Бионика
Думата биотехника или бионика, произлиза от гръцката дума „биос” – живот, и думата техника. Биониката е наука, която се занимава с това да открие и разграничи границата между биологията и техниката. Целта на биониката е да се занимава с това да взаимства от природата идеи и принципи, създадени в процеса на еволюцията, и да ги прилага в техниката.
Същност
Според принципите на биониката човечеството определено има какво да научи и взаимства . До ден днешен човешката мисъл се мъчи да създаде толкова компактен, здрав, високочувствителен и така добре адаптивен механизъм,който да е равен по качества на творение на природата.
От гледна точка на биониката, учените много голямо внимание отделят на устройството и работата на мозъка, на отделни нервни клетки. Въпреки големия брой елементни детайли", от които е съставен човешкият мозък, обемът му е само около 1500 cm3. При опит да се изчисли какво място ще заеме машина, която действа като мозък, се оказва, че е необходимо пространство от няколко хиляди кубически метра. Как може машината да се направи по-малка? Нали запомнящи устройства от типа на паметта на животните, ,,мислещи" машини са много нужни за развитието на кибернетиката, на автоматизацията на управлението и производството.
Всеки един орган, като око, ухо, органи за осезание, обоняние и вкус е уред, който е уникален и коренно различен от другите. Изучаването на тези анализатори помага за развитието на различни направления в техниката, промишлеността и други отрасли на стопанската дейност на човека.
Приложение
Успешно приложение на биониката например е създаването на камери, който сами разпознават и идентифицират дадени обекти и лица. Този вид технология е свързана със способността на човешкото око да разпознава различните отделни кванти светлина и интензивни светлинни потоци, да регулира яснотата на възприемане на изображения от различни разстояния и т.н. Топло-чувствителният орган на змиите улавя изменения в температурата само с 0,2 ` С, а електрическият орган на някои видове риби, като електрическия скат и змиорката разлика в потенциалите от порядъка на части от микроволта, което им помага да откриват плячката си. На същия принцип човека изработва специални термо-камери, който имат способността да различават различните области с различна температура. Друг пример за приложението на биониката е биологичният синтез и биологичната енергетика,които помогат за проектирането на безотпадъчни, икономични, бързодействащи технологични линии. В областта на компютърната наука, бионичният подход е довел до създаването на кибернетика, изкуствените неврони, изкуствените невронни мрежи и разпределената интелигентност. Еволюционните алгоритми също са вдъхновени от биониката, но те доразвиват идеята, като симулират еволюцията с компютър и произвеждат оптимални решения, които никога не са съществували в природата.
Според професор Джулиън Винсънт "понастоящем механизмите използвани в биологията и технологията съвпадат само в 10% от случаите".
Вижте още
Източници
- Heidi J. Figueroa-Sarriera, The Cyborg Handbook
- N. Katherine Hayles, How We Became Posthuman: Virtual Bodies in Cybernetics, Literature, and Informatics
- Donna Jeanne Haraway, Modest_Witness@Second_Millennium.FemaleMan_Meets_OncoMouse: Feminism and Technoscience
- Anne Marie Balsamo, Technologies of the Gendered Body: Reading Cyborg Women