Извадков метод

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Познавателната задача на извадковия подход е да измери някакви параметри на интересуващата ни съвкупност. Той изследва само определен брой единици.

Същност

Целесъобразността на извадковия подход най-добре изпъква с отркрояване на неговите предимства, които са: бързина ( като например: значително по-бързо ще разберем предпочитанията на автомобилните шофьорите за марки масла, ако изследваме не всички, а само 1000 души, подбрани по подходящ начин.); За приложението на извадковия модел са нужни относително ниски разходи; дава по-точни резултати- поради факта, че при него получените оценки са обременени с по-малък обем систематични грешки. Достигането до сводните свойства на съвкупността става, чрез изучаване на отделни нейни случаи или представители, с други думи това са така наречените първични единици. Най- често изучаваните първични единици са индивидите, семействата, домакинствата, фирмите и др. Излъчването на извадка става чрез използването на някакъв документ, съдържащ наименованията и адресите на първичните ( или съставни) единици. Този документ се нарича основа (рамка) на извадката и бива списъчна (представлява списък от единиците и адресите им) и несписъчна (единиците присъстват в друг тип документ).

Приложение

  • Провежданото изследване не си поставя за цел получаване на някакви точни описания и оценки на съвкупността;
  • Когато силните ограничения във времето и средствата на дадено изследване не дават възможност да се изпълва някакъв модел на случайна извадка;
  • Когато единствено възможни се оказват неслучайните извадки - при липса на списъци от целевата група и др.

Избор между случайни и неслучайни извадки

Основните предимства на случайната извадка са че: са единствените, които осигуряват неизкривени и с измерима точност оценки и параметри; възможна е оценка на релативната ефективност на възприетия модел на извадката. Обратно на случайните извадки, оценките получени при неслучайните извадки, могат да бъдат съществено изкривени и не е възможно да бъде изчислена степента им на точност спрямо съответните параметри на съвкупността. Основни ограничения на случайните извадки в сравнение с неслучайните са: високите изисквания за опит и умения у изследователите; изисквано време за подготовка и изпълнение; относителни високите разходи за осъществяване; рискове от откази за участие от страна на респондентите.

Според Бойд и Уестфол, съществуват два начина при избора на кой от двата метода на извадка да се избере:

  • Според тях, когато е възможно, трябва да бъдат предпочитани случайните пред неслучайните методи на извадките. По-добре е по-малка извадка пред по-голяма неслучайна.
  • При невъзможност за използване на случаен модел за предпочитане са такива неслучайни модели, които имитират характеристики на случайните или в рамките на неслучайните извадки да се използват процедури, типични за случайните.

Вижте още

Източници

  • Симеон Желев, Маркетингови изследвания, УИ “Стопанство”, София, 2008, с. 259-297 ;
  • Boyd, H. and R. Westfall, Marketing Research, Homewood, Il Irwin, 1963, p. 343;
  • Kish, L., Survey Sampling, NY, John Wiley & Sons, 1967, p.53 ;
  • У. Кокрен, Методьи вьиборочного исследвания, Статистика, М. , 1976, с. 103-104 ;
  • Цонев, В., Основи на репрезентативното изучаване, ВИИ, София,1971, с. 5-6

Външни препратки