Ценообразуване на фючърс

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Фючърсната цена при стоковите фючърси се определя на базата на концепцията за т.нар. приемлива печалба.

Същност

Това е възможно при дефицит на достъпните физически стоки. Такъв пазарен дефицит се среща, когато притежателите на физически стоки не желаят да се раз-делят с тях. При подобна ситуация се казва, че стоката притежава приемлива печалба (на англ. convenience yield): т.е. има една вероятна печалба (или възвръщаемост) от простото притежаване на стоката. Тази печалба не се нуждае от парично възвръщане или възвръщаемост, която е твърде жалка. Тя би могла да бъде подразбираща се печалба, която фирмата очаква да получи от своите материални запаси, снабдявайки без прекъсване своите дългосрочни клиенти. Основната формула, използвана за формиране на фючърсната цена, е следната:

F1.jpg

където: F t,T -фючърсната цена в период t за доставка във време Т; Cb t - цената на базовата стока в период t; CC t,T - обща стойност на разходите за съхранение на базовата стока от време t до време Т; Y t,T,/1/ - приемлива печалба за периода от време t до Т.

Предсказването на стоковите фючърсни цени е трудно поради неочакваните вариации на приемливите печалби. Затова е нужно да се познава детайлно икономическата основа на стоковия пазар. На стоковите борси се търгуват земеделски стокови фючърси, които често се наричат меки стокови фючърси. Това са какао, кафе, за-хар и памук. В САЩ се търгуват зърно, живи животни и др. Фючърсната търговия може да бъде от голяма полза за производителя. От една страна, той може да раздели риска от нежелано изменение не цените, а, от друга, да облекчи кредитирането на своята дейност, залагайки фючърсите пред банките при отпускане на кредити. Така се осигурява възможност за допълнително кредитиране на земеделските производители, които изпитват големи затруднения при стартирането на новия производствен цикъл. Например, ако производителят е стоял твърдо на спот-пазара, той би загубил. Оперирайки на спот пазара и на фючърсния пазар, той ограничава загубата. Търговията с фючърси е немислима без клирингова къща. Всеки търговец трябва да има фючърсна сметка. В тази сметка става ежедневно остойностяване на неговите отворени позиции. Пе-чалбата (загубата) по фючърсните позиции се определя всекидневно и се наричат вариационен маржин (на англ. variational margin или settlement variation).

Вариационният маржин се намира по формулата:

F2.jpg

където: Vm [i] - вариационният маржин за i-ти търговски ден; Nc[i] - брой контракти (открити позиции) в i-ти търговски ден; P[i] - цена на фючърса в i-ти търговски ден.

Естествено е, че при откриване на позиция Vm [i] = 0.

Въвеждането на ежедневно коригиране на фючърсните позиции решава едновременно няколко задачи:

Първо - Тази техника за отчитане на откритите позиции е проста за организация. Вместо многобройните двойки купувач-продавач има само два показателя: последната разчетна цена (на англ. settlement price) и броят на откритите позиции на всеки участник; Второ - При откриване на позиции и тяхното последващо закри-ване разликата в цените на покупката и продажбата незабавно е на-числена по сметката на участника; Трето - Вариационният маржин е част от системата за гарантиране на сделките, предприемани от клиринговата къща за осигуряване на задълженията на участниците във фючърсната търговия.

Вижте още

Източници

  • Bodie, Zvi; Kane, Alex; Markus, Alan (2009). Investments (eight edition)
  • Lioui, Abraham; Poncet, Patrice (2005). Dynamic Asset Allocation with Forwards and Futures
  • Valdez, Steven (2000). An Introduction To Global Financial Markets (third edition). Basingstoke, Hampshire: Macmillan Press

Външни препратки