Анализ на вторични данни

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Схема на анализ на вторични данни

Вторичните данни са тези, които са набрани и обработени по друг повод, съхранени са на някакви материални носители и са достъпни за изследователите.

Същност

Независимо, че са събрани с друга цел, данните могат да бъдат използвани и с оглед решаването на конкретните изследователски проблеми. За съжаление една от грешките на множество изследователи е свързването на изследването изключително и само с употребата на първични данни. На вторичните данни обикновено се гледа като на нещо недостатъчно привлекателно и престижно. А логиката на изследването би трябвало да бъде точно обратната: едва след като изследователят бъде строго убеден, че не съществуват нужните вторични данни, които да свършат работа, той следва да се обърне като правило към по-сложните, по-скъпите, по-трудоемките и по-тромавите процедури за събиране на първични данни.

Източници на вторични данни

Както и при първоначално проучване, вторичните данни могат да бъдат получени от две различни направления на изследванията:

Очевидна полза от използването на вторични данни е, че голяма част от знанията, необходими за произвеждане са вече извършени. Например: литература, казуси, публикувани текстове и статистика, които може и вече да са били използвани другаде.

Това богатство на работата означава, че се работи с данни, които обикновено имат предварително установена степен на валидност и надеждност , която не трябва да бъде преразглждана от изследователя.

Освен това, вторични данни могат да бъдат полезни и в изследователския дизайн на следващите първични изследвания и да се осигури основа, с която събраните първични данни да могат да се сравняват.

Най-общо вторичните данни могат да бъдат подразделени на вътрешни и външни. Вътрешни са данните, които са налични в съответната организация, за която се прави изследването. Част от тези данни са готови за използване (отчетни доклади, анализи, правени по различни поводи, сводки за управление и др.). Друга част се нуждаят от по-нататъшна обработка, за да станат пригодни за използване (писма с препоръки и оплаквания, фактури и др.). Външните данни се произвеждат и са налични в източници извън организацията. Към тях спадат количествните данни от националната и ведомствените статистики, данни от синдикатните изследвания (потребителски и търговски панели, телеметрични панели и радиометрични панели), както и качествените данни – бизнес справочници, статии от периодичния печат, специализирани доклади и др.

Предимства и недостатъци на използването на вторични данни

Предимства

  • Те са по-евтини от първичните данни – за събирането на първични данни се правят разходи за отпечатването на документи за изследването, заплащането на полевите сътрудници, транспорта, нощувките и пр.
  • Осигуряването на такива данни е значително по-бързо.
  • Набавянето на вторични данни е свързано с по-малко труд и по-малко заети с тази работа лица.
  • Набирането на вторични данни е значително по-проста и по-малко рискова работа.
  • Съществуват въпроси, по които е невъзможно събирането на нужната информация чрез първични данни.

Ограничения

Откриване на подходящи вторични данни

Тъй като данните са произведени по друг повод и от други лица или институции, те трудно могат да съответстват на настоящите цели. Разминаването между целите и етеството на наличните вторични данни може да с еразглежда по три линии:

  • Използваните мерни единици – често вторичните данни са измерени с единици, които не са пригодни за конкретните цели.
  • Дефиниции на категориите
  • Времева отнесеност – вторичните данни почти винаги страдат откъм тяхната „свежест”, т.е. те се отнасят за предходен период.

Изискваната точност на вторичните данни

Оригиналният източник е за предпочитане по няколко причини. На първо място в него е обяснен начинът на събиране на данните и на тази основа може да се прецени доколко те съответстват по точност на целите на изследването. На второ място оригиналният източник ни спестява рисковете от неточности при копирането на данните, каквито съществуват при вторичните източници. На трето място в оригиналния източник е показана цялата налична вторична информация, докато вторичните като правило съдържат само част от нея. Четвърто, оригиналният източник е съпроводен с различни обяснения и бележки към различните части на данните.

В някои случаи е възможно съществуването на няколко източника с интересуващите ни вторични данни. Това поражда задачата да се избира между тях. Критериите за избор, които могат да бъдат използвани за тази цел са:

  • Доколко подходящи са данните? – Подходящи данни са тези, които отговарят на разискваните по-горе изисквания.
  • С каква цел са събирани и пунликувани данните? – Данните, събирани с някаква бизнес цел са значително по-рискови от тези, събирани с аналитична цел.
  • Коя е организацията, събрала данните? – Престижът, репутацията и опитът на организацията се отразяват и върху качеството.
  • С какви ресурси е разполагала организацията? - Финансовите, кадрови, технически, интелектуални и организационни ресурси са в пряка връзка с качеството.
  • С помощта на каква методология е събрана информацията? - Изчерпатено или извадково е изследването? Какъв модел е извадката? Доколко надежден е използваният метод? Каква е била и как е осъществена полевата работа?
  • Как са представени данните? – Подходящо подреждане в таблици и фигури и сравняване на показаните данни с направените изводи.

Вижте още

Източници

Външни препратки