Управленски школи
В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.
Класическа
„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управление“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”.
Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилиян Джилбърт и Хенри Гант.
По съществен принос на школата на научното управление:
- Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
- Подбор на най – подходящи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
- Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълнение на конкретни задачи;
- Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.
Човешки отношения
Най – видните представители на школата на човешките отношения са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.
По съществен принос на школата на човешките отношения:
- Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
- Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.
Организационно поведение
По известните представители на поведенческата / бихевиористичната / школа са Крис Арджирис, Ренсис Лайкерт и Дъглас Макгрегър. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация. През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.
Вижте още
- Когнитивна наука
- Ейбрахам Маслоу
- Бъръс Фредерик Скинър
- Фридрих фон Хайек
- Блез Паскал
- Теория на игрите
- Управление на операциите
- Хотърнски експеримент
- Аристотел