Теория за справедливостта на Джон Адамс

The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Същността на теорията се състои в това, че работещите в организацията сравняват своите усилия и възнаграждения с тези на други хора или група.

Същност

Създател на теория на справедливостта е Дж.Ст.Адамс. Същността на теорията се състои в това, че работещите в организацията сравняват своите усилия и възнаграждения с тези на други хора или група(референт-реално същесвуващи или въображаеми. Справедливостта е на лице, ако работещия е установил ,че отношението на неговите усилия към възнаграждението е еквивалентно на аналогично на други работещи в сходни условия.Ако има разминаване това поражда определена несправедливост, която ще доведе до напрежение у индивида,а то от своя страна води до поведение, с което ще се цели възстановяване на справедливостта. Според Адамс са възможни шест типа реакции на човека спрямо възстоянието на неравенство:

човек може да реши да съкрати усилията влагани в работата, което ще доведе до снижаване на качеството на труда
индивида може да предприеме опити да увеличи възнаграждението си изчисленията показват, че когато хората считат ,че не им се плаща справедливо ,те започват да работят по лошо.
човек може да преоцени възможносттите си ,да рещи ,че има грешна самоприценка, а от там и да се понижи равнището на увереността му.
неравнопоставения може да се опита да повлияе на организацията и на сравняваните лица като цели намаление на възнагражденията на хората, с които се сравнява
индивида може да смени лицето или групата, с които се сравнява
човека може да се стреми към смяна на поделението или смяна на организацията

По-общо може да групираме действията в две категории:

мислени действия-при което липсва каквото и да е било физическо действие,а само чрез мислени корекции (пр.смяна на референта)
реални действия-представлява физическо поведение, целящо връщане към желаното състояние.Да напусне работа,като потърси справедливост в друга организация е един от вариантите за” реално действие”

На основата на проведени емпирични изследвания е направен извод,че човек изпитва чуство на удоволетвореност ,ако съществува равенство.Равенството е лошо когато общото равнище на изпълнението е ниско. Ако общото равнище на изпълнение е високо ,то тогава равенстваото се проявява като важен мотивиращ фактор.

Така както теорията на очакването и теорията на справедливоста обръща специално внимание на системата за заплащане.Сопред нея хората се ориентират към комплексна оценка на възнаграждението.Заплащането на труда играе важна роля в тази комплексна оценка, но не е единственото. Препоръчително е ръководството да прави изследвания с с цел да се изясни как работещите оценяват възнаграждението си.

Друга обща характеристика на двете теории е трудността при изчисляване на използваните величини-не съществува правило ,което да определя как даден човек избира своя референт,много от величините не могат да се измерват количествено, не може да се обясни как се измерва началните и крайните етапи на мисловния процес ,за да се стигне до конкретно измерване,референтите и критериите се променят с времето,но не може да се каже кога и по какъв начин ще стане това.

Основния извод от приложението на тази теория на справедливостта в практиката се вежда до това ,че докато хората не започнат да считат ,че получават справедливо възнаграждение ,те ще работят по зле.В някои органзации ръководителите се опитват да решат проблема с чуството за несправелива оценка от труда на своите сътрудници, като запазват в тайна изплащаните суми.