Преглед на кода на Търговия с опции за вредни емисии

[[Image:ZAVOD.jpg|thumb|right|''CO2'' емисии]]
'''Търговията с вредни емисии''' е '''част от [[свободния пазар]]''', на който се продават [[кредити]] или ваучери за вредни емисии (обикновено на газове, свързани с парниковия ефект). Цели се използването на [[икономичен подходи]] за редуциране на [[замърсяване]]то на въздуха.

==Дефиниция==

Централната власт определя капацитета на вредни емисии, които могат да бъдат освободени в атмосферата. Този капацитет се разбива на парчета и след това се продава на фирмипод формата на [[кредит]]и и ваучери, които представляват правото на фирмата да освобождава в атмосферата определен обем от специфичен замърсител. Броят на тези [[кредит]]и  неможе да надвишава определения капацитет. По този начин се задължават фирмите, освобождаващи вредни емисии, да притежават определен брой [[кредит]]и, отговарящ на тези емисии. Фирмите, които не изпълват определения брой емисии, планиран от тях, при закупуването на [[кредит]]ите, могат да ги продадат на фирми нуждаещи се от тях.

==Пазари==

За улесняване на пазара един [[кредит]] се равнява на един [[метричен тон]]&nbsp;''CO2''. Продажбата им може да става директно между купувача и продавача или на международния пазар. По настоящем има шест пазара, работещи с такива покупко-продажби : &nbsp;

# ''Chicago Climate Exchange (до 2010'''')''
# ''[[European Climate Exchange''
# ''[[NASDAQ]] OMX Commodities Europe''
# ''[[PowerNext]]''
# ''Commodity Exchange Bratislava''
# ''European Energy Exchange''

Цените обикновено се измерват в евро на тон въглероден диоксид или неговия еквивалент (CO2e). Продажбата на други газове, свързани с парниковия ефект, също е възможна, но се разглеждат като заместители на въглеродния диоксид. Много внимателно се следят пазарните стойности, за да се поддържа ликвидността на пазара чрез отворена конкуренция и прогнозирани покупки.

==История на търговията с вредни емисии==

Историята на търговията с вредни емисии слага своето начало в Америка. Еволюцията й през времето се разделя на четири фази:

# Гестация – оформяне на формата ''„гъфкава регулация” ''(от ''[[Коасе]], [[Крокер]], [[Далес]] и [[Монгомари]] '').
# Доказване на принципите – сертифициране на продажбите на емисии в акта [[Clear Air]] през 1977 г.
# Прототип – пусната е в сила програмата „Проект 88” през 1980 г., целяща да обедини екологичните и индустриалните интереси
# Формиране – разпръсквайки се от американския акт към глобалните актове и от там към директивите на Европейския съюз. Това дава началото на глобалния [[въглероден пазар]] и формирането на [[карбоновата индустрия]] 

==Вижте още==

* [[Протоколът от Киото]]

==Източници==

* Stavins, Robert N. ‘''Experience with Market-Based Environmental Policy Instruments''’ Discussion Paper 01-58. - (November 2001).&nbsp;Washington, D.C.: Resources for the Future. Retrieved 2010-08-25.

==Външни препратки==

* [http://en.wikipedia.org/wiki/NASDAQ_OMX_Commodities_Europe Change NASDAQ OMX Commodities Europe] 
* [http://www.powernext.com/#sk;tp=app;n=page;f=getPage;t=page;fp=system_name:Company_Profile;lang=en_US;m=Powernext_Group PowerNext]
* [http://en.wiki.kbb.sk/CommodityExchange/Commodity_Exchange_Bratislava,_JSC Commodity Exchange Bratislava]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/European_Energy_Exchange European Energy Exchange]
* [http://www.ehow.com/info_8274292_economics-methods.html  Икономичен подходи]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Carbon_credit Кредити (en)] 

[[category:Финансови пазари и инструменти]]