Видове икономически инструменти

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Икономическите инструменти се разделят на ценови, финансови и пазарни.

Ценови

Необходимост от икономически инструменти: Спазването на екологичните стандарти засега се постига главно чрез контролно-забранителни мерки. Така е в България, а също и в страните от ЕС. Има обаче тенденция към замяната им с икономически инструменти и може да се предполага, че през следващите години и десетилетия те ще доминират.

Финансови

Икономическите инструменти са опит за обвързване на частните с обществените разходи и ограничаване на външните екологични ефекти, които се изразяват в повишение или намаление на вредните емисии. Това се постига чрез включването им в цената, която плащат потребителите на даден продукт – суровини, горива, енергия, вода, транспортни услуги. Така се използва информацията и сигналите, които цените излъчват. Но за да излъчват надеждна информация самите цени трябва да са надеждни. В противен случай (както е сега), те излъчват подвеждащи сигнали.

Известни са широк кръг икономически инструменти: от "меки", които позволяват голяма гъвкавост на замърсителя при постигане на дадена екологичнацел, до "твърди", които са близки до традиционните контролно-забранителни инструменти. Най-често използваните икономически инструменти са цени, данъци, такси за замърсители и потребители, застрахователни схеми, търгуеми права за емисия на замърсители и т.н.

Пазарни

Икономическите инструменти, които регулират количеството на замърсяването предоставят на пазара да реши кой и къде да се приспособява. Те са най-подходящи за ситуации в които регулаторът изисква сигурност за постигане на екологичните цели, без да се интересува кой полага усилия за намаляване на вредните емисии. В крайна сметка, желаното намаляване на замърсяването се постига там, където разходите са най-ниски.


Вижте още

Източници

  • George C. Chacko et al Financial Instruments and Markets: A Casebook 2006
  • John C. Hull, Options, Futures, and Other Derivatives 2012 PEARSON 847 p.
  • Stephen G. Ryan, Financial Instruments and Instititions : Accounting and Disclosure Rules
  • Rangarajan K. Sundaran, Sanjiv R. Das, Derivatives: Principles and Practice 2011 McGraw-Hill
  • Евгений Аксенов, Игорь Альтшулер, Аутсорсинг: 10 заповедей и 21 инструмент 2009 Питер
  • С.Я. Бабаскин, Инновационный проект. Методы отбора и инструменты анализа рисков 2009 Дело
  • Бойка Брезоева, Валутни операции и финансови инструменти б.г. Плутон - 1 57 с. 9091
  • Бойка Брезоева, Отчитане на хеджиране чрез деривативи

Външни препратки