Изкуствен интелект

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.
Изкуствен интелект

Изкуственият интелект е устройство, способно да възприема окръжаващата го среда и да предприема действия, които биха увеличили възможността за постигане на определени цели. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от информатиката.

Същност

Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея.

Теорията на изкуствения интелект се основава на твърдението, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от Древността. В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на Информационни технологии|информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката Изследванията в областта на изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно. Тези направления възникват около определени институции, работата на отделни изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение, планиране, общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти

Обикновено към реализацията на "интелигентни" системи, се подхожда по модела на човешкия интелект. По този начин се обособяват две основни направления:

  • символно (семиотично, низходящо) на основата на моделирани "високи" мисловни процеси у човека.
  • невро-кибернетично (невронно, възходящо) на основата на моделирани "ниски" структури от човешкия мозък,неврони.

През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект.

Изкуственият интелект е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици изкуственият интелект може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по достоверност.

При създаване на изкуствен интелект трябва:

  • Да се вгради интерес към придобиване обработка и запазване на нови данни - любопитство
  • Да се вгради начално обучение за това къде кога и как се записват и как се извличат знания от базата данни
  • Да се предостави възможност за натрупване на знания под формата на картина звук и допир
  • Всяка получена информация се оценява съобразно всяка свързана натрупана информация с последвало оценяване на достоверност

- Всяка информация която получава да се определя с стойност на достоверност T-(0<T<100) [%] (коефициента се определя съобразно свързана неидентична информация)

История

В началото на XVII век Рене Декарт излага механистическата теория. През 1623 г. Вилхелм Шикард създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал и Готфрид Лайбниц 1671. Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. През XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина.

Съвременност

Някои от обществени системите са с изкуствен интелект: Mycin — една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар. Гласово разпознаване - системи от типа ViaVoice способни да обслужват потребителите. Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност.

Приложение

  • Разпознаване на образи
  • Оптическо разпознаване на символи
  • Разпознаване на реч
  • Разпознаване на лица
  • Превод
  • Нелинейни управления и роботика
  • Машинно зрение, виртуална реалност и обработка на изображения
  • Стратегическо планиране
  • Диагностика
  • Изкуствен интелект в игрите и ботове в компютърните игри

Вижте още

Източници

  • Stuart Russell and Peter Norvig, Artificial Intelligence: A Modern Approach (3rd Edition)
  • David Kitson, Turing Evolved
  • Scientific American, Understanding Artificial Intelligence (Science Made Accessible)
  • Ian Millington and John Funge, Artificial Intelligence for Games, Second Edition
  • Jeff Hawkins and Sandra Blakeslee, On Intelligence
  • Dario Floreano and Claudio Mattiussi, Bio-Inspired Artificial Intelligence: Theories, Methods, and Technologies (Intelligent Robotics and Autonomous Agents series)

Външни препратки