
| − | Фигура 1. Основни характеристики на хаотичната, устойчивата и съвършената организация
| |
| − | | |
| − | ===Интегративен модел за организационна трансформация===
| |
| − | | |
| − | [[Организационната трансформация]] е специфичен вид промяна, която засяга естеството на самите процеси, структура, системи и начините чрез които те се управляват. Тя е в основата на организационното развитие. Чрез нея се решават както проблемите на външната адаптация чрез преструктуриране и стратегическо планиране, така и на вътрешната интеграция – чрез въвеждане на нови ценности в организационната култура. Организационната трансформация е планиран процес, който е насочен към постигане на по-високи нива на организационна ефективност, като паралелно с това се увеличи удовлетвореността и психичното благополучие на нейните членове. Най-популярната прилагана практика е системата за създаване на трансформация.
| |
| − | | |
| − | [[Image:create transformation.jpg|thumb|left|alt=Система на трасформацията.|”[[Организационната трансформация]]”.]]
| |
| − | | |
| − | ====Трансформиране от хаотична в устойчива организация====
| |
| − | | |
| − | Трансформирането на [[организациите практики]] от хаотични в устойчиви и след това в съвършени изискват целенасочени интервенции на три нива (фиж фигура 2):
| |
| − | | |
| − | Фигура 2. Три нива на интервенции
| |
| − | | |
| − | Процесите на оценяване и проектиране са в основата на [[организационната трансформация]]. Практиката показва, че ако те бъдат управлявани адекватно, реално могат да се създадат устойчиви и/или съвършени организации. Организационната диагноза е “моментна снимка” на ефективността на системата. Тя определя избора на интервенции и съответно дълбочината и характера на промяната.
| |
| − | | |
| − | Проектирането, чийто обект са елементите на организационния дизайн е процес, при който [[мениджмънт]]ът балансира организационните ресурси за постигане на желаната промяна. Дизайнът е не само структура. Той не винаги е правилен или съзнателен. Балансирането на ресурсите е лимитирано от фирмения потенциал и външната среда.
| |
| − | | |
| − | Интегрирането на процесите на оценяване и проектиране в един общ модел е концептуална рамка при организационната трансформация.
| |
| − | | |
| − | Предложеният теоретичен модел е представен на фигура 3. Той включва пет ключови променливи – бизнес ситуация, стратегия, елементи на организационния дизайн (процеси, структура, системи), организационна култура и бизнес резултати.
| |
| − | | |
| − | ====Оценяване на трансформацията====
| |
| − | | |
| − | Оценяването на текущото състояние (status quo) е първия компонент в процеса на [[организационна трансформация]]. Чрез анализа и синтеза на събраната информация се идентифицират движещите механизми, като множеството променливи се свързват с организационните резултати и се установяват причинно-следствените зависимости. На тази база се формулират хипотези за стратегическото положение на системата във външната среда и се разработва план на действие.
| |
| − | | |
| − | Истинското изкуство на всяка оценка се свежда до умението да се разграничат критичните от второстепенните въпроси. Усилията се фокусират върху организационните лостове, които водят до положителна промяна в ефективността на системата. Идентифицирането на движещите механизми в процеса на оценяване се свързва с внимателния мониторинг на моделите на поведение и управление, които директно влияят върху резултатите. Това налага да се изследва организационната култура, която намира конкретен израз във възприетите практики. Следствие на анализа на елементите на дизайна (процеси, структура, системи) и областите на приложение на [[бизнес стратегиите]] се идентифицират зоните, които са естествени бариери в организационното развитие.
| |
| − | | |
| − | В основата на методическия инструментариум на процеса на оценяване е системния подход за анализ на взаимовръзките между отделните променливи. Диагнозата е критичен момент и основен фактор за осъществяване на организационната промяна.
| |
| − | | |
| − | Вторият ключов компонент в процеса на организационна [[трансформация]], който непосредствено следва оценяването е проектирането. В процеса на проектиране интегративният модел се изпълнява в обратен ред.
| |
| − | | |
| − | Във връзка с предложения модел за [[организационна трансформация]] могат да се направят следните обобщения:
| |
| − | | |
| − | Първо, конкурентното предимство в организационното развитие е пряко следствие от способността да се инициират и въвеждат трайни промени. Това налага пред мениджмънта две предизвикателства:
| |
| − | | |
| − | * Промяна в основните ценности и предположения (организационна култура) в съответствие с бизнес ситуацията;
| |
| − | * Проектиране на елементите на организационния дизайн (структурни промени) в съответствие с желаната стратегия.
| |
| − | | |
| − | Второ, процесите на оценяване и проектиране по нов начин създават и поддържат организационното съвършенство. Те не само осигуряват рационален анализ на структурната интеграция, но и развиват съпричастност към стратегическите фирмени цели.
| |
| − | | |
| − | Трето, истинското изкуство при оценяването на ефективността и проектирането е в способността да се идентифицират критичните въпроси и усилията да се фокусират върху всички нива на системата (организация - екип - индивид), а не върху изолирани фактори. Трансформирането на организациите от хаотични в съвършени изисква прилагането на комплексен подход и целенасочени действия при управление на промяната, а не фрагментарни усилия в тесен контекст.
| |
| − | | |
| − | Четвърто, целево-адаптивните организации осъществяват непрекъснат мониторинг на външните и вътрешни процеси като итеративно прилагат процесите на оценяване и проектиране.
| |
| − | | |
| − | Изводът, който се налага е, че предложения [[трансформационен модел]] е основно средство за организационно развитие. Той е фундаментален при осъществяване на планираната промяна в организацията и въвеждането на необходимите изменения в стратегията, структурата и процесите.
| |
| − | | |
| − | Управлението на външната среда е един от критичните въпроси на организационната трансформация. Много организации често предприемат вътрешни промени без да оценят тяхното отражение върху външната среда. Това е критично за организационния успех и друг симптом на вътрешното късогледство (управленски модел на поведение, при който усилията се насочват изключително върху усъвършенстване на вътрешните процеси, като се игнорират сигналите от външната среда). Новата стратегия, очаквания и методи на работа трябва да се съгласуват с ключовите външни групи (субконтрактори и клиенти). В противен случай липсата на поддръжка и въвеждането на прекален контрол водят до прекратяване на проекта. Дори ако усилията за промяна са успешни, неадекватното управление на външната среда е естествена бариера за бъдещото разпространение на добрата практика и потенциалните ползи за организацията или обществото. Независимо от високите резултати субконтракторите и клиентите няма да приемат новите ценности и нагласи следствие на културния, причинен от промените и ниската степен на информираност на външните групи.
| |
| − | | |
| − | Трансформирането на организациите от хаотични в съвършени предполага адекватни културни нагласи, съпричастност и активен проектен фокус върху всички нива на системата (организация – екип – индивид). Естествено няма универсална формула и прости решения. Да се реализира максималния потенциал на човешкия фактор е основно предизвикателство в управлението през новото хилядолетие. Изследваните в [[организационния модел]] основни принципи и модели са средствата чрез които висшия мениджмънт ще отговори на тези изисквания. Нищо от това обаче не е задължително. Всичко зависи от избора. Няма закон, който казва, че хаотичната организация трябва да се трансформира в устойчива или съвършена. Това е доброволен избор. Въпрос на оцеляване.
| |
| − | | |
| − | ==Неуспешната трансформация==
| |
| − | | |
| − | Много учени изследват неуспехите на [[ трансформацията]] като прибягват до нейната психология. Трансформацията се проваля когато има непълнота или липса на съответните лидерски знания или липса в [[системата от дълбоки знания]], визията или куража. Трансформацията зависи от всички тези елементи. Професионалното преминаване през трансформацията може да бъде плашещо и ужасяващо. То зависи от енергията и способността да се научи отрано за промяната. Формулата за успеха на трансформацията е следната:
| |
| − | | |
| − | Успех = осъзнаването+визия+метод+учение+интеграция
| |
| − | | |
| − | Без човек да осъзнае какво иска и какви са неговите цели няма да може да постигне успех чрез трансформация. Визия ('''лат. Visio – видение, идея, представа''')''' ''' е''' '''идеализирана представа за желано и достижимо състояние.Поглед в бъдещето на организацията, който се явява резултат от мислено движение от известното към неизвестното, базирайки се на известни факти, надежди и мечти с отчитане на възможности и опасности. Определя дългосрочен курс на развитие на организацията, разработен от мениджърите и одобрен от служителите на организацията.Визията трябва да даде отговор на следните въпроси:
| |
| − | | |
| − | * Как да се постигне успех в бизнеса, определен от мисията?
| |
| − | * Какво повече от всичко ценят потребителите?
| |
| − | * Как и с какви средства могат да бъдат победени конкурентите?
| |
| − | * Какви фактори ще определят пазарните тенденции в близките пет години?
| |
| − | * Какви сътрудници са необходими на организацията, за да достигне своите цели?
| |
| − | * По какви признаци и показатели ще се отчита ръста на организацията?
| |
| − | | |
| − | ==Компоненти на визията==
| |
| − | | |
| − | Визия е това, заради което организацията съществува. Определянето на визията е в компетенцията на висшия мениджърски състав. Тя трябва кратко, ясно и разбираемо да поясни предназначението на организацията и нейното развитие. В нея трябва да се опишат следните елементи:
| |
| − | | |
| − | * Действащи лица - хората, или по-точно, типовете хора, кои то извършват основните дейности в организацията.
| |
| − | * Околна среда - системната среда, в която е поставена да работи съответната организация.
| |
| − | * Потребители - група от хора или организационни структури, които се обслужват от организацията.
| |
| − | * Процес на преобразуване - показва основните дейности на организацията, или с други думи процеса на трансформация на входа на системата в изхода й.
| |
| − | * Поглед към света - описва мрежовата среда на взаимодействие с външния свят.
| |
| − | * Собственици - хората или структурите, които притежават и управляват организацията.
| |
| − | | |
| − | [[Image:vision.jpg|thumb|left|alt=Компоненти на визията.|]]
| |
| − | | |
| − | Интеграцията осигурява на трансформацията успешното внедряване в стратегията на компанията за дългосрочен период от време .Всичко това и невъзможно да се осъществи без помощта на подходящо обучение и метод за подход.
| |
| − | | |
| − | ==Приложения==
| |
| | | | |
| | Трансформацията е често приложима в 21 век, в условия на динамичното развитие на организациите. Често трансформацията не е разбрана от фирмите, които предприемат внедряването на този сложен способ. Но добре използваният метод може да доведе компанията до конкурентни предимства завладяването на нови пазарни дялове и намирането на нови пазарни ниши за реализация. | | Трансформацията е често приложима в 21 век, в условия на динамичното развитие на организациите. Често трансформацията не е разбрана от фирмите, които предприемат внедряването на този сложен способ. Но добре използваният метод може да доведе компанията до конкурентни предимства завладяването на нови пазарни дялове и намирането на нови пазарни ниши за реализация. |
| − |
| |
| | | | |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
| | | | |
| − | *[[Администрация]] | + | *[[Неуспешна трансформация]] |
| − | *[[Промяна]] | + | *[[Бизнес трансформация]] |
| − | *[[Управление на промените]] | + | *[[Организационна трансформация]] |
| − | *[[Управление на човешките ресурси]] | + | *[[Видове лидери]] |
| − | *[[Диверсификация]] | + | *[[Хипноза]] |
| | + | *[[Теория на трансформацията]] |
| | + | *[[Интегративен модел за организационна трансформация]] |
| | | | |
| | ==Източници== | | ==Източници== |
| Ред 235: |
Ред 46: |
| | *[http://bg.wikipedia.org/wiki/Хармоничен_анализ Хармоничен анализ на трансформацията на Фурие] | | *[http://bg.wikipedia.org/wiki/Хармоничен_анализ Хармоничен анализ на трансформацията на Фурие] |
| | | | |
| − | [[category:правленски решения и риск]] | + | [[category:Управленски решения и риск]][[category:Кибернетика]] |