Видове хипотеза
Хипотезата е условно категориално умозаключение, силует на бъдещ феномен. Ако тя се докаже, става продукт на изследването, негова огледална форма, част от теорията и практиката.
Изследователска хипотеза
Изследователска хипотеза-научна гледна точка върху неразрешен проблем, която се обляга върху направените достижения, изградена е върху съществуващата теория, но предполага нови разрешени в рамките на рационалното научно действие. Хипотезата рационализира очакваните резултати като аргументира тяхната висока вероятност на случване чрез убедителни изследователски и експериментални процедури.
Нулева хипотеза
Нулева хипотеза допуска липсата или наличието на пренебрежимо малки различия между началото и [резултат]а; прави се с цел да няма пристрастност и преднамереност в посоката на изследването. Ако обаче подозираме съществени разлики между началото и изхода добре е да изградим хипотеза н насоката т.е. да очертаем различното в очаквания резултат спрямо съществуващи гледища.
Насочена хипотеза
Насочената хипотеза дава ясно определение на процедурите и преследваните цели, в същото време тя трябва да докаже насочеността си в процеса на самото изследване (а не да отстоява насочеността с цената на жертва на фактите, които се появяват “толкова по-зле за факта”). Насочената хипотеза изразява увереност на изследователския резултата, но пази възможността за опровергаване.
Други
- От гледна точка на последователността в тяхното функциониране – работни и доказани (тези) хипотези.
- От гледна точка на изразяваните връзки – причинно-следствени и описателни хипотези.
Първите са свързани с пряката детерминираност на предполагаемите черти на изследвания предмет. Тяхната конструкция може да бъде различна: ”колкото повече, толкова…”, „ на единица от Х, У нараства със …” и др.
Вторите са свързани с непряко детерминирани твърдения и се конструират с „ако….., то…..” или „нарастването на…..води до……” и др.
- От гледна точка на техния характер хипотезите биват абстрактни (общи) и конкретни. Обикновено общите хипотези са характерни за фундаменталните изследвания, а конкретните – за приложните проучвания.
- Съобразно статистическия признак биват статистически значими и нулеви и др.
Вижте още
Източници
- Umberto Cassuto, Joshua A. Berman (Introduction), The Documentary Hypothesis
- E. L. Lehmann, Testing Statistical Hypotheses (Springer Texts in Statistics)
- Lawrence B. Mohr, Understanding Significance Testing (Quantitative Applications in the Social Sciences)