Симулационно моделиране

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето

Симулационното моделиране представлява абстрактно описание на изследвана производствена система. Различието на симулационния от реалния експеримент е, че процесът на симулация не се провежда с реалната система, а с нейния експеримент. По време на симулацията се използват освен реалните и случайни показатели. При описването на модела се предполага, че той може да бъде описан по подходящ начин, разбираем за компютърната система.

Етапи на разработването на симулационен модел

  • Построяване на концептуален модел на производствената система.
  • Определяне на изискванията към симулационния модел.
  • Разработване на математически модел на производствената система.
  • Разработване на моделиращ алгоритъм и програма чрез универсални или специализирани езици за програмиране.
  • Проверка на работата на модела.
  • Оценка на пригодността на модела.

Концептуалният модел описва точно и ясно протичането на процесите и взаимодействията с производствената система от гледна точка на изследователя. Чрез него се прави обоснован избор на метода за решаване на поставената задача. Изборът на език за програмиране се прави в зависимост от характера на задачата:

  • универсалните езици имат следните предимства: възможност за диалогов режим, малки ограничения на изходния формат и др. Недостатък е по-сложното програмиране.
  • специализираните езици (симулационни) съдържат се определен брой типови модули с чиято помощ се съставя структурата на имитационния модел.

Предимството им е по-лесно съставяне на програмата. Недостатъците са: малка гъвкавост, загуба на машинно време, ограничение на изходните формати и др. Проверката на работата на симулационния модел има за цел да сравни работата на системата с концепцията на изследователя за същността на процеса. Оценката на пригодността на симулационният модел има за цел да определи степента на адекватност на модела и реалната производствена система. Материалният поток включва всички продукти преминаващи от входа към изхода на производствената система. Оценява се с времето за преминаване на продуктите между отделните елементи на производствената система. Характеризира се с:


  • количествена функция (а) М (t)- количеството единици на материалния поток натрупан за време t. Тя е скокообразно нарастваща за време t1, t2
  • функция за времето на заетост на елементите (б)- определя заетостта на елементите влизащи в производствената система.
  • функция на запасите в буферния склад- определя запълването на складовете във времето за съответните продукти.
  • интензивност- важна характеристика. Дели се на: мигновена- количеството произведена продукция за единица време; гранична – показва максималното количество продукти който може да произведе производствената линия.


Количествената функция М(t), функцията за времето на заетост B(t) и функцията на запасите обикновено се определят, чрез имитация. В зависимост от стойностите на тези функции се определят критичните и максималните производствени показатели, коефициентите на натоварване на елементите.


Вижте още

Източници

  • Averill M. Law, Ph.D. - Simulation Modeling and Analysis (Fourth Edition) McGraw-Hill, 2007 (768 pages)
  • Bernard P. Zeigler (Author), Herbert Praehofer (Author), Tag Gon Kim (Author) - Theory of Modeling and Simulation, Second Edition [Hardcover]
  • John A. Sokolowski - Principles of Modeling and Simulation: A Multidisciplinary Approach
  • Jerry Banks - Discrete-Event System Simulation (5th Edition)
  • Nigel Gilbert - Agent-Based Models (Quantitative Applications in the Social Sciences)
  • Louis G. Birta - Modelling and Simulation: Exploring Dynamic System Behaviour
  • Averill Law - Simulation Modeling and Analysis with Expertfit Software


Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Симулационно_моделиране&oldid=923“.