Агрегатно планиране

Агрегатното планиране представлява планиране, установяващо общите равнища на производство за средносрочен период(обикновено една година), в резултат от което се вземат решения за агрегираните равнища на наличностите, размера на работната сила и субконтрактoрите.

Характеристики

Агрегатното планиране се отличава със следните характеристики:

Времеви хоризонт от 12 месеца, с уточняване на плана на периодична основа (най-често месечно);
Агрегирано равнище на търсенето на продукта, отнасящо се за една или няколко продуктови категории;
Приема се, че търсенето е случайно, неопределено или сезонно;
Съществува възможност за промяна, както на предлагането, така и на търсенето;
Разнообразие на управленски цели, които могат да включват ниски равнища на наличностите, добри трудови отношения, ниски производствени разходи, гъвкавост при увеличаване на бъдещото равнище на производство и качествено обслужване на клиентите;
Производствените мощности са фиксирани и не могат да бъдат променяни.

Значение на агрегатното планиране

Агрегатното планиране създава важна взаимовръзка между планирането на производствените мощности, от една страна, и разработването на план-графици от друга.
Стратегическото планиране на производствените мощности определя физическия капацитет, който не може да бъде превишаван от агрегатното планиране.
Планирането на производствените мощности е дългосрочно планиране и ограничава решенията, свързани с агрегатното планиране.

Алтернативи за решение при агрегатното планиране

Пазарното търсене може да бъде повлияно по няколко начина:

Чрез цената - Диференциалното определяне на цените често се използва за намаляване на търсенето в пиковите периоди или за създаване на търсене извън тях.
Чрез рекламата или промоцията – Рекламата като цяло се използва за промоция на търсенето в периодите на застой или за изместване на търсенето от пиковите периоди в периодите на застой.
Чрез въвеждане на система за резервации - Ефективен начин за въздействие върху търсенето е въвеждане на система за резервации, при която клиентите чакат за изпълнение на своите поръчки и се осъществява резервиране на капацитет за бъдещо използване. Като резултат търсенето се премества от пиковите периоди в периодите на застой.
Чрез разработване на допълващи продукти – Бизнес-организации, чието търсене на продукта е силно сезонно могат да се опитат да разработят продукти, които имат обратно сезонно търсене.

Съществуват и множество променливи, които са в състояние да модифицират предлагането чрез агрегатното планиране:

Наемане и освобождаване на работници
Използване на извънредно работно време и престои.
Използване на почасово-наета или временна работна сила.
Поддържане на наличности.
Сключване на субконтракти.

Чисти стратегии при агрегатното планиране

Според първата “чиста” стратегия съгласуването на темпа на производството с обема на поръчките става чрез наемане или уволняване на работна сила в зависимост от изменението на търсенето. Успехът на тази стратегия зависи от наличието на групи добре обучени специалисти, които е възможно да бъдат наети по всяко време при увеличаване на търсенето. Недостатък на тази стратегия е възможното намаление на производителността на труда поради опасенията на работниците, че ще бъдат съкратени след изпълнението на поръчките, довели до увеличаване на търсенето. При тази стратегия работната сила се използва като буфер за покриване на измененията в пазарното търсене.

Другата “чиста” стратегия е свързана с гъвкавото използване на работното време. При тази стратегия, променливата, чрез която се компенсират колебанията в търсенето, е работното време при запазване на постоянно равнище на работната сила. Темпът на производство се регулира с помощта на гъвкав график, предвиждащ както престои при ниско равнище на търсенето, така и труд в извънработно време. – при повишено равнище.

При третата “чиста” стратегия се поддържа постоянно равнище на работната сила, равнището на производството във времето също е постоянно. Варирането в търсенето се покрива чрез изменение в равнището на материалните запаси, системата за резервации, субконтрактите, споразуменията за [кооперация|коопериране] или чрез която и да е от възможностите за влияние върху търсенето. Важното при тази стратегия е фиксирането на равнището на редовната работна сила. Тази стратегия е предпочитана от персонала в най-голяма степен, но може да доведе до намаляване на качеството на обслужване на клиентите и увеличаване на разходите за поддържане на материални запаси.

Общ модел на агрегатното планиране

Pt - произведеното количество през периода t;

I t-1 - равнището на наличността за период t-1;

Ft - прогнозираното търсене за периода t.

Равнището на наличността в края на периода t може да се определи с помощта на тези променливи, включени в следния модел:

Графични и таблични модели

Алгоритъмът, свързан с приложението на графичните и табличните методи, включва следните основни стъпки:

Прогнозиране на търсенето за всеки период;
Определяне на капацитета през редовното работно време, през извънредното работно време и капацитета на субконтракторите за всеки период;
Изчисляване на разходите за труд, за назначаване и освобождаване на работна сила, както и разходите за създаване и съхранение на наличностите;
Стратегията за агрегатно планиране се координира с политиката на [организация|бизнес-организацията] по отношение на работната сила и равнищата на запасите;
Разработват се алтернативни агрегатни планове и се проверяват техните общи разходи.

Разходи при агрегатното планиране

Основни производствени разходи - постоянни и променливи разходи, необходими за производството на определен вид продукция за даден период от време. Тези разходи са свързани с производството както в редовното, така и в извънредното работно време.
Разходи, обусловени от колебанията в темпа на производство.
Разходи за поддържане на наличности. Основен източник на тези разходи е капиталът, вложен в материалните запаси.
Разходи за субконтракти - цената, която трябва да бъде платена на външната организация за производството на изделието. Тези разходи могат да бъдат по-ниски или по-високи, отколкото ако изделието бъде направено в организацията-възложител.
Разходи за незадоволена потребителска поръчка. Тези разходи трябва да отразят ефекта от намаляването на степента и качеството на обслужването на клиентите. Те са извънредно трудни за оценка , но могат да бъдат свързани с загубата на престиж и с възможно бъдещо намаление на обема на продажбите. Те представляват пропуснати бъдещи ползи.

Вижте още

Източници

Григоров, Н., “Производствен мениджмънт и бенчмаркинг”, Авангард, С., 2002.
Цветков, Г., „Управление на производството”, ИК „Люрен”, С., 1998.
Chase, R., N. Aquilano, R. Jacobs, “Operations Management for Competitive Advantage”, 9th edition, Irwin – McGraw-Hill Publishers, 2001.
Fogarty, D.W., J.H. Blackstone, T.R. Hoffmann, “Production and Inventory Management”, Cincinnati: South-Western Publishing, 1991.
Hill, T., “Production/Operations Management: text and cases”, 2nd edition, Prentice Hall, London, 1991.
Meredith, J.R., “The Management of Operations: a conceptual emphasis”, 4th edition, John Wiley and Sons, New York, 1992.
Schmenner, R.W., “Production/Operations Management: concepts and situations”, 4th edition, Macmillan, New York, 1990.
Schroeder, R., “Operations Management: Contemporary Concepts and Cases”, Irwin – McGraw-Hill Publishers, 2000.
Stevenson, W.J., “Production Operations Management”, 7th edition, McGraw-Hill, 2001.

Външни препратки