Теория на хаоса

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.
lorenc.
Едуард Лоренц, считан за баща на Теорията на хаоса

Теорията на хаоса е математически апарат, описващ поведението на някои нелинейни динамични системи, подложени при определени условия на явление, известно като хаос.

Същност

Теорията на хаоса гласи, че сложните системи зависими от първоначалните условия и неголемите изменения в обкръжаващата среда, водят до непредсказуеми последствия.

Поведението на такава система изглежда случайно, даже ако модела описващ системата е детерминиран.

Примери за такива системи са атмосферата, турболентните потоци, биологичните популации, обществото, като система на комуникации и неговите подсистеми: икономически, политически и други социални системи. Тяхното изучаване, обикновено се съпровожда от математическо моделиране.

Теорията на хаоса е област на изследване, свързваща математиката, физиката и философията. Математическите системи с хаотично поведение са детерминирани, но и се подчиняват на някои строги закони, затова се явяват и упорядъчни. Тази употреба на думата „хаос”, се отличава от обичайното значение (хаосът в мифологията). Също така съществува област на физиката, като теорията на квантовия хаос, изучаваща недетерминираните системи, подчиняващи се на законите на квантовата механика.

Пионери в теорията се считат френския физик и философ Анри Поанкаре ( доказал теоремата за възвръщането), съветските математици А. Н. Арнолд, Мозер – построили теорията на хаоса, наречена КАМ ( теория Колмогоров-Арнолд-Мозер). Теорията въвежда понятието атракт.

Понятието хаос

В ежедневието думата „хаос”, означава „ състояние на беспорядък”. В теорията на хаоса, прилагателното хаотичен, е определено по точно. Дори да няма общоприето универсално математическо определение за хаоса, обикновено изполваното определение гласи, че динамична система, която се класифицира като хаотична, трябва да има следните свойства:

  • Трябва да е чувствителна към началните условия;
  • Трябва да има свойството на топологичното смесване;
  • Нейните периодични орбити трябва да бъдат плътни нявсякъде.

Линейните системи никога не са хаотични. За да стане една динамична система хаотична, тя трябва да е нелинейна. По теоремата на Поанкаре-Бендиксон, непрекъснатата динамична система на плоскостите, не може да бъде хаотична. Сред непрекъснатите системи на хаотичното поведение има само неплоски пространствени системи ( задължително наличие на най-малко три измерения и неевклидова геометрия). Дискретната динамична система на някои стадии може да прояви хаотично поведение даже в едномерно или двумерно пространство.

Чувствителност към началните условия

topologichesko smesvane.
Пример на топологическо смесване, където x → 4 x (1 — x) и y → x + y, ако x + y <1 (иначе x + y — 1). Тук синия регион в процеса на развитие е бил преобразуван първоначално в лилав, после в розов и червен регион и накрая изглежда, като облак точки, разпръснати през пространството.

Чувствителност към началните условия в такава система означава, че всички точки, първоначално близко една до друга, след време имат значително различаващи се траектории. В този смисъл, произволно малко изменение на текущата траектория, може да доведе до значително изменение в нейното бъдещо поведение. Доказано е, че последните две свойства фактически подразбират чувствителност към първоначалните условия ( алтернативното, по- слабо определение за хаоса използва само първите две свойства от гореспоменатия списък).

Чувствителността към началните условия е по-известна, като „Ефекта на пепрудата”. Възникването на термина е свързано със статията „Предсказание: размахът на крилата на пеперудите в Бразилия, предизвиква торнадо в щата Тексас”, която Едуард Лоренц, през 1972, връчва на американската „Асоциация за предвижване на науките” във Вашингтон. Размахът на крилата на пеперудите символизира малките изменения в първоначалното състояние на системата, което предизвиква редица от събития, водещи до мащабни изменения. Ако пеперудата не маха с крила, то траекторията на системата ще бъде съвсем друга, което доказва определена линейност на системата. Но малките изменения в първоначалното състояние на системата, могат и да не предизвикат редица от събития.

Топологично смесване

Топологичното смесване в динамиката на хаоса означава такава схема на разширение на системата, че една от нейните области, в някой стадий на разширяване се нагажда на коя да е друга област.

Математическото понятие „смесване”, като пример за хаотична система, съответсва на смесването на разноцветни цветове или течности.

Тънкости в определението

В популярни разработки, чувствителността към първоначалните условия, често се бърка със самия хаос. Границата е много тънка, доколкото зависи от избора на показатели на измеренията и определенията за разтоянието с конкретния стадий на системата. Например, да разгледаме проста динамична система, която нееднократно удвоява първоначалното си значение. Такава система има чувствителна зависимост от първоначалните условия навсякъде, така както всеки две точки в първоначалния стадий, в последствие на случаен принцип, ще бъдат на значително разстояние една от друга. Но нейното поведение е тривиално, доколкото всички точки, освен нула, имат тенденция към безкрайност и това не е топологично смесване.

Даже за закрити системи, чувствителността към първоначалните условия не е идентична с хаоса, в смисала на изложеното по-горе.

Вижте още

Източници

  • Ахромеева Т. С., Курдюмов С. П., Малинецкий Г. Г., Самарский А. А. Нестационарные структуры и диффузионный хаос. М.: Наука, 1992.
  • Малинецкий Г. Г. Хаос. Структуры. Вычислительный эксперимент. Введение в нелинейную динамику. 3-е изд. М.: УРСС, 2001.
  • Милева, В. "Теория на хаоса и катастрофите", Бръсначът на Окам, 2012, [1]

Външни препратки