Бит
Бит в теорията на Шенън представлява определението за количество информация е следното: "Количество информация в дадено съобщение се определя като разлика в степента на неопределеност преди и след получаване на съобщението".
Същност
Основна единица мярка за количество информация е 1 бит (bit). Един бит информация е съобщение, което е отговор на двоичен въпрос, т.е. въпрос за чийто отговор има две възможности "да" или "не". Отговорът "да" се означава с цифрата “1”, а отговорът "не" се означава с цифрата “0”. Един бит още се счита информация за изхода на събитие с две равновероятни възможности, означени с “0” и “1”. Следователно в един бит се записва или цифрата “1” или цифрата “0”. Друга по-голяма мярка за количество информация е 1 байт (byte) , 1 байт = 8 бита. Един байт е последователно разположени един до друг 8 бита.
История
Първите компютри са работили с 10 устойчиви състояния и са ползвали десетична аритметика (аналитичния двигател на Бабидж). След определено време това се определя като неефективно и се заменя.
Представяне
Абстрактно битовете се представят като 0 или 1, като липса или наличие на ток и по други начини.
Компютрите обикновено обработват битове групирани в групи с фиксирана големина, условно наречени "думи". Броят на битове в една дума варира в зависимост от модела на компютъра, обикновено между 8 до 80 бита, или дори повече при някои специализирани машини.
Производни
- 8b (бита) = 1B (байт)
- 1024B (байта) = 1Kib (килобaйт)
- 1024Kib (килобайта) = 1Mib (мегабайт)
- 1024Mib (мегабайта) = 1Gib (гигабайт)
- 1024Gib (гигабайта) = 1Tib (терабайт)
Вижте също
- Клод Шенън
- Закон за необходимото разнообразие
- Симулационен език
- Условна ентропия
- Чарлз Бабидж
- Променлива на средата
- Хиперлинк
- Компютърна графика
- Растерна графика
Източници
- Steven S. Skiena, Miguel Revilla, Programming Challenges
- Доц. Антон Петров, Лекции по компютърни архитектури, Факултет по математика и информатика СУ, 2010
- Andrew Hunt, David Thomas, The Pragmatic Programmer: From Journeyman to Master