Диверсификация (Земеделие)

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Диверсификация (лат. diversificatio – изменение,разнообразие ) е разпространение на стопанската дейност на организациите в нови сфери, разширяване на асортимента на крайните продукти на производствените процеси, предлагане на разнообразни на съпътстващи услуги,проникване на нови географски територии. В тесен смисъл диверсификацията се разбира, като проникването на производствените предприятия в отрасли, като нямат преки връзки или функционални зависимости с тяхната основна дейност.

Същност

Използва стратегия за управление на риска и включва участие в повече от една дейност. Мотивацията за диверсификация се основава и на принципа че когато дадена дейност има ниски постъпления, другите дейности могат да бъдат рентабилни. Стопанството може да разполага с няколко производствени дейности, като няколко различни видове посеви или както растениевъдсвтвнена , така и животновъдствена, или пък земеделски производители могат да стопанисват земя в различни райони, за да е по малка вероятността локалните природни бедствия да намалят добива на всички посеви едновременно.

Източници на риск

  • Производствен риск или риск за добива най-често е свързана с атмосферните условия, например прекалено обилни или недостатъчни валежи, екстремни температури, градушки, насекоми или болести.
  • Ценовият или пазарен риск отразява рисковете, свързани с промените в цените на доставените входящи суровини или целите на продадените продукти.
  • Институционалният риск е резултат от промените в политиката и разпоредбите, свързани със земеделието. Този вид риск обикновено се изразява в неочаквани ограничения в/у производството или ценовите промени на входящите суровини и изходящите продукти.
  • Финансовият риск е резултат от начина, по който се придобива и финансира капиталът на земеделското стопанство.

Мотиви за диверсификация

  • Икономии от обхвата.
  • Равномерни парични постъпления или компенсиране на губещи производства.
  • Свиване на интереса на инвеститорите към традиционния отрасъл.
  • Ненатоварени мощности и транзикционни разходи.
  • Диверсификация на производства и пазарния риск.

Видове

Има три типа диверсификация:

  1. Хоризонтална при разширяване на производството с продукти, които са свързани със същественото производство и технологии с начина на използване на суровините или на задоволяване на потребителите от продукти със сходни свойства.
  2. Вертикална навлизане в съседни производствени сфери, например капитали навлизащи в СС от агро-индустрията винарна инвестира в създаването/закупуването на лозови масиви, мандра организира дълготрайно коопериране с кравеферми, производители на зеленчуци организират предприятия за преработка и други.
  3. Латерална разширяване на производствата с дейности, които нямат нищо общо с осн. специализация или бранша на стопанството. Например, фирми от нефтодобива се насочват към производство на ягоди или оранжерии със зеленчуци, машиностроителни предприятия, отглеждане на билки, животновъдство и други с цел допълнителен доходи, заетост на работна ръка.

Източници на идеи

Диверсификацията на земеделски продукти и на дейностите предлага различни възможности на предприемачите за получаване на допълнителни приходи и да създават допълнителна заетост, като по този начин се намалява зависимостта им от производството на основните земеделски стоки ( напр. винарна + селски, винен и ловен/риболовен туризъм).

Потенциални източници на доходоносни идеи са:

  • Личен опит и обучение.
  • Копиране на продукти това не означава кражба на идеи, патенти, проекти или права на собственост от други хора. Продукт или услуга, която само с няколко малки промени може да спечели алтернативен пазар. въпреки това може да се изисква разрешение от създателя на продукта или услугата.
  • Конвенциално и биологично производство.
  • Съществуващ бизнес или съвместно предприятие.
  • Хобита и интереси.

В процеса на установяване на интеграционните връзки се спазват следните принципи:

В основата на всички форми на интеграцията стои договорът, които определя параметрите на участие на страните. Конкретните форми на проявление са:

  • Коопериране. Кооперацията е сдружение на ФЛ с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на ик. соц. и културни интереси. Могат да се създават между кооперативни предприятия за извършване на стопанска и други дейности от общ интерес регистрирана като ООД или АД.
  • Между кооперативни предприятия.
  • ООД, АД.
  • Корпорации, холдинги.
  • Клъстери и други.
  • СД е дружество образувано от две или повече лица за извършване на търг. Сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Фирмата на СД се състои от фамилните имена или фирмата на един или повече съдружници е указанието и СД или съдружие (сие). За регистрирането няма изисквания за минимален капитал.
  • КД е близо до СД. Холдинговото дружество е АД, КДА или ООД, което има за цел да участва в други дружества или в тяхното управление. Търговските дружества в холдинга са зависими, те се наричат дъщерни. Н ай-малко 25% от капитала му трябва да бъде внесен пряко в дъщерното дружество. Клъстер е географски близка група от сдружения в определена сфера и обединени от сходства и взаимни допълнения. Договорен съюз или организация за членство, в която някои фирми споделят ресурси, разходи или информация. Изисква определено ниво на коопериране и доверие.

Обединени сфери на интереси могат да бъдат:

  • Съвместно производство.
  • Съвместно предлагане на услуги.
  • Съвместно закупуване на суровини и материали.
  • Съвместно обучение по управление, обучение на работещите.
  • Съвместни усилия за лобиране.
  • Съвместно споделяне на опит.
  • Съвместно финансиране.
  • Трансфер на технологии и иновации м/у членовете.
  • Маркетинг и брандинг.

Вижте още

Източници

  • Интеграционни процеси в ССП
  • Алекси Георгиев Алексиев, Икономическият растеж в земеделието
  • Иван Генчев Трънков, Прокопи Атанасов, Основи на земеделието
  • Наталия Тодорова Николова, Финансиране на инвестиционните проекти в земеделието
  • Кирил Стойнев, Филип Тодоров, Борис Симеонов, Съвременно земеделие

Външни препратки