Лиценз за ноу-хау
Един от начините за осъществяване на ноу-хау е чрез лицензионен договор.
Същност
При лицензионните договори за ноу-хау е желателно да се сключи предварителен договор, с който лицензополучателят се задължава да не разпространява и да не използва сведенията, получени от лицензодателя до датата на сключване на лицензионния договор - в противен случай плаща неустойки. Това е добре, тъй като рискът и за двете страни е голям: от една страна лицензодателят предоставя информация, която купувачът би могъл да разкрие на трета страна, а от друга - лицензополучателят не може да бъде сигурен доколко е качествена информацията, за която плаща, в какъв срок тя ще остане в тайна и доколко ще му осигури предимство пред неговите конкуренти.
И двамата следва да се презастраховат срещу евентуални умишлени или не злоупотреби. Ето защо ТЗ изрично задължава лицензополучателя да пази в тайна сведенията, върху които му е отстъпено право на ползване (чл. 593 от ТЗ - "Задължение за тайна"), а лицензодателят - да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права, както и защита срещу претенции на трети лица (чл. 591 от ТЗ - "Осигуряване на ползването").
Задължения на лицензодателя
- длъжен е да разреши използването на технологията. За тази цел лицензодателят не трябва да прави някаква декларация или едностранно волеизявление, достатъчно основание е самият договор, т.е. разрешението настъпва по силата на самия договор, има автоматично действие, и така се отстъпва самото право на ползване.
- задължение да се даде техническо сътрудничество, помощ и указания, за да се осигури на лицензополучателя ползването, да може да се възползва от самата технология. Това е задължение да се направи нещо, да се дадат спецификации, документация, работни образци.
Задължения на лицензополучателя
- да заплати възнаграждението, което може да се определи като цялостна сума, може да се плати изцяло, или да се разсрочи. Възнаграждението може да се обвърже с производството и с реализацията на продукцията (напр. процент от реализирани продажби, т.нар. „раелти”), или да се внесе някаква първоначална вноска, след което започва да се заплаща периодично. При „раелти” е добре да се уговори клауза за право на лицензодателят на достъп до съответните книги на лицензополучателя, за да може да се контролира производството и реализацията на продукцията.
- да не сублицензира, ако не е постигната такава уговорка между страните в договора.
Вижте още
- Видове ноу-хау
- Видове договори за ноу-хау
- Видове лиценз
- Кенет Ароу
- Управленска информационна система
- Диференциация
- Институционален инвеститор
- Бенчмаркинг
Източници
- Ноу-хау като обект на интелектуална собственост
- Актуални примери за ноу-хау
- Rudolf E. Kamphausen, Export, Import, Spedition: Know-how fur die Verkehrswiryschaft
- Рам Чаран, “Ноу-хау: Осемте умения на големите лидери”