Разлика между версии на „Управление“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 4 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
 
'''Управлението''' (в някои случаи и като [[Мениджмънт]], макар да не са съвсем еднозначни) е '''извършването и упражняването на ръководни дейности в определена организирана [[система]]''' (системите могат да бъдат от различно естество - биологични, социални, бизнес, технически, правни), за да се синхронизират и целеположат дейноствите на участващите в нея, да се гарантират опазването на специфичната структура на системите, да се поддържат наличните дейности и реализират програмни цели.  
 
'''Управлението''' (в някои случаи и като [[Мениджмънт]], макар да не са съвсем еднозначни) е '''извършването и упражняването на ръководни дейности в определена организирана [[система]]''' (системите могат да бъдат от различно естество - биологични, социални, бизнес, технически, правни), за да се синхронизират и целеположат дейноствите на участващите в нея, да се гарантират опазването на специфичната структура на системите, да се поддържат наличните дейности и реализират програмни цели.  
 +
==Същност==
 +
Както за всяка друга наука, няма дефиниция за управлението, която да обединява всички специалисти от всички гледни точки. Налице е обаче една гледна точка, която може би е най-разпространена и обяснява управлението по следния начин. За всяка орг-я съществува процес на управление изразен в реализацията на отделни функции, които трябва да изпълнява всеки ръководител. Затова в най-новите изсл-я в областта на мениджмънта управлението следва да се разглежда като процес от реализацията на някакви функции, макар че няма единно становище по въпроса за същността на управленските функции. Повечето от специалистите са склонни да приемат следното определение управлението е процес на планиране, организиране, ръководене, контрол и промяна, необходими за формулирането и достигането на целите на орг-та. Според Питър Дракър, който се счита за един от големите теоретици в мениджмънта управлението това е особен вид дейност, която превръща неорганизираната тълпа в ефективна целенасочена и производствена група. Според него управлението води до сериозни социални изменения. Управлението може да се дефинира още като целенасочен начин на въздействие в/у поведението на някаква орг-я за достигането на предварително определни цени.
 +
За да съществува процес на управление трябва да са на лице най-малко 3 неща:
 +
*да има някой, който да въздейства;
 +
*да има обект в/у, който да се въздейства;
 +
*да има предварително поставена [[цел]].
  
Управлението може да бъде синоним и на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Власт власт].
+
Тези три момента определят, т.нар.[[система]] на управление. Субектът на управление изпълнява функциите планиране, намиране, организиране, ръководене, мотивиране, [[контрол]] и промяна. Функционалния разрез на мениджмънта е изходен момент при изследване същността на процеса на управлението. Още през 1916г. френския индустриалец Анри Файол написва функционалния подход в мениджмънта и издига тезата, че всички [[мениджър]]и изпълняват сходни дейности независимо от равнището, на което се намират, дейността с която се занимава и орг-та, в която работи. Във [[функция]]та планиране са включени дейностите и работите по целеулавянето. Определянето на целта е особено важна за управлението, тъй като чрез него се определят насоките за развитието на организацията. Като субектът може сам да формулира целите си, но може да ги получи като ограничително условие от друг субект, от който зависи. Организирането като функция включва проектирането на организационен модел подбора, обучението и разпределянето на кадрите, образуването на комуникационни и информационни мрежи, като важно е да се има предвид, че различните цели и стратегии изискват различен вид организация, за да бъдат реализирани. Главната цел на ръководството е да накара персонала да действа така, че да бъдат реализирани организационните цели.  
 
 
==Развитие==
 
 
 
Първата реална школа в теорията на управлението се сформирва в началота на 20 век. Това е класическата школа.  
 
 
 
===Класическа школа===
 
 
 
Тя обхваща две основни направления: [[научен мениджмънт]], който е насочен към работата на отделните работници и [[административна теория]], свързана с управлението на [[организация]]та като цяло. По своята същност научният мениджмънт представлява цялостната революция в съзнанието на управляващите и работници. Негов основоположник е [[Фредерик Тейлър]]. Основната идея в теорията е, че управлението трябва да осигурява „максимално благополучие както за работодателите, така и за всеки работник”.
 
 
 
За основоположник на административната теория се смята френският изследовател Анри Файол. Главното в приноса на Файол за мениджмънта е отделянето на управленската от останалите дейности на фирмата и превръщането и в самостоятел обект на изследване. Според френския учен, управленската дейност включва пет елемента или общи функции: [[организиране]], [[планиране]], [[контрол]], командване и координиране.
 
 
 
Еволюцията в класическата школа води до постепенно изместване на вниманието на мениджърските дейности, от управлението на работата към управлението на цялата организация. Най-важното за нея обаче е, е именно тя дефинира мениджмънта като ясно разграничен елемент на организираната човешка дейност.
 
 
 
===Поведенската школа===
 
 
 
Тя е свързана с имената на [[Барнард]], [[Мейо]], [[Макгрегър]] които поставят началото на движението за по-добро разбиране на хората в процеса на трудовата им дейност. Работите им помагат да се основе научна сфера, неречена [[организационно поведение]]. T.e., ако класическата школа е рационална, поведенската е социална.
 
 
 
В основата на поведенската школа стоят две направления: движението „ Човешки отношения” и развитието на науката за поведението.
 
 
 
===Количествената школа ===
 
 
 
Тя се появява след Втората световна война. Редица постижения от военно дело се пренасят в количествената школа. Тя се различава съществено от класическата и бихейвиористката школа. В основата на количествения мениджмънт е внедряването в управлението преди всичко на математически модели от такива области като теория на равновесието, [[линейно програмиране]], теория на опашките, мрежови модели, [[имитационно моделиране]],[[ http://bgтеория на вероятностите]], [[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7|регресионен анализ]].
 
 
 
Всяка една от трите школи се появява на определен етап от развитието на социалните организации и търси решенията на проблемите на управлението им в контекста на своята водеща идеология. За класическата школа това е [[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC|рационализмът]], за поведенската – социалната природа на човека, а за количествената – математически модели и компютърът. След 50-те години ХХ век настъпва известно сливане или обединяване на идеите от трите школи. То се проявява в това, че по-новите теоретици се опитват да интегрират и обобщят натрупаните знания. На тази база възникват двата водещи съвременни подхода в мениджмънта – системният подход и ситуационният подход.
 
 
 
===Системен подход ===
 
 
 
В основата на този подход стои виждането на всяка организация като единство от взаимосвързани части, обединени от една обща цел. За изследването на това единство, системният подход използва понятийния апарат и принципите на общата теория на системите, отчитайки главните особености на социалните системи. Те не възникват по естествен път в природата, а са създадени от човека и са неперфектни. Социалните системи се основават на нагласи, възприятия, разбирания, мотивация, навици и очаквания на човешките същества. Водещ елемент са хората с техните потребности, желания. За да задоволи своите потребности, човек е принуден да се труди и в процес на труд, той удовлетворява своите потребности. Системния подход винаги се основава на взаимодействия, взаимоотношения, единодействие и преследване на общи цели. Той е основната практика в страните които разчитат на колективните резултати.
 
 
 
===Ситуационен подход ===
 
 
 
При този подход е важно разбирането, че не съществува „един-единствен най-добър начин”, а ефективността на различните мениджърски стилове, техники и функции трябва да варира в зависимост от конкретните обстоятелства на ситуацията. Ситуационният подход акцентрира на силното въздействие на факторите на средата върху дейността на организациите. Постигането на ефективност във фирмите зависи от откриването на подходяща комбинация между статегия, структура, технология, ангажираност и нужди на хората и конкретното влияние на средата.
 
 
 
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
  
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Management Мениджмънт] - англ. език
+
* [[Управление на риска]]
* [[Мениджмънт]]
+
* [[Управление на операциите]]
* [[Администрация]]
+
* [[Поведенческа школа на управление]]
* [[Система]]
+
* [[Административна школа на управление]]
* [[Научен мениджмънт]]
+
* [[Игри и симулатори за управление на портфейлни инвестиции]]
* [[Административна теория]]
+
* [[Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор]]
 +
* [[Школа на научното управление]]
 +
* [[Стратегии за управление в публичния сектор]]
 +
* [[Обект (управление)]]
 +
* [[Управление на верига за доставките]]
 +
* [[Управление на човешките ресурси]]
 +
* [[Доверително управление]]
 +
*[[Системен подход]]
 +
*[[Ситуационен подход в управлението]]
 +
*[[Количествен подход в управлението]]
 +
*[[Процесен подход]]
  
 
==Източници==
 
==Източници==
Ред 54: Ред 37:
 
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]
 
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]
 
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]
 
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LO4pnNTTqFsJ:portal.shoumen-cci.com/attachments/trainings/strategishesko_planirane_NPO.pps+pest+%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&cd=24&hl=bg&ct=clnk&gl=bg СТРАТЕГИЧЕСКО  ПЛАНИРАНЕ  НА ДЕЙНОСТТА НА НПО]
 
 
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]
 
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]
 
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]
 
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]
  
 
[[category:Стратегическо управление]]
 
[[category:Стратегическо управление]]

Текуща версия към 14:40, 10 август 2013

Управлението (в някои случаи и като Мениджмънт, макар да не са съвсем еднозначни) е извършването и упражняването на ръководни дейности в определена организирана система (системите могат да бъдат от различно естество - биологични, социални, бизнес, технически, правни), за да се синхронизират и целеположат дейноствите на участващите в нея, да се гарантират опазването на специфичната структура на системите, да се поддържат наличните дейности и реализират програмни цели.

Същност

Както за всяка друга наука, няма дефиниция за управлението, която да обединява всички специалисти от всички гледни точки. Налице е обаче една гледна точка, която може би е най-разпространена и обяснява управлението по следния начин. За всяка орг-я съществува процес на управление изразен в реализацията на отделни функции, които трябва да изпълнява всеки ръководител. Затова в най-новите изсл-я в областта на мениджмънта управлението следва да се разглежда като процес от реализацията на някакви функции, макар че няма единно становище по въпроса за същността на управленските функции. Повечето от специалистите са склонни да приемат следното определение управлението е процес на планиране, организиране, ръководене, контрол и промяна, необходими за формулирането и достигането на целите на орг-та. Според Питър Дракър, който се счита за един от големите теоретици в мениджмънта управлението това е особен вид дейност, която превръща неорганизираната тълпа в ефективна целенасочена и производствена група. Според него управлението води до сериозни социални изменения. Управлението може да се дефинира още като целенасочен начин на въздействие в/у поведението на някаква орг-я за достигането на предварително определни цени. За да съществува процес на управление трябва да са на лице най-малко 3 неща:

  • да има някой, който да въздейства;
  • да има обект в/у, който да се въздейства;
  • да има предварително поставена цел.

Тези три момента определят, т.нар.система на управление. Субектът на управление изпълнява функциите планиране, намиране, организиране, ръководене, мотивиране, контрол и промяна. Функционалния разрез на мениджмънта е изходен момент при изследване същността на процеса на управлението. Още през 1916г. френския индустриалец Анри Файол написва функционалния подход в мениджмънта и издига тезата, че всички мениджъри изпълняват сходни дейности независимо от равнището, на което се намират, дейността с която се занимава и орг-та, в която работи. Във функцията планиране са включени дейностите и работите по целеулавянето. Определянето на целта е особено важна за управлението, тъй като чрез него се определят насоките за развитието на организацията. Като субектът може сам да формулира целите си, но може да ги получи като ограничително условие от друг субект, от който зависи. Организирането като функция включва проектирането на организационен модел подбора, обучението и разпределянето на кадрите, образуването на комуникационни и информационни мрежи, като важно е да се има предвид, че различните цели и стратегии изискват различен вид организация, за да бъдат реализирани. Главната цел на ръководството е да накара персонала да действа така, че да бъдат реализирани организационните цели.

Вижте още

Източници

  • М. Харизанова. Управление-теория и практика, София, 2006 г.
  • М. Мирчев. Основи на управлението, София, 2006 г.

Външни препратки