Клъстер
Клъстерът е съвкупност от фирми, доставчици, поддоставчици на услуги, фирми от сходни производства и свързаните с тях институции (правителство, бизнес организации, академични общности, финансови институции и др.).
Същност
- Друга дефиниция за клъстер е следната - "географски свързана концентрация от сходни, взаимообвързани или допълващи се фирми с активни канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги и са изправени пред общи възможности за развитие и заплахи."
- Друго схващане е, че клъстерите са нещо, което се базира на систематични връзки между фирмите, и се отнасят за основното или съпътстващо производство, технологиите, природните ресурси, квалификацията на персонала и каналите за дистрибуция.
- Клъстерът може да се квалифицира като общност, която работи за една цел.
Видове
В зависимост от характера на връзките между фирмите в клъстера може да говорим за:
- вертикални - фирмите са на последователни нива на производство и маркетинг
- хоризонтални - фирмите са на едно и също равнище на производство и маркетинг
- секторни клъстери - фирмите са от един сектор
Цел
Клъстерът може да се квалифицира като общност, която работи за една цел - да бъде подпомогнат основния бизнес, като с това се гарантира успешното развитие и на дейностите, които са налице покрай основния бизнес. Освен това те заедно споделят проблемите си и решенията за тях. Така или иначе, независимо от терминологичните вариации ясно е, че клъстерът е доброволно обединение на компании, които имат общ интерес от това. Целта на клъстера е по-голяма ефективност и пробив на чуждите пазари.
Предимства
- коректност и систематичност в доставките
- точно изпълнение на поръчките
- липса на закъснения
- шанс за развитие покрай основната компания (при малките фирми)
- възможност в известна степен дасе прогнозират бъдещата дейност и паричните спотоци
- развитието на голямата фирма е фактор за развитие на нейните сателити
- по-добра конкурентоспособност
Пример
Севлиево
Севлиево - фактът, че инвеститор от ранга на "Американ стандарт" е тук, действа като магнит за останалите фирми. Добричката община насочва усилията си за създаване на клъстер в областта на обувното производство в града. Основният фактор за това е бившият обувен завод, след фалита на който в Добрич съществуват около 20 по-малки фирми - производители на обувки. Няколко компании от Девненския регион - "Агрополихим", "Девня цимент", "Солвей-Соди" са обединени в клъстер Девня. Те имат общ зародиш - уникалното находище на природни ресурси край Варна, което е породило техните бизнеси, а също и общи проблеми свързани с възстановяването на околната среда, използването на пристанище Варна и енергоносителите. Общините определено имат полза от развитието на клъстери, която се изразява в следното:
- чрез тях се внедряват нови иновативни решения на определена територия,
- местната икономика става по-устойчива и конкурентоспособна,
- реализира се значителна добавена стойност,
- регионът се идентифицира с определена продуктова група или индустрия.
В българската практика клъстерът е обединение на група фирми, работещи в географска близост и в един и същ бранш, които обвързват дейността си, за да си сътрудничат и да се допълват взаимно.
Чуждестранно сътрудничество
Самостоятелното излизане на чужди пазари не е възможно за малките български фирми по много причини - липсват контакти, собствениците не знаят чужди езици, нямат капацитет да се изпълнят исканите количества и др. Ето защо производителите във всички сектори все по-често се замислят за създаване на клъстери като начин да се противопоставят на конкуренцията и да оцелеят. Въпросът с клъстерите става все по-актуален с приближаващото отваряне към европейските пазари, тъй като малките фирми нямат капацитет да отговорят на европейските изисквания и няма как да оцелеят, ако не се обединят. Клъстерът им гарантира пазари и обновяване на машинния парк. Освен това работата в екип и партньорство неминуемо водят до повишаване на качеството на продукцията, защото, ако един се провали, целият клъстер се проваля. Успешни опити за създаване на клъстери у нас има и в областта на мебелната и дървопреработващата промишленост в Разлог - клъстерът "Места". Опити за това се правят и във Велинград и Троян. В текстилната промишленост също има успешни опити. Малките фирми за производство на текстил и облекла нямат нито финансови, нито технологични възможности да изнасят продукция. Повечето от тях работят на вътрешния пазар, но нуждата ги кара да търсят други възможности не само да оцелеят, а и да вървят напред. По правило поръчките от чужбина за облекло са обемни и изискват по-голям производствен капацитет. И тъй като не всички предприятия имат пълния набор от машини за всички изделия, те се обединяват и си разпределят работата. Сдружението е доброволно, но на практика е под натиска на пазара и на невъзможността да се инвестира. Обединението в текстилния бранш е налице. Хоризонтален клъстер (за трикотаж) има и в Благоевград и в Хасково. Западните клиенти идват с големи поръчки, а фирмите не разполагат с необходимия капацитет и са принудени да се кооперират с колеги, съседи, приятели. Клъстерът улеснява логистиката за западния контрагент. Плюсовете на това окрупняване са, че фирмите се специализират в някаква дейност и това им дава възможност да отговорят в срок независимо от големия обем на поръчката.
Вертикална интеграция
Практиката е наложила вертикалната интеграция между разградския завод "Амилум" - основен производител на подсладители и нишесте в страната, и производителите на царевица в Добруджа (суровина за производството) и индустрията на газираните и алкохолни напитки (клиенти на "Амилум"). Рудодобивът и цветната металургия в Средногорието също се оценяват от редица специалисти като своеобразни клъстерни обединения. Предприятията "Асарел Медет", "Елаците мед", "Бимак Челопеч", "Юмикор мед", както и КЦМ край Асеновград имат сложни, но добре работещи хоризонтални връзки, осигуряват заетост на повече от 6 хиляди души и формират значимо перо в българския износ. Кооперирането между предприятията и създаването на междуфирмени обединения и вериги с участието на научни и развойни звена е една от възможностите за развитие на етерично-маслената и парфюмерийната промишленост по мнението на експертите от браншовата асоциация.
Взаимопомощ
В парфюмерийния сектор има неформални обединения между производители на опаковки и на козметични продукти. Всяко обединение е възникнало доброволно и е породено от реални потребности. Тези сдружавания между компаниите не винаги отговарят на теоретичното схващане за клъстер, но са полезни. Има специален проект за създаване на клъстер в етеричномаслената промишленост в Южен Централен район. Целта е да се обединят технологичните усилия на фирмите в името на по-голямо розопроизводство и създаване на краен продукт. Очевидно е, че клъстерните обединения имат бъдеще у нас и може би това е възможност да се избегнат очертаващите се фалити на редица предприятия, след влизането на страната в Европейския съюз.