Основни понятия в статистиката

The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Статистиката може да се обобщи в няколко основни понятия.

Масово явление

При линейната регресия връзката между две статистически величини се апроксимира с линейна функция.

Масово явление – налице е тогава, когато множеството от единици, характеризиращо проявлението му, притежава определени закономерности, валидни за общността от единици като цяло.

Статистически метод

Статистически метод – специфичен подход за характеризиране на присъщите за масовите явления статистически закономерности. Той се основава на закона за големите числа.

Статистическа съвкупност

Статистическа съвкупност – много на брой единици, които в своето единство формират съвкупност.

Моментна съвкупност

Моментна съвкупност – съвкупност, при която регистрацията на нейните единици се извършва към един, строго определен момент от времето.

Периодна съвкупност

Периодна съвкупност – съвкупност, при която регистрацията на нейните единици се извършва последователно с тяхното възникване през определен период от време.

Генерална съвкупност

Gretl, ример за софтуер за статистически изчисления с отворен код

Генерална съвкупност – включва всички единици, чрез които се характеризира проявлението на дадено масово явление в определени времеви и пространствени граници.

Представителна съвкупност

Представителна съвкупност – обхваща част от единиците на генералната съвкупност. Нарича се репрезентативна извадка и служи за представяне на генералната съвкупност. За целта извадката се формира по начин, който позволява въз основа на изчислени от нея статистически характеристики да се правят изводи за генералната съвкупност.

Статистически признак

Статистически признак – качествени характеристики на единиците на изучаваната статистическа съвкупност, които се отнасят до същностните страни на изследваното явление. Те биват: метрирани (прекъснати и непрекъснати), неметрирани (т.нар. дихотомни), постоянни, променливи, факторни и резултативни.

Статистически единици

Статистически единици – елементите, които в своята общност формират статистическа съвкупност.

Статистически сведения

Статистически сведения – отнасят се за отделната единица на изучаваната статистическа съвкупност. Те се получават чрез регистрацията на значенията на съответни признаци при всяка единица на статистическата съвкупност.

Статистически данни

Парадоксът на Симпсън за непрекъснати данни: положителна тенденция се появява за две отделни групи (синьо и червено), отрицателна тенденция (черно, прекъснатата линия) се появява, когато данните са комбинирани.

Статистически данни – отнасят се за изучаваната статистическа съвкупност. Те са резултати от групировка и обобщаващи статистически характеристики.

Скали

Регистрацията на единиците на изучаваната съвкурност и тяхното разпределяне в групи се основават на определени скали:

Номинална

Номинална скала – съдържа определения на неметриран признак. Единиците се разпределят в групи, обособени по словесно дефинираните значения на дадения признак. Разновидност на номиналната скала е дихотомната скала.

Рангова

Рангова скала – на единиците на статистическата съвкупност се определя поредно място от 1 до N. Ранжирането на единиците се извършва по отношение на определена тяхна качествена характеристика, която не подлежи на непосредствено количествено измерване.

Ординална

Ординална скала – съдържа определения на признак, които не са числови. Те обаче изразяват степента на различие по дадения признак.

Интервална

Интервална скала – съдържа определения на метриран признак. Тя осигурява най-големи възможности за приложение на статистическите методи за анализ. Тя се класифицира като силна скала.

Явления

Размерът на изучаваните явления се изразява с честота:

Абсолютна честота

Абсолютна честота – изразява броя на единиците от статистическата съвкупност, които се отличават по някакъв признак.

Относителна честота

Относителна честота (статистическа вероятност) – Според закона за големите числа, колкото е по-голям броят на изледваните единици на генералната съвкупност, толкова по-малко наблюдаваните признаци се влияят от случайни причини и относителната честота се доближава до съответната вероятност.

Таблици

Статистическите таблици се онагледяват графично чрез диаграми, където с определен мащаб се нанасят данните на признаците върху осите на подходящо избрана координатна система:

Лилейна диаграма

Линейни диаграми - графичният образ е линия, свързваща отделните точки, представящи данните.

Плоскостни диаграми

Плоскостни диаграми - графичните образи са правоъгълници, триъгълници, кръгове и други.

Вижте още

Източници

Т. Андерсон ; Перев. с англ. И. Г. Журбенко, В. П. Носко, Статистический анализ временных рядов
Бойко Иванов Атанасов, Количествени методи в управление на бизнеса
А. Афифи, С. Эйзен ; Отг. ред. Г. П. Башарина, Статистический анализ : Подход с использованием ЭВМ
Надежда Николаевна Бек, Дмитрий И. Голенко, Статистические методы оптимизации в экономических исследованиях
Мишев, Георги. Цветков, Стоян. Статистика за икономисти. София, Денеб-Консулт, 1995г.

Външни препратки