Служител
Един служител полага усилия, за да бъде назначен от работодателя и обикновено е нает за изпълнение на конкретни задължения, които са вмъкнати в длъжностната характеристика, която включва пакет от задачи и отговорности на дадената длъжност. В повечето съвременни икономики, терминът "работник или служител" се отнася до точно определени отношенията между индивида и корпорацията.
Същност
Наемният работник/служител – той е физическо лице, което отдава работната си сила. Наемен - защото отстъпва част от личната си свобода срещу насрещна престация. Работна сила притежава само живата човешка личност, тя не може да бъде отделена от нея. В трудовото правоотношение работникът/служителят може да участва като отделно физическо лице. Тогава обект на трудовото правоотношение е индивидуалният интерес от полагане на труда - изразява се в получаване на трудово възнаграждение срещу полагане на труд. Това е от жизнено значение за работника/служителя - свързано е с неговото съществуване, самочувствие, място в обществото.
Работникът може да участва и като общност или с общност от работници и служители в трудовото правоотношение, когато те имат нужда от по-голяма закрила и по-добри условия за работа. Такава общност може да бъде трудовият колектив - общност от работници и служители, които работят по индивидуално трудово правоотношение с работодателя. Трудовият колектив може да функционира в трудовите правоотношения непосредствено, чрез Общото събрание на работниците/служителите. За разлика от други страни, у нас трудовият колектив няма особено много правомощия - свързани са най-вече с начина на разпределение на средствата за социално-битови и културни нужди - чл.293 (1) КТ. Работниците/служителите могат да участват и чрез избрани служители от ОС - чл.7 (2) КТ.
Ако отделният работник/служител участва в трудовото правоотношение - отношението е индивидуално, индивидуален интерес срещу работна сила. Ако участва с общност - това е колективно отношение, което се развива по повод общите интереси по полагане на труд. Общността може да участва и чрез професионална (синдикална) организация. Съгласно чл.49 (1) от Конституцията и чл.4 КТ професионалната (синдикалната) организация е законен представител на интересите на работниците и служителите (срв. чл.4, ал.2 КТ). Най-характерната форма на изявява и дейност на синдикатите е колективното преговаряне - чл. 51а (1) КТ.
Вижте още
- Закон за държавния служител
- Карл Вайерщрас
- Иновативност
- Задача
- Екип
- Мениджмънт
- Контролинг
- Ханс Рослинг
- Поведенческа школа на управление
- Дейвид Макклилънд
- Управленска информационна система
- Бюрокрация
- Автономия