Видове съдебни решения
Съдебните решения, се класифицират на няколко групи според съдържанието и правните последици от решението.
Решения, които отхвърлят или уважават оспорването
Съдебните решения, които не подлежат на обжалване и са станали окончателни, притежават т.нар. сила на пресъденото нещо. Тя се изразява в това, че между същите страни, на същото правно основание и за същият предмет, не може да се води повторно съдебен спор. Задължителната сила на съдебното решение, се изразява в това, че страните по делото след влизането му в сила, са длъжни да го изпълнят, т.е. за в бъдеще трябва да съблюдават такова поведение, което да съответства на постановеното в съдебното решение. Има съдебни решения, които са задължителни за изпълнение не само от страните по делото, но и от лица, които не са участвали в него. На последно място, има съдебни решения, които разпростират задължителната си сила върху всички правни субекти. Законна сила на съдебното решение придобива тогава, когато стане необжалваемо. Законната сила се изразява в това, че съдебното решение подлежи на изпълнение. Съдебните решения стават необжалваеми и в този смисъл придобиват законна сила в следните хипотези:
- когато съдебните решения не подлежат на обжалване, те придобиват законна сила от датата на издаването им;
- съдебните решения стават необжалваеми тогава, когато подлежат на обжалване, но в срока за обжалване, не е постъпила жалба срещу тях;
- когато подлежат на обжалване и в срока за обжалване е постъпила жалба, но същата е била нередовна, то съдебното решение става окончателно от момента на влизане в сила на определението, с което жалбата е върната;
- съдебното решение става необжалваемо, от датата на постановяване на съдебното решение на по-горната инстанция, пред която то е било обжалвано по реда на касационното обжалване.
Установителни решения
Установителните решения, се изчерпват с това да установят, че спорното право съществува или не съществува.
Осъдителни решения
Осъдителните решения, освен че установяват дали спорното право съществува или не, съдържат и осъдителен диспозитив, който налага принудително изпълнение на това право. Принудителното изълнение, също се осъществява от орган на съдебната власт, каквито са съдия-изпълнителите.
Вижте още
Източници
- Съдебно решение
- Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо допълнено и преработено издание, 2004, стр. 350 и сл.
- Коментар на новия Гражданския процесуален кодекс, Иванова, Р., Пунев, Бл., Чернев, С., 2008, стр. 325 и сл.
- Силяновски, Д., Гражданско процесуално право, 1958, стр. 314 и сл. ГПК, чл. 237, ал. 1
- Силяновски, Д., Гражданско процесуално право, 1958, стр. 314.
- Коментар на новия Гражданския процесуален кодекс, Иванова, Р., Пунев, Бл., Чернев, С., 2008, стр. 328 и сл.
- Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо допълнено и преработено издание, 2004, стр. 270
- Коментар на новия Гражданския процесуален кодекс, Иванова, Р., Пунев, Бл., Чернев, С., 2008, стр 57
- Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо допълнено и преработено издание, 2004, стр. 280
- Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо допълнено и преработено издание, 2004, стр. 281
- Мингова, Ан., Отказът от иск, 2000 г.