Физика

The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Светкавица

Физиката е една от най-старите области в познанието, и дълго време понятията Физика и Философия са се използвали като синоними, но с времето са се обособили като отделни науки. Терминът Физика е използван за първи път от древногръцкия философ и учен Аристотел през IV век пр.н. е.

Същност

Физиката (от гръцки език: φυσικός – естествен, φύσις – природа) е естественa наука, която се занимва с изучаването на фундаменталната природна структура и закономерности, в материалния свят. Тя е точна наука, което значи че изразява конкретни количествено-измерими велични. Във Физиката, както във всяка друга наука съществуват теории, благодарение на които могат да се правят предвиждания за бъдещето. Освен теоретична, съществува и практическа, експериментална част, която извежда конкретно измерими резултати. Връзката между теоретичната и експерименталната част на физката се изразява в корелацията между тях. Създаването на една теория подтиква към нейното доказване по емпиричен път, или отхвърляне, а може и да провокира съзадаване на нови теории. В съвременния свят физиката има огромно значение, тъй като благодарение на нея се развиват множество други науки и отрасли. Нпример благодарение на термодинамикатае изобретен ДВГ и съответно автомобилите, от радиотехниката са произлезли компютрите, от електромагнетизма – електромоторът, телефонът, влаковете на магнитна възглавница и т.н.

Предмет

Исаак Нютон

Физиката изучава широк спектър от предмети и явления, включвайки както изключително миниатюрни частици – молекулната физика така и огромни по мащабите си предмети като планети и звезди (астрономия). По своята същност науката физика цели да обясни защо физическите връзки и взаимозависимост между отделните частици и енергии, и начините по които те си взаимодействат, са такива? Защо фундаментални частици при своето групиране посредством различни връзки изграджат коренно различни физически форми? От какво зависят и как се образуват плътността, твърдостта, физическите свойства на телата, и начините по които тези тела реагират на влияния от външната среда? Например през 17 в. са открити две много важни явления, магнетизъм и електричество, които в последствие се обединяват е електромагнетизъм. Първото е открито в Древен Кирай като е установено, че определен вид скали (магнетит) се привличат една друга. Другото явеление е открито още по-рано, от гърците. То се изразява в това, че при триене в кожа се предизвиква ефектът на привличане.

Теория и практика

Между понятията теория и практика във физиката съществуват изестна разлика, тъй като от една страна физиците занимаващи се с теория не се занимават с практика и експериментална дейност, и обратното. Теоретиците се стремят да установят експерименталните резултати чрез развиване на математически модели, докато физиците експериментатори доказват теориите. Тъй като това е една доста комплексна наука, много различна от всички останали, не е рядкост да се извърши експеримент който да опровергае една теория и получавайки диаметрално противоположни резултати на очаквание, да подтикне към създаване на нови теории. Точно на този вид корелация между теория и практиката (това че единият спектър предпоставя развитие и открития в другия) се основава прогресът на тази наука, образувайки своеобразен самозадвижващ се механизъм. Съществуват и друг вид физици, такива които се занимават едновременно и с теория и с практика, те се наричат феноменологисти.

Връзка с философията

Галилео Галилей

Може да се приеме, че физиката произлиза от древногръцката философия, тъй като първи опити да дефинира материята е направил Талес, след него Демокрит е стигнал до извода, че материята трябва да се редуцира до инвариантно състояние, последван от астрономията на кристалния небосвод на Птоломей, и стигайки до съжденията на Аристотел, събрани в книгата „Физика“. Така физиката не се разграничава от философията чак до 18 в. наричайки се естествена философия (натур-философия). Тъй като физиката се отделя от философията, тя отговаря на някои по-рано поставени от философията въпроси, но в същото време възникват и множество нови. Съществуват не-малко философски въпроси, отнасящи се до физиката, като например какво представлява време-престранството, детерминизмът, емпиризмът, реализмът и т.н., а физици като Пиер Симон Лаплас, който е разглеждал философските аспекти на каузалния детерминизъм; Ервин Шрьодингер, който пише за квантовата механика и др.

История на физиката

Алберт Айнщайн

Ранните физични теории са били развивани като философии, а центрове на познанието и развитието в древността са били Вавилон, Египет, Индия, Китай, а по-късно Древен Рим и Древна Гърция. За първоприемник и баща на модерната физика е приет Галилео Галилей. Той първи е стигнал до идеята, че всяка теория трябва да бъде доказана експериментално. Негов последовател е англииският учен, математик и философ Исаак Нютон, който се ражда в годината, в която умира Галилей. Той използва за основополагащи идеите на Галилей и доразвивайки ги създава цял, много важен дял от физиката наречен Механика. Три века по-късно, през 20 в. , немският учен Алберт Айнщайн прдължава развитието на тази наука. Много популярно е неговото уравнение: E = mc2 за еквивалентността на маса и енергия.

Така обособяването на науката физика като отделна наука, както и процесът на еволюция оказват огромно влияние върху развитието на всички аспекти от обществения живот на човечеството. Развитието на физиката продължава и до днешни дни, и ще продължава, тъй като има много въпроси на които физиката може да даде отговори.

Вижте още

Източници

Амир Аксел ; Прев. от англ. Антоанета Дончева-Стаматова Сътворението на Вселената или Големия адронен колайдер 2011
Андрей Василев Апостолов Физика на кондензираната материя 2000 Унив. изд. "Св. Климент Охридски"
Йордан Петров Влахов Математични методи на физиката 2004 Унив. изд. "Св. Кл.Охридски" 260 с.
Йордан Петров Влахов Задачи по математични методи на физиката 1995 Унив. изд. "Св. Кл.Охридски" 151 с.
Павел Горковски ; Прев. Георги Рачев Забранения Тесла 2011 НСМ Медиа 204 с.
Отг. ред. Евгени Головински Кратка енциклопедия на науките : Математика,физика,химия,биология,геология, география, медицина, селско стопанство 1989 Петър Берон 535 с.
Иван Йотов Лалов, Весела Дечева Рангелова Физика на кондензираната материя 2005 Унив. изд. "Св. Кл.Охридски"
Иван Мартинов Панайотов, Стойко Христов Факиров Химия и физика на полимерите

Външни препратки