Процесен подход
Според процесния подход дейността на всяка организация представлява верига от свързани помежду си бизнес процеси - от маркетинга и планирането до продажбите и обслужването след тях.
Същност
Желаният резултат се достига по-ефективно, когато дейността и съответните ресурси се управляват като процес. (ИСО 9000:2000).
Базира се на факта, че управлението е непрекъсната серия от взаимосвързани действия или функции, които се представят като процеси.
Функционално-технологичен подход (управленски конвейер), който групира функциите по процеси – последователност от функции, обединени в технологични вериги или по етапите на приемане управленски решения.
- Дейност на организацията = съвкупност от бизнес процеси;
- Управление на организацията = управление на бизнес процеси;
- Качеството на продуктите и услугите = качеството на създаващите ги процеси.
- Чрез изменение на вход Х, изход Y да се изравни с прогнозата Z;
- Между резултата на изхода Y и управляемите характеристики на входа X трябва да съществува обратна връзка;
Отговорникът за процеса трябва да има възможност:
- Да оцени доколко резултата от процеса Y съответства на поставената цел Z (целта на процеса и резултата трябва да се поддават на измерване) ;
- Да измени резултата от процеса Y в направление на приближаване до целта Z, изменяйки по своя преценка характеристиките на входа Х.
Самата организация избира начина за реализация на процесния подход и количеството обособени процеси.
Особености
- Организацията не е множество от отдели, цехове и звена, а съвкупност от бизнес процеси, и дейността трябва да обслужва тези бизнес процеси.
- Не стоките, а процесите по тяхното създаване носят на организацията дългосрочен ефект.
- Ключовите показатели за организацията (издръжка, качество, бърза реакция, гъвкавост и т.н..) зависят от усъвършенстване на бизнес процесите, преодоляване на тяхната фрагментарност и разкъсаност (технологическа, информационна, организационна).
Предимства
- Възможност за намаляване на разходите и за съкращаване на жизнения цикъл на продукта за сметка на по-ефективно използване на ресурсите;
- Подобрени, съгласувани и прогнозируеми резултати;
- Концентриране върху възможностите за подобрения и избор на приоритети.
- Използване на език за описване на дейностите, достъпен и понятен за всички, имащи отношение към процеса. Това позволява да се разрушат бариерите, обусловени от различия в терминологията, статуса вътре в организацията, образованието и т.н.
- Възможност за проста и нагледна интерпретация на дейностите, което съществено облекчава прозрачността на информационните потоци и възможността за проследяване.
- Определяне на зони на отговорност и работни зони, което съществено опростява формулирането на изискванията към сътрудниците, претендиращи за изпълнението на дадена работа.
- Бърз, лесен и надежден начин за определяне на контролните и критичните точки в процеса. Облекчението възниква благодарение на разбивката на процесите на подпроцеси.
Осъществяване на подхода на практика
- Определяне на ключовите видове дейности, необходими за постигане на желаните резултати;
- Установяване на ясна отговорност и отчетност за ръководене на ключовите видове дейности;
- Разбиране и осигуряване на показатели за измерване на ключовите видове дейности;
- Определяне на вътрешните и външните взаимовръзки между функциите на организацията;
- Съсредоточаване на вниманието върху факторите, които подобряват основните дейности (ресурси, методи, материали и т.н.;
- Оценяване на рисковете, последствията и въздействията за потребителите, доставчиците и другите заинтересовани страни.
Графично представяне
Вижте още
- Ефективност на управлението
- Количествен подход в управлението
- Интегрираност
- Бенчмаркинг
- Системен подход
- Ситуационен подход в управлението