Явление
Явление е всяко наблюдаемо събитие. Физическо явление, факт, потвърдимо събитие. В този смисъл терминът се използва без непременно да се разглеждат причините за това събитие. Важно събитие ,особен случай с голямо значение. Това е явление в нашия културен живот.
В естествените науки
Физическо явление факт, потвърдимо събитие. В този смисъл терминът се използва без непременно да се разглеждат причините за това събитие.
Във физиката, физичните явления са обекта във всички наблюдения. Явление може да е свойството на веществата, енергия или пространство във времето, както и други.
Във философията
През средните векове явлението е феномен , обект на чувствено съзерцание, чувствено постижимо явление.
В модерната философия явление означава, феномен който е възможно да се постигне чрез научен подход.
Оптично явление
Оптичен феномен е природно явление, при което човешкото око възприема визуални факти, които не съответстват на реалността.При всички случаи появата на такива феномени е обусловена от цял комплекс метереологични условия – влажност на въздуха, температура и географски фактори – релеф и т.н.Тези феномени днес са лесно обясними от гледна точка на физиката , но в миналото са били възприемани от мистична гледна точка.По известни оптически феномени са миражите.
Физични явления
Общото название на различните физични процеси ( разтваряне , втвърдяване , топене , втечняване, протичане на електлически ток и други. При физичните явления веществата се запазват – не се превръщат в други вещества, тоест градивните им частици не се променят по вид.
Пример за явление в икономиката
Дълбоките рецесии, съпроводени от анемично възстановяване, ще се превърнат в норма, вместо в изключение, тъй като работната сила нараства с по-бавни темпове, посочват водещи икономисти, цитирани от Bloomberg.
Типичното свиване на икономиката „ще е по-стръмно, а възстановяването на производството и заетостта по-бавно“, се посочва в доклад на Джеймс Сток от Харвардския университет и Марк Уотсън от Университета в Принстън.
„Може да очакваме, че високата безработица ще е типична за възстановяванията от бъдещи рецесии“, изтъкват те. „Те ще са сходни с възстановяванията, наблюдавани след последните две рецесии“.
Според икономистите, които са членове на Националното бюро за икономически изследвания (NBER) в САЩ – институцията, която определя продължителността на всеки бизнес цикъл – дълбочината, продължителността и последствията от 18-месечната рецесия, която приключи през юни 2009 г., са предвидими на базата на паралели с предишни спадове.
Заключенията на Сток и Уотсън също така са в противоречие с изследване на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, според което възстановяването от рецесии, причинени от финансови сривове, е различно. Според Сток и Уотсън, „последната рецесия е резултат от серия сътресения, които просто са били по-мащабни от наблюдавани в миналото сходни икономически трусове. При това реакцията на макропоказателите към тези сътресения са почти идентични с историческите“.
Авторите идентифицират 6 икономически шока, които могат да обяснят протичането на всяка рецесия, включително спада от 2007 г. - 2009 г. „Изследването на измененията на цените на петрола, валутната политика, продуктивността, несигурността, ликвидния и финансов риск и фискалната политика е достатъчно, за да се направят изводи за евентуалните последствия от всяка рецесия“, посочват те.
Анализът на последния спад разкрива, че "икономиката е била засегната от серия последователни, необичайно тежки сътресения, всички от които са били наблюдавани и преди, макар и не в подобни мащаби или за толкова кратко време“, посочват авторите.
Последната рецесия е предизвикана от първоначално шоково нарастване на цената на петрола, последвано от финансовата криза, колапс на финансовите пазари и продължителна несигурност, породена от политически проблеми.
Въпреки че анемичният характер на последното възстановяване може да е индикатор, че този път нещата стоят различно, авторите подчертават, че това по-скоро е следствие от дългосрочните структурни икономически промени, отколкото от рецесията.
През първите 8 тримесечия на възстановяването, което започна през юни 2009 г., щатската икономика нарасна с 5% в сравнение със средно 9,2% след 7-те рецесии между 1960 г. и 2001 г. За периода заетостта е нараснала с едва 0,6% вместо с 4%, както в периодите на предишните възстановявания, се посочва в изследването.
Измененията в дългосрочните тенденции или фундаменталната структура на икономиката, а не самата рецесия, са основна причина за забавянето на възстановяването на заетостта, твърдят Сток и Уотсън.
Негативните тенденции във фундаменталната структура на икономиката от друга страна се обясняват почти изцяло с демографски проблеми.
Вижте още
Източници
- Явление
- Георги Марков, "Балканизацията" геополитическо явление в конфликтознанието 2011
- Татьяна Александровн Марченко, Потребность как социальное явление