Разлика между версии на „Ейбрахам Маслоу“

Версия от 15:19, 10 август 2013

Ейбрахам Маслоу

Ейбрахам Маслоу е роден на 1.04.1908г. (Бруклин, Ню Йорк). Той се занимава с психология и анализ на психологичните процеси. Създател е на широко популярната "Пирамида на потребностите".

Биография

Роден е в семейството на евреи емигрирали от Русия. Той е най-голямото от седемте деца на необразованите си родители. Майка му - жестока, властна и силно религиозна жена поражда у Маслоу омраза към религията и Бог. Баща му – “любител” на уискито, жените и кавгите, постоянно се опитвал да внуши на сина си, че е уродлив и глупав. Маслоу изкарва кошмарно детство. Тероризиран е не само в дома си, но и в училище, тъй като е дете на евреи. Това му пречи да контактува с връстниците си и прекарва повечето време в библиотеката.

1934г. завършва Уисконския университет като доктор по психолгия. По-късно работи в Колумбийския университет заедно с Торндайк, а после в Бруклинския колеж, където се запознава с Ерих Фром, Адлер, Карен Хорни и др. психолози. Контактите с тях подпомагат възникването и оформянето на хуманистичните му възгледи. За кратко време Маслоу се занимава и с психоанализа.

От 1951 до 1961г. е завеждащ катедра “психология” при университета Брандис, след което става професор в същия университет. През 1969г. се отдава на занимания с философия, политика на демокрацията, етика и икономилка, а година по-късно умира от сърдечен пристъп, следствие от хронично заболяване на сърцето.

Възникване на хуманистичната психология

В началото на 60-те години на 20 век с цел да се създаде теоретична алтернатива на бихевиоризма и психоанализата, от група персонолози, обединени под ръководството на Маслоу е въведен термина “хуманистична психология”. Това не е строго организирана теретична система, а по-скоро движение от учени което Маслоу наричал “психологическата трета сила”. Корените на хуманистичната психология произлизат от екзистенциалната философия на Киркегор, Ясперс, Хайдегер, Сартр както и от възгледите на редица хуманистично ориентирани психолози като Фром, Роджерс, Франкъл, Мей.

Хуманистичната психология приема, че единствено човек може да конструира своето поведение и жизнен опит. Той е мислещо същество което преживява решава и свободно избира измежду предоставените възможности своите действия и е отговорен за тях.

Мотивацията и потребностите на човека

Пирамида на Маслоу

В изследването и изучаването на човешката личност Маслоу обръща сериозно внимание на мотивацията на човека. Според него той е мотивиран да постигне лични цели и това придава значение и осмисленост на живота му. Той е “желаещо същество” което рядко достига състояние на удовлетворение, винаги когато една потребност е задоволена на нейно място се появява друга която насочва усилията и вниманието му.

Потребностите се появяват и задоволяват постепенно. Възможно е да има едновременно частично удовлетворяване на една и частично неудовлетворяване на друга потребност.

Според Маслоу средностатистическия човек удовлетворява своите потребности в следното съотношение:

85% физиологическите
70% безопасност и защита
50% любов и принадлежност
40% самоуважение
10% самоактуализация

Теория на самоактуализацията

Маслоу се опитва да валидизира своята теория за потребностите. Концентрира се обаче само върху изследването на процеса на самоактуализация. Поради неточни теоретични формулировки в теорията му се появяват някои затруднения: той не изяснява до колко трябва да е задоволена низшата за да се появи следващата по висша потрбност. Също така не доказва, че метапотребностите стават доминиращи след като се удовлетворят базисните.

Публикувна литература

1964 “Религия, ценности и върховните преживявания”;

1965 “Еупсихея: дневник”;

1966 “Психологи на науката: рекогнисцировка”;

1969 “По посока на психологията на битието”;

1970 “Мотивация и личност” (издадена 1987г.);

1971 “Новите измерения на човешката природа”.

Вижте още

Източници

Абрахам Маслоу ; Прев. от старогр. Г. А. Балла, Новые рубежи человеческой природы 1999 "Смысл" 425 с. 12983
Ейбрахам Маслоу, Мотивация и личност

Външни препратки

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 [[file:pm.jpg|right|thumb|500px|Пирамида на Маслоу]]
 В изследването и изучаването на човешката личност Маслоу обръща сериозно внимание на [[мотивация]]та на човека. Според него той е мотивиран да постигне лични цели и това придава значение и осмисленост на живота му. Той е “желаещо същество” което рядко достига състояние на удовлетворение, винаги когато една потребност е задоволена на нейно място се появява друга която насочва усилията и вниманието му.
-Потрбностите са вродени или инстинктни и са йерархически подредени. Маслоу изразява тази йерархия, като подрежда потребностите пирамидално по следния начин:
-За да се проявят ( да се осъзнят и започнат да мотивират) потребностите от по-горните етажи, доминиращите потребности, разположени в основата на пирамидата трябва да бъдат повече или по-малко удовлетворени. Не е възможна появата на по-висши потребности, ако някоя от по-низшите не е задоволена. Колкото по-високо стигне човек в тази [[йерархия]] толкова повече индивидуалност, човешки качества и психично здраве демонстрира той.
-В така изразената йерархия може да има изключения. Според Маслоу творческите личности например, могат да творят независимо от социалното си положение и затруднения. Хора със силно изразена [[ценностна система]] и идеали не престават да ги отстояват дори най-ниско разположените им потребности (физиологичните) да са незадоволени. Също така е възможно някои да създадат своя собствена йерархия на потрбности в зависимост от особеностите на характера.
 Потребностите се появяват и задоволяват постепенно. Възможно е да има едновременно частично удовлетворяване на една и частично неудовлетворяване на друга потребност.
@@ Ред 33: / Ред 27: @@
 *40% самоуважение
 *10% самоактуализация
 ==Теория на самоактуализацията==
 Маслоу се опитва да валидизира своята теория за потребностите. Концентрира се обаче само върху изследването на процеса на самоактуализация. Поради неточни теоретични формулировки в теорията му се появяват някои затруднения: той не изяснява до колко трябва да е задоволена низшата за да се появи следващата по висша потрбност. Също така не доказва, че метапотребностите стават доминиращи след като се удовлетворят базисните.