Алберт Айнщайн

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.
Снимка на геният Айнщайн

Алберт Айнщайн е създал теорията на относителността и е допринесъл значително за развитието на квантовата механика, cтатистическата механика и космологията.

Живот

Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия, на 14 март 1879 година. На 15-годишна възраст той напуска училище, тъй като не харесва дисциплината и зубраческата система там. През 1896 година влиза в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 г., поради неразбирателство с професорите си, той не се сдобива с университетско място.

През 1901 година получава Швейцарско поданство. Две години по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Оженва се за своя бивша състудентка Милева Марич, от която има двама синове, но бракът им завършва с развод по взаимно съгласие през 1919 година.

Официалната снимка на Айнщайн след получаване на Нобелова награда през 1921

Междувременно още в 1905 година неговият гений се проявява с пълна сила. Теорията на отноосителността е само едно от няколкото значителни негови открития по това време.

Той напуска Бюрото за патенти през 1909 година, след това напредва бързо и през 1914 година достига авърха на кариерата си, като става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.

Прословутата изплезена снимка на Айнщайн

Като швейцарски поданик той не взема участие в Първата световна война, избухнала през август 1914 година. През същата година Айнщайн излага своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това става световноизвестен с практическото и потвърждаване. През 1921 получава Нобелова награда по физика.

Когато нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година, Айнщайн се намира в Съединените щати. Известността и смелите му изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия. Още с идването си в Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 година.

Прочутата снимка с изпплезен език е направена, когато Айнщайн е на 72 години. Бил в автомобил между свой колега и неговата съпруга, когато го нападнали репортери и той им се изплезил. За популярността на снимката обаче е виновен самият учен, която я разпраща като картичка.

Родословие

Родословно дърво

Семейство

Умната сръбска студентка Милева Марич е първата съпруга на Айнщайн, въпреки че семейството му било против този брак. През 1902 младоженецът най-после намира постоянно място като “технически експерт трети клас” в Бюрото за патенти в Берн. Но приходите, с които живее семейството, са скромни. Алберт обичал да играе с двамата си синове Ханс Алберт и Едуард. Отношението му към второто дете е затруднено заради растящото напрежение между съпрузите. На 20-годишна възраст Едуард се разболява от шизофрения, умира в психиатрия през 1965.

През юни 1919 Айнщайн се жени за братовчедката си Елза, в която е влюбен отдавна, и се мести при нея и двете и дъщери Илзе и Маргот. Новата му съпруга се посвещава изцяло на грижи за него, но също се наслаждава на славата на гения и го придружава в неговите пътувания. В Принстън Айнщайн води скромен живот. След като втората му съпруга умира през 1936, за него се грижи сестра му Мая. Преди обедите ученият прекарва в института. След-обед свири и се разхожда с приятели в университетския парк. Благодарение на него Принстън се превръща във водещ научен център. През 1948 лекарите му откриват аневризъм (разширение) на коремната аорта, който се проявява години по-късно. На 18 април 1955 Айнщайн умира в болницата в Принстън. Дни по-рано той е подписал манифест срещу атомното въоръжаване. По негово желание е кремиран и пепелта е разпръсната на неизвестно място. По-късно се оказва, че при аутопсията патологът е откраднал мозъка на гения за научни цели. Някога на въпрос страхува ли се от смъртта Айнщайн отговаря: “Чувствам се така солидарен с всичко живо, че ми е все едно къде започва и къде свършва отделният човек.”

Формулата!

Формулата, написана от самия Айнщайн

През 1905 кариерата на Айнщайн навлиза в решаващата си фаза. В списанието Annalen der Physik той публикува четири статии, които преобръщат физиката. Ученият доказва, че елекромагнитното лъчение се състои от светлинни кванти, и излага принципите на специалната теория на относителността с нейните нови схващания за пространството и времето. В тази най-значима година Айнщайн извежда и прочутата формула, с която се доказва еквивалентността на масата и енергията.


Нобелова награда

През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект

За Нобелова награда Айнщайн е предложен не заради своята теория на относителността, а заради закона за фотоелектричния ефект. Новината, че получава наградата, го застига на път за Япония през 1922. Медала взима със закъснение през 1923, премията оставя на съпругата си Милева, с която се е развел през 1919.

Таланти

От млади години Айнщайн свири превъзходно на цигулка. Никога не тръгва на път без своята “Лине”, както нежно я нарича.

Айнщайн свири на цигулка

Използва всяка възможност, за да свири с други хора. Съвсем импровизирано прави трио с двама пътници на борда на парахода “Германия” през март 1931 на връщане от Принстън, САЩ, където е бил гостуващ професор.






Вижте още

Източници

Външни препратки