Лидер

Лидерството до голяма степен е изкуство. То е пове­дение и дейност, която отчита ценностната система на хората, техните интереси, като същевременно ги мотивира да изпълняват задачите, които са им възложени, по най-добрия начин, както и да развива тяхното творчество и потенциал в полза на предприятието.

Същност

Лидерството е неизменна част от ефективното управление. В своето определение известният тео­ретик на мениджмънта Питър Дракър казва, че “Лидерство е способността да се изведе ефективността на човешката дейност на равнището на по-високи стан­дарти, а също и способността да се формира личност, излизайки зад обикновените ограничаващи рамки”.

Лидерството се проявява в междуличностните от­ношения. То се свързва с постигането на цели така, че последователите да ги възприемат като свои собст­вени. Ефективното управление е невъзможно без лидерство.

Предприемачът-лидер трябва да има ясна предста­ва за желаните бъдещи резултати, за начините за тяхното постигане и най-важното - знание и умения да организира и да мотивира хората си така, че те да следват избрания от него път като свой.

При лидерството е силно изразена активната по­зиция за достигане на дадена цел. Лидерът използва различни методи, техники и средства, за да постигне определена цел. В този смисъл лидерството означава действие докато властта е по-скоро състояние.

Лидерството е част от мениджмънта, без да е тъждествено с незо. То изразява способността да се мотивират усилията на сътрудниците за изпълнение стратегията на фирмата. То се въз­приема и като процес на въздействие върху подчинените. Това въздействие е доброволно, споделяно от двете страни, основано на еднопосочни интереси и ценностни ориентации.

Лидер е този ръководител, който съумее да обедини сътрудни­ците си, да ги вдъхновява в съвместната дейност, да ги „обрича" на идеи, които надхвърлят непосредствените им интереси.

Три са силните страни на влияния на лидера като мениджър:

• неговият статус;

• знанията и авторитетът му;

• доверието на подчинените.

Въпреки многобройните изследвания в теорията няма единно мнение за личностовите качества на лидера. Съществуват обаче -много емпирични доказателства в полза на тезата, че за различ­ни управленски ситуации са необходими различни способности, знания и практически опит.

Естествено лидерът притежава определена съвкупност от личностови качества, в частност достатъчно високо равнище на инициатива и активност, опит и навици за организаторска дейност, заинтересованост от постигане на групови цели, дос­татъчна общителност и лична привлекателност, изразена във висок престиж и авторитет.

По своята същност лидерството предполага определена връз­ка и взаимодействие между мениджмънта на фирмата и нейните сътрудници. В социален аспект лидерът спонтанно налага своята роля в условията на определена и достатъчно значима ситуация.

Типологията на лидерството може да бъде установена на ос­новата на три начала: съдържание, стил и характер на дейност­та. Според съдържанието си лидерството най-често се проявява като вдъхновител, като организатор за изпълнение на съвмест­ната дейност; според стила то може да е авторитарно или демократичено; според характера на дейността - постоянно проя­вяващо се или ситуативно, т.е. проявяващо се при определени си­туации. Няма единство от гледна точка на разглеждането на ли­дерството поради сложността на феномена.

В теоретико-практичен план с определена значимост е и соци­алната (обществената) отговорност на лидера. Като висша ин­теграция на всички прояви на интелектуалното развитие на чове­ка отговорността е водещо качество на лидера. Тя се проявява в различни форми на поведение, а в съдържателен аспект означава точност, лоялност при изпълнение на задълженията, съпричаст­ност към очакваните резултати. Основна характеристика на от­говорността са задълженията, изразени безусловно в изпълнени­ето на ролевите функции.

Друга насока на изследването на лидерството е спецификата на неговото въздействие (влияние). Този проблем е свързан с разк­риване на механизма за възприемане на управленските въздейст­вия. Какви фактори влияят върху това възприемане? Защо въз­действията в едни случаи дават положителни резултати, а в дру­ги са безрезултатни или малко ефективни? В теорията няма единна интерпретация на този проблем. Най-често се налага въз­действията да се „срещат" със значително сложни социално-икономически условия, с противоречиви стремежи и потребности на персонала, когато мотивите и предпочитанията, регулиращи тяхното поведение, имат разнороден характер.

Управленските въздействия под формата на решения, разпореждания, конкретни задачи за изпълнение се отправят към от­делните структурни звена на фирмата, към отделните категории търговски персонал. Тяхното усвояване предполага наличие на дълбочинно проникване и благоприятно възприемане на стратеги­ческите цели на фирмата, които се превръщат в убеждения, в ло­ялност към нея и мотивират поведението на сътрудниците. В сложния процес на възприемане на разнообразните въздействия, “отдадени” от лидера, имат предимства, от една страна, че доп­ринасят за добрите доверителни отношения, изразени в сходст­вото или съгласието с неговите действия и в непосредствения контакт със сътрудниците, от друга страна, разглеждан като възможност за бързо регулиране на негативни фактори и скрити преживявания, които рязко намаляват ефективността на мени­джмънта, насочват интелектуалния потенциал на отделната личност към търсене на възможност за оцеляване, за запазване на постигнатия професионален статус.

Обобщено казано, чрез теорията за лидерството са разкрити и се изследват разнообразни емпирични характеристики на лидера:

• Сила на въздействие - способността да се упражнява влия­ние; т.е. способността за промяна на мненията или поведението на групата.

• Влияние – всяка дейност или конкретно поведение, които водят до промяна в мнението или поведението на отделната личност или група.

• Спечелено доверие - вяра, убеденост и съгласие в лидерските действия; способност за спечелване на последователи чрез пра­вотата на своето поведение.

Лидерството е сложен и едновременно труден за изследване проблем. Съвременната теория предлага три подхода за неговото изучаване: поведенски, ситуационен, подход от позициите на лич­ните качества.

Лидер vs. Мениджър

В организацията лидерството често се противопоставя на мениджмънта. Мениджмънтът се разбира като възможност да се изпълняват задачи чрез други хора. Лидерското е умението да се влияе върху хората така, че те да желаят да изпълнят задачата. От тази гледна точка, се прави разлика между мениджър и лидер. Мениджърът влияе върху своите подчинени от позициите на длъжността и властта произтичаща от нея. Лидерът определя посоката и чрез психологическото си въздействие влияе върху хората, които доброволно го следват . Отношенията, които се изграждат от мениджъра са в посока “ръководител-подчинен”, а при лидерството “лидер-последовател”. Издигането на лидера следва демократичния принцип “от долу-на горе”. Обикновено, мениджърът се назначава “от горе”.

Вижте още

• Модели на лидерство
• Лидерско поведение според системата на стимулиране
• Система за лидерството на Ренсис Лайкерт
• Теория за трите стила на лидерство
• Двуфакторна теория на лидерството
• Видове лидери
• Лидерски стилове
• Лидерски качества
• Управленска решетка на Блейк и Моутън

Източници

• Лидерство и стил на ръководство
• Лидерство и лидерски стилове
• Лидерски стилове

Външни препратки

• Списък на длъжностите в Националната класификация на професиите и длъжностите 2011 г.
• Школи и подходи в мениджмънта