Логика
Логиката изследва формите и законите на мисленето. Дели се на традиционна и модерна. В средното училище се учат и двете. Дели се също на формална /от форми на мисленето/ и диалектическа. Учим формална логика.
Същност
Логиката е създадена Аристотел като дисциплина.В традицията се причисляват две поддисциплини-логика на понятието и логика на съждението. С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „conceptus-iudicium-ratiocinatio“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на мисленето (operationes или actus intellectus Кант: Handlungen des Verstandes), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“.
Модерната формална логика,чието възникване се свързва с Готлоб Фреге ,се появява през 1879г. и се осъществява едно възвръщане към схващането за централното място на умозаключението в логиката.
Модерната логика
С оглед на систематизирането на логическите „частици“ (т.нар. „логически константи“), на чието значение може да се основава логическият извод, а именно на езикови изрази от типа на „не“ („¬“), „и“ („∧“), „или“ („∨“), „ако—то“ („→“), с които от прости (сингуларни) изказвания (атомарни пропозиции), т.е. изказвания, които се състоят само от един генерален термин (предикат) („F“, „G“, „H“, ...) и един или повече сингуларни термини (субекти) („a“, „b“, „c“, ...) (напр. със символи: „F(a)“, „R(a,b)“, където „F“ е едноместен предикат, а „R“ — двуместен предикат и съотв. релационен израз; с метаезикови думи: „предметът a има свойството F“, „предметът a се намира в отношението R спрямо предмета b“), се съставят нови комплексни изказвания (молекулярни пропозиции) (напр. със символи: „F(a) → R(a,b)“; с метаезикови думи: „ако предметът а има свойството F, то той се намира в отношението R спрямо предмета b“), или на частици от типа на „всеки“ („∀x“; съотв. „всяко нещо, което...“), „някой“ („∃x“; съотв. „има (поне едно) нещо, което...“), с които от (прости) сингуларни изказвия — чрез извличане на предикати (със символи: „F(x)“; съотв. „(...) е F“) — се образуват нови генерализирани изказвания (със символи: „∃хF(x)“; съотв. „има (поне едно) нещо, което е F“), съвременната логика се подразделя на две основни поддисциплини: пропозиционална логика и предикатна логика.
Вижте още
- Размита логика
- Когнитивна наука
- Джон Стюарт Мил
- Теория на вероятностите
- Допускане
- Програма
- Бъръс Фредерик Скинър
- Манипулация на решенията
- Леонард Савидж
- Философия