Лидерски качества

The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Лидерските качества са това, което обуславя лидерът като такъв. (виж. Подходи в изучаване на лидерството)

Същност

Най-ранните опити за построяване на теория на лидерството са свързани с търсене на специфични черти на личността, присъщи на лидера. Основното тук е разглеждането на лидера като резултат от неговите физически или психични характеристики, които му дават определено превъзходство над другите. Теоретиците изхождат от предпоставката, че някои хора се раждат като лидери и могат да постигнат успех в това направление, за разлика от други.

Личностни чертни

Според теорията за „великия човек", която е доминирала в миналото, подходът е от гледна точка на личните качества, които притежава лидерът. Ръководството и лидерството стават обект на изследване в началото на XX столетие, когато учените започват да изучават интензивно мениджмънта. В периода между 30-те и 50-те години на 20. век се извършват мащабни системни изследвания по въпросите на лидерството. Тяхната цел е да се формулират свойствата или личните характеристики на т.нар. ефективен ръководител и да се намери този набор от личностни черти, които притежават лидерите. В различните изследвания и опити се цитират редица качества и характеристики на личността, които са важни, за да бъде индивидът лидер. Те най-общо могат да бъдат представени така:

физически характеристики: възраст, височина, тегло;

интелигентност: познания, способности, интелект, справедливост;

биографични - социален статус, опит, образование;

характеристики, свързани с работата: инициативност, настоятел ност, отговорност, стремеж към успех;

личностни характеристики: бързина, доминантност, открит характер, агресивност, независимост, решителност, ентусиазъм, убеденост в собствената правота, авторитарност.

Едва през 1948 г. Ралф Стогдил след обширен преглед на повече от 100 теории на лидерството стига до извода, че лидерът от средна величина превъзхожда средния човек в неговата група по отношение на:

интелект;

знания;

сигурност при изпълнение на отговорни дейности; 1 активност при участие в обществените процеси;

социално-икономически статус.

Едвин Гизели, виден изследовател на лидерството, посочва 8 персонални черти и 5 мотивационни характеристики, които счита за особено важни за лидера

Персонални черти са:

интелигентност; I инициативност;

способност да ръководи;

увереност в себе си;

сходство със своите подчинени;

решителност;

мъжественост/женственост;

зрелост.

Мотивационни характеристики са:

потребност от сигурност за работата;

нужда от финансово поощрение;

потребност от власт над другите;

нужда от самоутвърждаване;

потребност от положение в службата.

В своето изследване Гизели ранжира тези характерни черти според тяхното относително значение като: много важни; със средно значение и незначителни. Гизели съставя тест за диагностика на личността с 64-точ-кова таблица, известна по-късно като „скала на Гизели".

Изследването на качествата на лидера в теорията на характерните черти се свързва в повечето случаи с успеха на лидерството. Но не може да се твърди, че успехът е функция изцяло на характерните черти. В този смисъл много често подходът, основан на личните качества, най-често се отхвърля.

През по-късен етап някои теоретици в това направление чрез изследвания подчертават, че за лидера могат да бъдат присъщи и черти, придобити чрез обучение и практически опит. Анализът на тези обобщени резултати показва, че са необходими интелект, воля, увереност в себе си, общителност, целенасоченост и пр.

Към подхода за личностните черти трябва да се отнесат така наречените теории за харизматичното лидерстбо. При тях има още една група концепции за лидерството, чието споменаване тук е задължително - идеите за лидерството се разглеждат като харизма (най-близкото й българско значение се описва с “чар” или “обаяние”). Лидерският феномен тук се свързва с омагьосващото въздействие и властната заразителност на поведението на лидера.

Личностните характеристики на лидера според тези теории са в така наречения лидерски поглед в бъдещето, реторичното майсторство и умението да се внушава доверие. Лидерството по природа е ориентирано към бъдещето, включва идея за “напред”, за “водене” в бъдещето. Успешното лидерство в повечето случаи включва способността да се вижда отвъд реалностите, които ни заобикалят, да се “улавят” и невидимите недостатъци на организацията, да се предлага ясна посока на перспективното развитие. Имиджът и умението да се внушава доверие също не са за под. ценяване като фактор на харизмата. Лидерите изграждат у последователите си доверие към себе си и към своя лидерски поглед давайки си вид на самоуверени, на непоклатимо убедени в правото на убежденията си, внушавайки саможертва и голяма морална сила. Те съумяват да бъдат възприемани като изключително способни, необикновени, гениални, успяващи, силни независимо от степента на реалното им покритие. Няма рецепта за постигане на този ефект, но за целта се използват средства като: демонстриране на жертвоготовност в името на интересите на последователите, умело самоизтъкване, убедително артистично преувеличаване на собствения принос и други. Добрата и услужлива памет също би била от полза, защото за околните често изглежда като блестяща ерудиция и висок интелект.

Поведение

Поведенски (бихевиористки) подход на изследване на лидерството. Теориите за характерните черти на лидерите не дават отговор на въпросите „Какво правят"? и „Как трябва да се адаптират лидерите към променящите се изисквания на обкръжаващата среда".

Поради това през по-късен етап от развитието на науката вниманието се насочва от изследване на характерните черти към изследване поведението на лидера, т.е. преминава се към изследване на това, какво правят. Тези изследвания на лидерството формират бихевиористки (поведенски) подход. Нарича се още подход за определяне стила на ръководство, тъй като поведението намира израз в конкретизиране на различни стилове на ръководство. Този подход създава основата за класификация на стиловете на ръководство (стиловете на поведение на лидера). Той има сериозни приноси в изследването на лидерството.

Успешното лидерство е ефективно използване на междуличностното влияние за постигане на целите на фирмата. Лидерът успява чрез методите, чрез подходите, които използва, да влияе на групата. Приносът на поведенския подход в теорията за лидерството намира израз в многостранния анализ на поведението на мениджъра и в класификацията на стиловете на ръководство. Стилът на ръководство се дефинира като определен маниер на поведение на мениджъра, чрез който влияе и стимулира подчинените за изпълнение на целите на търговската фирма. Степента, в която мениджърът делегира пълномощията, типовете власти, които използва, грижата за човешките отношения - всичко това конкретизира стила на ръководство, характерен за даден лидер.

Първоначалният замисъл на всички бихевиористки изследвания и анализи е да се открие „най-добър" стил на ръководство, ефективен за всички ситуации. През по-късен етап теоретиците от тази школа разработват различни модели, но във всеки се акцентира върху две водещи характеристики на лидерството - ориентация към задачите и ориентация към персонала.

Вижте още

Източници

Външни препратки