Лондонска фондова борса
Лондонската фондова борса е фондова борса намираща се в лондонското Сити. Към юни 2011 г. Тя е четвъртата по големина борса в света. Борсата е основана през 1801 г., и се намира в близост до катедралата „Сейнт Пол”.
История
Лондонската фондова борса е най-голямата в света. Членовете й се делят на маркет-мейкъри. Те осигуряват непрекъснатия пазар и брокер-дилъри, които пък предлагат акции от собствените си пакети или действат като агенти на инвеститорите. Първокласните маркетмейкъри се занимават с маркетмейкинг на държавни ценни книжа. Водещите маркетмейкъри на Лондонската борса, както и брокерите са свързани с банките, или с други финансови институции, като могат да се обединяват,за да образуват големи къщи за ценни книжа. По-дребните и местните брокери са независими, а повечето по-големи предприятия на фондовата борса наемат инвестиционни аналитици, които проучват компаниите за различни инвестиционни въпроси по поръчка на клиента.
Кралската борса е била основана като фондова борса от Томас Греам, по модел на борсата в Антверпен. Тя била открита от Елизабет I през 1571 г. По – късно сградата на Кралската борса е била унищожена, в големият Лондонски пожар, но е възстановена отново през 1669 г. Кралската борса подслонява както брокери, така и търговци и стоки. От тук започва зараждането на регулиран пазар на ценни книжа, който е възпрепятстван от нелицензираните брокери. С цел да се регулира всичко това, Парламента издава акт през 1697 г., който налага както физически така и финансови санкции за тези, които извършват посредническа дейност без лиценз.Този акт също определя фиксиран брой на брокерите(100), които по късно се увеличават, тъй като се увеличава и размера на търговията.
В първите години на работа, на няколко пъти се издава ясен набор от нормативни актове и закони. През февруари 1812 г. Генералният комитет, потвърждава набор от препоръки, които по късно стават основа на първата кодифицирана книга с правила на Борсата. С новите правителствени заповеди и нарастващият обем търговия, борсата постепенно става общоприета част от финансовият живот в града. Въпреки непрекъснатите критики от страна на вестниците и обществеността, правителството използва организираният пазар на борсата, за да се повиши сумата на парите използвани при войната с Наполеон.
До юни 1853 г. борсата се превръща в неприятно и претъпкано място, в следствие на което брокерите и членовете правят непрекъснато планове за нейното разширяване. Въпреки че е разширена, борсата се нуждае от цяла нова сграда, за главен архитект по изграждането й е назначен Томас Аласон и през март 1854 г., новата тухлена сграда е готова.
До 1800 г. телефонът, телеграфната лента и телеграфът са изобретени, тези нови технологии водят до революция в работата на борсата. Въпреки че свързана с всички големи градове в страната през 1840 г., мениджърите на борсата първоначално не са били убедени в предимството на телефона и той не е бил инсталиран до 1878 г. Голяма част от опасенията са дали тези нови технологии ще привлекат или ще отблъснат бизнеса. В крайна сметка телефонът се превръща в най – важният инструмент за мениджърите.
Като финансов център както на града така и на целият свят борсата е изключително засегната от Първата световна война през 1914 г. Увеличава се риска и има страх от нарастване на цените. В крайна сметка се взима решение Борсата да затвори от края на юли до Нова година. Борсата отваря врати на 4-ти Януари през 1915 г. под досадни ограничения. В резултат на ограниченията и предизвикателствата на търгуването, предявени от войната почти хиляда члена напускат борсата между 1914 – 1918 г. Когато мирното време се завръща през ноември 1918 г. настроението на търговския пазар като цяло е рухнало.
Притежаващи отпи от Първата световна война, служителите на борсата изготвят редица планове за това как тя да се справи с новата военна ситуация. Едни основните притеснения са въздушните нападения около пространството на борсата. На 1-ви септември 1939 г. борсата затваря врати до второ нареждане, два дни след този ден е подписана и декларацията за война. За разлика от Първата световна война, борсата отваря врати 6 дни след това на 7-ми септември
След бурните военни години, фондовият пазар се радва на изключителен успех в края на 1950 г., когато бизнесът е наистина процъфтяващ. Това подтиква длъжностните лица да мислят за намирането на ново място за разположение на борсата. Работата по новата фондова борсова кула започна през 1967 г. Новата борса е висока 321 фута, 23 етажа като последните етажи са предназначени за Съвета и администрацията, а средните етажи се дават под наем на патньорски фирми. Кралица Елизабет II открива сградата на 8-ми ноември 1972 г.
1973 г. е маркирана като годината на промените за фондовата борса. Като за начало се премахват две търговски забрани. В доклад на комисията се разрешава допускането на жени и чужденци до борсата. След това през март се решава Лондонската фондова борса да се обедини с 11-те британски и ирландски регионални фондови борси. Това доведе до създаването на нова позиция – изпълнителен директор, на която застава Робърт Фел. Правителствените промени продължават и през 1991 г., когато Управителният съвет на борсата е заменен от Борда на директорите, създаден от ръководството на борсата, клиентите и потребителската база. Тогава за пръв път се обявява търговското име на борсата – Лондонска фондова борса.
Дейности
Услугите, които фондовата борса предлага са за компании от цял свят, като им помага да получат достъп до капиталовия пазар в Лондон. Лондонската фондова борса позволява на компании да събират пари, да увеличават профила си и да получат пазарна оценка по различни финансови пътища.
Лондонската стокова борса работи на няколко пазара и дава възможност на различни компании да се регистрират. Международните компании могат да обменят редица продукти в Лондон, включително акции, депозитарни разписки и дългове, като също предлага различни и рентабилни начини за натрупване на капитал. През 2004 г. Лондонската фондова борса отваря офис в Хонг Конг, като по този начин привлича повече от 200 компании от Азиатско – Тихоокеанския регион.
Сред предимствата за присъединяване към борсовия пазар са:
- Осигуряване на достъп за капиталов растеж
- Повишаване на финансите за постигане на бъдещо развитие
- Разширяване на акционерната база и създаване на пазар на акции на компанията
- Поставяне на обективна пазарна стойност на бизнеса на компанията
Видове пазар:
- Професионален пазар на ценни книжа – този пазар улеснява набирането на капитал чрез издаване на дългови ценни книжа, както и чрез специализирани или депозитарни разписки на професионални инвеститори.
- Специален капиталов пазар – проектиран да приема по – сложни фондови средства. Той е подходящ само за професионални и много добре информирани инвеститори
- Вторичен пазар – ценните книжа, които са на разположение за търговия на Лондонската фондова борса са: Обикновени акции, Борсово търгувани фондове, Борсово търгувани стоки, Структурирани продукти, Облигации, Глобални депозитарни приходи.
Информационни услуги
Лондонската стокова борса предоставя на своите клиенти търговия с реални цени и данни, прозрачност и ликвидност. Някои от продуктите и препоръките предлагани от Лондонската стокова борса са :
- Unavista – бизнес решения при извършването на сделки, услуги, данни и решения.
- RNS – канал за финансови и нормативни комуникации с професионалните инвеститори
- Proquote – доставчик на данни и система за визуализация на информация.
Технология
Настоящата платформа за търговия на Лондонската фондова борса е собственост на Linux, докато старата работна платформа бе основана от Microsoft. През октомври 2010 г. Лондонската фондова борса обяви, че новата Linux система е счупила световният рекорд за скорост на търговията.
Работно време
Нормалните сесии за търговия на борсата са от 8:00 до 16:30 ч. всеки ден от седмицата с изключение на събота и неделя. Борсата не работи и на празничните дни. Подробният график е както следва
- Trade докладване 7:15 – 7:50
- Работен търг 7:50 – 8:00
- Непрекъсната търговия 8:00 – 16:20
- Закриващ аукцион 16:30 – 16:35
- Поддръжка 16:35 – 17:00
- Отчитане на търговията 17:00 – 17:15
Вижте още
- Акция
- Маркет-мейкър
- Алтернативен инвестиционен пазар
- Основни световни фондови борси
- Сингапурска фондова борса
- Токийска фондова борса
- Българска фондова борса
- Фондова борса
- Борсова котировка
- Борсови правила
Източници
- R. C. Michie, The London Stock Exchange: A History
- F. A. A. Menzler, London Stock Exchange (The)
- William Cotton, Everybody's Guide to Money Matters: With a Description of the Various Investments Chiefly Dealt in on the Stock Exchange, and the Mode of Dealing Therein (Classic Reprint)
- Michael Becket, How the Stock Market Works: A Beginner's Guide to Investment
- R. C. Michie, The London and New York Stock Exchanges 1850-1914 (Routledge Revivals)