Мотивация чрез цели

The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Според теорията индивидуалните съзнателни цели и намерения са първите детерминанти на поведението.

Същност

Началото на теория на целеполагането се поставя от Едуин Локе с публикувания от него труд ”За теорията на мотивацията и стимулирането на целите”. Той смята ,че индивидуалните съзнателни цели и намерения са първите детерминанти на поведението. Ето защо теорията набляга на важността на съзнателните цели,в обясняването на мотивираното поведение. Обективността изисква да се посочи, че преди Локе, редица положения за управлението с помоща на цели са застъпени и в трудовете на Питър Дракър и Дъглас Макгрегър.

В най-общ вид модела ,описващ процеса на целеполагане се състои от следните стъпки:

осъзнаване на обкръжението от гледна точка на емоционалното състояние
установяване на целите,определящи посокатаи интензивността на действията
осъществяване на действията
удоволетвореност от резултатите

Според теорията на целеполагането равнището на изпълнение на работата непосредствено или опосредствено зависи от четири характеристики на целите: сложност, специфичност, приемливост, привлекателност. Те влияят както на целта така и на усилията, които човек е готов да изразходи, за да постигне целта. За тези характеристики са валидни следните закономерности: колкото по-сложна цел поставя пред себе си човек толкова по-добри резултати постига, изключение е когато се поставят нереалистично високи цели, които не могат да бъдат постигнати, специфичността на целите отразява нейната количествена яснота, точност и определеност. Доказано е, че по-конкретните и определени цели водят до по-добри резултати и по-добро изпълнение на работата.Приемливостта на целта отразява степента,до която човек възприема целта като собствена. Привлекателността изразява готовноста да се вложат усилия на определено равнище за постигане на целта. Това е много важна характеристика,от която зависи качеството на изпълнението.То от своя страна зависи от още две групи фактори: организационни фактори и способности на работещия- те оказват не пряко влияние върху мотивацията и допълнително влияят върху изпълнението.

Според теорията, ако чрез действието се стигне до позитивен за субекта резултат ,то той получава удоволетворение,което се постига чрез два процеса-вътрешни и външни по отношение на човека.Вътрешните основно са свързани с постигането на целта,ако то е факт индива изпитва удоволетворение.Това може да доведе до стремеж да не се поемат сложни и по-високи цели.Външните процеси са процеси на реакция от резултатите на труда от страна на обкръжението.Ако то реагира позитивно (благодарност от ръководителя,повищаване в служба,увеличаване на заплатата и др.) то това предизвиква удоволетворение, а ако не реагира реакцията е отризателна.

Достатъчно ясната и логическа построена теория за целеполагането не е така проса за практическа реализация, тъй като липсва единен път за нейната реализация. Тя не притежава универсалност на приложението за всички хора(целевата организация е различна за различните полове,възраст,образование,профил на дейност) например яснотата на целта и обратната връзка обикновенно са по-важни за хора с по-ниско равнище на образование.За хора с по-високо равнище по важно е наличието на предизвикателсто,възможност за творчество. Второ няма категоричен отговор кои и как да поставя целта,неопределеностти възникват и когато трябва д асе реши кой е субекта на целеполагане-индивид или група,не може да се даде еднозначен отговор накуде трябва да се насочи стимулирането.

Важно е да може да се определи в каква степен организацията и работещите в нея са готови да реализират процеса на поставяне на целите, да се извършва практическа подготовка за въвеждане на процеса на поставяне на целите,които трябва да се осъществява с открояване на тяхната сложност и специфичност и да се отчита приемливостта и привлекателността им ,наложително е провеждането на междинен анализ на целите и тяхното корегиране, да се провежда анализ и на постигнатите цели , да се прави обобщение на резултатите и да се разработват препоръки за по нататъчно осъществяване на процеса на поставените цели.