Етапи на синектичния процес
Етапи на синектичния процес могат да се обощтят в няколко основни точки.
Формулиране на проблема в общ вид
Особеност на този етап е, че само ръководителят на сесията е запознат с конкретното условие на изобретателската задача. Счита се, че преждевременното формулиране на задачата затруднява абстрактния мисловен процес.
Етапът започва с обсъждане на някои признаци на задачата (например: разглеждане на физическия принцип на процеса). Той обхваща по-широк диапазон от проблеми, които постепенно се стесняват под ръководството на водещия, който е длъжен да ги направлява в определени рамки.
На синектическите заседания се канят експерти (специалисти в областта на дадения проблем), които изясняват проблемната ситуация. Експертът е длъжен да бъде подготвен към обсъждане и да е запознат със синектиката. Той се явява помощник-ръководител, дава пояснения в областта на техническата политика в дадения отрасъл и задава насочващи въпроси. Главната му задача е да се изразят полезни и конструктивни идеи по пътя на оперативния анализ на изказванията.
В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения проблем.
Анализ на проблема
При този етап участват и експертите. Изисква се непознатият, непривичен проблем да се превърне в нещо познато и оригинално и да се формулира целта на решението.
Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква концепцията, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя.
Генериране на идеи за решение на проблема
Започва обзор на различни области като техниката, живата природа, политиката, религията, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв подход позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене.
Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място ситуация, сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използватчетири вида аналогии:пряка, символна, фантазна и лична.
Пряка
Пряка – при нея обектът се сравнява с други обекти от природата и техниката, в които съществува прилика с него в по-голяма или в по-малка степен.
Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др.
Тази аналогия може да се раздели на три подвида:
- Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. Биониката – симбиозата на биологията и техниката, се основава на тази аналогия.
- Структурната аналогиясе използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър.
- Аналогия по външния видсе използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските.
Символна
Символна аналогия – в парадоксална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.
Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато.
Фантазна
Фантазна аналогия – решаване на задача във фантазни условия. Мислено се въвеждат необикновени същества като джуджета, извънземни и др. или свръхестествени процеси като отмяна на гравитацията, промяна на ускорението при свободното падане на телата и др. При тази аналогия могат да се измислят несъществуващи физични закони, да се използват нереални вещи от приказки като бързоходни ботуши, шапка-невидимка, вълшебно килимче и др.При търсене нафантастичното решение се анализират причините – отговаря се на въпроса какво пречи то да се реализира в нормални условия, и се отстраняват пречките.
Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка.
За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на Жул Верн:"Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност.
Лична
Лична аналогия – емпатия, субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им.
Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането.
Вижте още
Източници
- Възникване, развитие и етапи на синектичния процес
- Nicholas Roukes, Art Synectics
- Nicholas Roukes, Design Synectics: Stimulating Creativity in Design
- William J. J. Gordon, Synectics