Видове извадки

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Извадките се делят на случайни и неслучайни.

Случайни

Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да било външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. Случайните (вероятностни) извадки могат да бъдат два вида: прости и сложни.

Неограничени (прости)

Всяка единица от съвкупността има равен шанс да попадне в извадката, да стане обект. Дават по-малки отклонения и по-добра обобщимост, но са тромави, скъпи и невинаги може да имаме напълно актуализиран списък на цялата съвкупност и затова някои предпочитат другите)

Ограничени (сложни)

Те предлагат по-голяма осъществимост, приложимост и понякога са по-ефективна алтернатива на другите. Ефективността се изразява в това, че повече информация може да бъде получена за определена извадка. При тях се налагат някакви ограничения при избора на извадка - по район, брой, пол и прочие…).

  • Систематичната сложна извадка - при нея процедурата по прилагането на модела включва определянето на извадкова стъпка (отношението N/n,е големината на където N е големината на съвкупността, а n- изискваната големина на извадката) и стартово число (определя се по случаен принцип). Основните й предимства са опростеността и гъвкавостта.
  • Стратифицирана сложна извадка - изследваните съвкупности са силно разнородни и могат да бъдат разглеждани като съставени от няколко или повече съвкупности (страти). Чрез стратифицирането се повишава статистическата ефективност и осигурява адекватни данни за анализирането на различните подсъвкупности поотделно. Този метод е по-ефективен, отколкото простата случайна извадка, защото за същата големина на извадката, получаваме повече представителност от всеки важен сегмент от съвкупността и получаваме по-ценна и диференцирана информация по отношение на всяка група.
  • Клъстерна (гнездова) извадка - предмет на подбор на първа стъпка са съставните единици на съвкупността, които представляват групировки от първични единици.

Неслучайни

Неслучайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят се намесва в една или друга степен и насока.Те са в състояние да осигуряват представителност на резултатите, но в редица случаи се оказват единствено възможни или оправдани.

От своя страна неслучайните извадки се делят на:

Целеви

Целеви - изследователите се ръководят от някакви предварителни ограничения ( типологична, квотна). Целевите извадки попадат в две категории: преценъчни извадки, както и квотни извадки.

  • Преценъчните макар и ограничена от към обобщимост, може понякога да бъде най-добрият избор за извадка, особено когато е налице ограничена съвкупност, която могат да предоставят необходимата информация.
  • Квотните извадки, макар и не много надеждни за обобщение, често се използват при съображение свързани с разходи и време. Обобщимостта на невероятностните (неслучайни) извадки е много ограничена, но те имат и други предимства, а понякога са единствената реална алтернатива за изследователя.

Нецелеви

Нецелеви - не са наложени никакви предварителни ограничения при подбора на единиците (според отзовалите се). Нецелевите извадки (по удобство, на отзовалите се) са най-малко надеждни от всички извадки що се отнася до обобщимост, но понякога може да бъдат единствената налична алтернатива, когато е необходимо бърза и навременна информация.

Вижте още

Източници

  • Симеон Желев, Маркетингови изследвания, УИ “Стопанство”, София, 2008, с. 259-297 ;
  • Boyd, H. and R. Westfall, Marketing Research, Homewood, Il Irwin, 1963, p. 343;
  • Kish, L., Survey Sampling, NY, John Wiley & Sons, 1967, p.53 ;
  • У. Кокрен, Методьи вьиборочного исследвания, Статистика, М. , 1976, с. 103-104 ;
  • Цонев, В., Основи на репрезентативното изучаване, ВИИ, София,1971, с. 5-6

Външни препратки