Свойства на информацията
Направо към навигацията
Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.
Информацията се обуславя от няколко основни свойства.
Същност
- Информацията може да се разпространява, посредством различни свързващи среди, иформацията може да бъде предавана /обменена/, между различни потребители и ресурси. Използването на различни комуникационни ресурси, обуславя необходимостта от решаването на проблеми, свързни с изравняване / съвмесяване/ на техните параметри.
- Информацията може да бъде преобразувана информацията може да бъде преставяна във разлинчи форми като текст, графика, аудио,видео,числа и т.н. и позволява тя да бъде преобразувана от една в друга форма. Преобразуването може да се извърши със или без загуба на информация.
- Информацията може да бъде съхранявaна при работа с компютърната техника се изплзват различни носители за съхранение на информацията.
- Информацията може да бъде обработвана
- Свойства на информацията
- Полезност - Необходим е анализ, за да се разбере коя информация е полезна и коя не е. Информацията е полезна само когато действително е необходима.
- Обективност - Информацията трябва да отразява обективната реалност и да не се влияе от субективни фактори.
- Точност - Информацията трябва да бъде толкова точна, колкото е необходимо. Допуска се неточност на информацията в определени граници.
- Навременност (актуалност) - Информацията трябва да бъде подадена в интервала от време, в който тя е полезна.
- Насоченост - Информацията трябва да бъде насочена към този, за който се отнася.
- Форматност - Възможни са различни формати, включващи графики, диаграми, карти и др. Форматът трябва да се съобрази с познавателния стил на получателя.
- Интерактивност - Възможност потребителят постепенно, на стъпки да извлича информацията, от която се нуждае.
- Сигурност - Важно е да се осигурят нива на достъп до информацията, както и контрол за това кой и кога е търсил информация.
- Достоверност - Информацията трябва да се проверява за достоверност, като се използват различни източници и т.н.
- Оптималност - Информацията не трябва да съдържа излишък. Той води до информационен кризис.
- Устойчивост - Отразява способността на информацията да реагира на промени.
- Единицата за количество информация е бит (binary digit двоична единица). Един бит информация се получава, след като се узнае кое от две равновероятни събития е настъпило. Например - хвърлянето на монета, вероятността след падане монетата да е отгоре е P=0,5, или кой от два отбора ще започне пръв играта. И в двата случая се получава 1 бит информация. Двете равновероятни събития могат да се означат като символи с 0 и 1. При m символа, ако за формирането на едно съобщение са необходими n символа, броят на възможните съобщения е N=m (на степен n). Нека m=2, n=3, възможни са N=8 съобщения (при m 0 и 1, то съобщенията са 000, 001, 010, 011, 100, 101, 110, 111). Броят на съобщенията зависи експоненциално от символите n, a това е неудобно при определяне на броя на съобщенията и на количеството информация. Поради това Р. Хартли е предложил логаритмична мярка. Ако количеството информация се означи с I, то
т.е. количеството информация I е пропорционално на n. За да се изрази количеството [ информация] I в bit, трябва при m=2 за основа на логаритъма да се приема числото 2, т.е.
Ако се използва десетичен логаритъм, количеството информация I се измерва в dit (дит)(тази единица се нарича още Хартли). Връзката между нея и двоичната единица е
- Комбинативният подход на Р.Хартли при определяне на количеството информация важи за равновероятни събития или съобщения. По-съвършен начин за оценка е предложил К.Шенон. Количеството информация зависи от априорната вероятност P1(вероятността за появата на събитието до провеждането на опита, преди приемането на съобщението) и апостериорната вероятност P2 (след опита, след приемането на съобщението). Количеството информация I се определя с отношението на двете вероятности P2 и P1 , като в логаритмична мярка
(1)
- Приетото съобщение е напълно вярно, ако P2=1 и log2P2=0. За количеството информация се получава от формулата
, bit. (2)
- Количеството информация е положително число, тъй като 0<</SPAN>P1<1 и логаритъмът е отрицателно число. Прието е да се смята, че при P1=0 и I =0, защото при две възможни състояния, ако едното е невъзможно, то може да се твърди обратното (възможното) и да се приеме P1=1. Например вероятността през юли да завали сняг в Русе е P1=0. Логаритъмът от нула е неопределеност и изчислението няма смисъл. Тогава се смята, че вероятността, че няма да завали сняг в Русе през юли е P1=1 и I =0.
Вижте още
Източници
- Claude E. Shannon, N.J.A. Sloane, Aaron D.Wyner - Claude Elwood Shannon: Collected Papers
- Claude E. Shannon and Warren Weaver - Mathematical Theory of Communication
- John Robinson Pierce - An Introduction to Information Theory: Symbols, Signals and Noise
- G.J. Chaitin - The Limits of Mathematics A Course on Information Theory and the Limits of Formal Reasoning
- G. Chaitin - Information, Randomness Incompleteness
- David J.C. MacKay - Information Theory, Inference, and Learning Algorithms
- Robert M. Losee - A Discipline Independent Definition of Information
- Tom Carter - An Introduction to Information Theory and Entropy
- G. Chaitin - Algorithmic Information Theory
- D. MacKay - A Short Course in Information Theory
- C.E. Shannon - A Mathematical Theory of Communication